Започнал в зората на демокрацията като зърнопроизводител, днес агробизнесменът от Сливенско Петър Байчев притежава три компании от различни сфери на селското стопанство – растениевъвдство, животновъдство и овощарство. Основният бизнес си остава растениевъдството и производството на фуражи, който се развива в масивите на село Добриново край Карнобат и в сливенското село Мечкарево. Големият пробив в бизнеса му обаче се оказва животновъдството, където инвестира в месопреработка и от една година се налага на пазара в сливенския регион с верига магазини за колбаси. Не трябва да пропускаме и овощарството, което като типичен бизнес за региона също осигурява добри доходи за компанията.
Пред Синор.БГ Петър Байчев представя основните си позиции за сегашното състоянвие на агросектора, както и тенденциите, с които българският фермер трябва да се съобразява, за да бъде конкурентен.
Г-н Байчев, как определяте тази година за земеделския сектор?
Приключваме една тежка година, особено по отношение на търговията и реализацията на продукцията. Заради дъждовната пролет и последвалата суша разходите за производство това лято се покачиха сериозно, докато изкупните цени на зърното се сринаха и всичко това рефлектира негативно върху доходите на зърнопроизводителите.
Пазарите за българското зърно по традиция са в Северна Африка и Близкия Изток, където заради военните действия ситуацията коренно се промени. Доскоро арабските държави бяха основни консуматори на черноморско зърно, но парите отиват за оръжие вместо за храна и всичко това доведе до спад в търсенето.
Хората гладуват, но след като оръжието е основната търсена стока, пазарът се затвори и всеки цент се харчи за война. Затова и ценово пазарът на зърно толкова се промени. По всичко личи, че зърнопроизводството става все по-непечеливш бизнес, затова и всеки от нас трябва да търси алтернативи.
Как тази ситуация се отрази лично на вашата фирма?
Лично аз на този етап се въздържам от продажби на зърното в изчакване на по-добър пазар. Разполагам със силози и това е голямо предимство, когато човек не е притиснат да продава на ниски цени.
Колкото до цената на пшеницата, отскоро тя започна бавно да расте. От 25 стотинки за килограм преди месец в момента търговията се колебае между 27 и 28 стотинки. Моето зърно е с хлебопекарни качества и затова се надявам цените да продължат с развитието си нагоре, за да покрия разходите си.
Не така стои въпросът със слънчогледа, където смятам, че цените умишлено се поддържат на ниски цени от 65-66 стотинки, което е под себестойност.
Доста се манипулират и данните за добивите. Тази година нито един колега не е прибрал по 350-400 кг от декар, както беше през 2015 г., за да се говори, че реколтата била като миналогодишната.
Добивите се сринаха това лято до 180-200 кг от дка, а като се знае, че засетите през пролетта площи са като миналогодишните, няма как реколтата да е по-висока от тази през 2015 г. Имам чувството, че нарочно пускат платени репортажи за високи добиви, за да натискат цената на вътрешния пазар.
Как сушата се отрази на добивите във вашия регион?
Специално в Сливенско си изпатихме много лошо, защото от май до 10 октомври в региона не бяха паднали дъждове със стопанско значение. Това са пет месеца суша, които повлияха не само на тазгодишната реколта, но сериозно ни затрудниха и при сеитбата на рапица.
Посевите с тази култура са под угроза, защото немалка част от тях не са поникнали. Някои никнат сега, но са застрашени от изправарващи студове, за които метеоролозите предупреждават.
Как зелените плащания промениха структурата на вашето производство?
Картината е много шарена. Докато миналата година пазарът на кориандър беше добър, сега изкупните цени паднаха двойно и на практика в това производство паднах на нулата. Бях увеличил площите и произведох около 150 т кориандър, който е с високо качество, но не очаквам печалба. Само да припомня, че през 2015 г. изкупната цена беше по 1,30 лева за килограм, а тази падна на 60 стотинки.
В същото време случихме на добра реализация при рапицата. Увеличих посевите от 2 500 дка на 4 500 дка, защото при тази култура пазарът е постоянен, а цените са добри. В световен мащаб при при рапицата има дефицит и търсенето е постоянно.
На фона на проблемите със зърното как балансирате с останалите производства?
Преработващата промишленост се оказа добра алтернатива, която е в състояние да компенсира останалите загуби.
Инвестициите ми в животновъдство датират доста отдавна. Разполагам със свиневъдна база, отглеждам и телета за месо, които годишно ни осигуряват 3 хиляди прасета и 120 телета. От миналата година инвестирах и в модерно предприятие за производство на колбаси, така че днес само от колбаси стокооборотът ми надхвърля 2 милиона лева годишно.
Имам и собствена магазинна мрежа, където основно продаваме колбасите с вече утвърдената марка „Екоасорти”.
Значи според вас спасението на съвременния фермер е в преработка на продукцията му, така ли?
Определено инвестициите в преработка повишават себестойността и това се усеща и от останалите колеги животновъди, които започнаха да продават сирене и кашкавал собствено производство. Основното за всеки производител обаче е да намери пазари за продукцията си, защото само това решава проблемите.
Инвестирах във веригата магазини, които ползвам под наем, защото разбрах, че само чрез прекия достъп до пазара качеството може да се наложи.
В Сливен вече имам 11 магазини плюс един ресторант, където изцяло реализирам продукцията си. Произвеждаме 65 вида колбаси и това разнообразие също има ефект за пазара. Качеството е на висота, затова и цените са високи – примерно килограм кремвирши струва около и над 8 лева. Въпреки това се търсят, защото са от месо, а то е прясно, защото на всеки три дни животните се колят и се влагат в колбаси.
Използвате ли европейските фондове при вашите инвестиции?
При първия прием по подмярка 4,1 от новата програма за селските райони кандидатствах с проект за изграждане на силози, но все още не съм получил одобрение. Набрах 36 точки и очаквам с новия бюджет за наддоговаряне, който министерството на земеделието пусна, да се включа и проектът ми да бъде субсидиран с евросредства.
Строителството почти съм го приключил, остава след одобрението да купя и машините, така че помощта ще бъде от голямо значение, защото там ще съхранявам фуражите за животновъдните ферми.
Смятате ли, че политиките в агросектора вървят в правилната посока?
Основното ми притеснение е да не започнат отново с рокади на правителства, както се обещават след президентските избори, защото икономиката няма полза от непрекъснати смени на политическото управление. Всички помним преди две години как работата на фонд „Земеделие” буквално беше блокирана и това се отрази изключително зле на сектора. Когато нещата се разбутат по върховете, тогава и ние си патим, а бизнесът има нужда от стабилност.
Интервюто взе: Екатерина Стоилова
