Националната асоциация на зърнопроизводителите (НАЗ) подготвя срещи с фермерите за обсъждане на бъдещата обща селскостопанска политика (ОСП), която трябва да влезе в сила след 2020 г. Браншовите организации по места трябва да излязат с обща позиция, която да беде обсъдена съвместно с министерството на земеделието и да се защити в Брюксел. На ниво Европейски съюз дискусиите ще бъдат изключително оспорвани по отношение на бюджета, тъй като сега на политическо ниво редица държави членки оспорват високия бюджет, отпускан за селското стопанство.
Като процент от брутния продукт на ЕС субсидиите за земеделие заемат най-висок дял, посочи пред Синор.БГ председателят на НАЗ Светослав Русалов, коментирайки новите теми, свързани с европейското подпомагане на селското стопанство след 2020 г.
На фона на нарастваща емигрантска вълна и нуждата от създаване на адекватни модели за интеграция европейските земеделски производители ще бъдат поставени пред сериозната заплаха от орязване на сегашното субсидиране.
Затова и браншовите асоциации вече започнаха активни сондажи за евросубсидирането след 2020 г.
На този етап българските земеделци настояват да се запазят директните плащания и обвързаната подкрепа, като въпросът е дали този тип субсидиране ще остане. В същото време активно се говори за прилагане на американския модел на застраховане на доходите, при който помощта се прилага само при доказан срив на семейните доходи в земеделието, посочи и Мариела Йорданова, зам. председател на НАЗ.
Американският модел включва субсидиране на стопани, чиито доходи през определена година падат под определен процент, изчислен на на база среден добив и цени на земеделските култури.
Тази система се прилага ефективно в САЩ, защото там доходите се следят централизирано през последните 15-20 години, докато в България електронното правителство "спи" вече четвърта година. В старите държави-членки на ЕС застраховката на доходите би могла да се прилага ефективно. Спорно е как ще се прилага за държави като България, където сивият сектор в някои производства като животновъдството достига 40 процента, посочиха експерти.
Последните две години като че ли леко промениха картината, защото обвързанато подкрепа принуди редица нерегистрирани фермери да излязат на светло.
Системата на контрол обаче продължава да дава дефекти, като се има предвид многобройните случаи на регистрирани фалшиви ушни марки за животните, прилагани от някои стопанства.
Да не забравим и десетките нарушения при разпределянето на белите петна при директните плащания, извършвани след декларирането на доброволните споразумения с цел получаване на повече евросубсидии. Електронната връзка между министерството на земеделието и останалите ведомства също е в сферата на очакваното, което е немислимо да се случи в друга европейска държава, където първата грижа е да се направи връзката между данъчните и останалите регистри. Именно затова системата на застраховане на доходите трудно би се приложила в България, където всеки трети земеделец работи "в сянка".
Синор.БГ ще продължи да следи дискусиите по бъдещата обща селскостопанска политика, където се очаква фермерите да защитят интересите си при развитието на бизнеса.
