На 14 октомври почитаме паметта на българската светица Петка Търновска. Параскева (бълг. Петка) е родена в Одринска Тракия в граничната зона между България и Византия по времето на Цар Симеон в селището Епиват (дн. Селимпаша) близо до Силиври и град Каликратия. Живяла през втората половина на Х век в Тракия, населена по онова време с южни славяни от българската група. По-големият ѝ брат Евтимий, който също поел пътя на монашеството, бил ръкоположен за митрополит на Мадит (Майтос) и след смъртта си също бил канонизиран като светец.
Според житията ѝ още като десетгодишна св. Петка чула в храма гласа на Иисус Христос и решила да се посвети на вярата. Тя сменила дрехите си с просешки и често раздавала своето имущество на бедните.
Когато родителите ѝ починали, а брат ѝ вече бил монах, Параскева напуснала дома си и обходила светините на Константинопол (Цариград), като пет години прекарала в пост край усамотения храм “Покров Богородичен” в Ираклия.
След пет години тя заминала за Светите места, посетила Йерусалим и Божи гроб, като се установила в Йорданската пустиня.
Параскева следвала примера на прочутата св. Мария Египетска, като живяла тук много години. Предусещайки смъртта си, тя през Цариград се завърнала в Епиват и се заселила при храма “Свети Апостоли”, където след две години тихо изгаснала, водейки усамотен и свят живот. По онова време вече нямало нейни живи роднини.
Състрадателни граждани погребали монахинята вън от градските стени като чужденка. Днес църквата „Света Петка“ се намира в Белградската крепост.
Според преданието дълги години гробът на светицата бил забравен. Когато наблизо бил погребан моряк, двама местни християни имали видение, в което св. Петка била с царски одежди и заобиколена от Христови воини.
Тя помолила да извадят мощите ѝ, които били пренесени в църквата “Свети Апостоли” в Каликратия. Преданията за отшелническите подвизи на св. Петка довели до появата на култ към нея, като било написано и кратко гръцко житие от неизвестен местен книжовник. Тъй като не било съобразено с каноните, по поръка на цариградския патриарх Николай IV Музалон (1147-1151) дякон Василик написал ново житие, чийто гръцки първообраз днес е изгубен.
Св. Петка била известна главно в пределите на византийска Тракия. Когато след битката при Клокотница (9 март 1230 г.) цар Иван Асен II постигнал българска военна и политическа хегемония на Балканите, той изискал мощите от Латинската империя.
Нетленното тяло на преподобната било пренесено тържествено в столицата Търново. Още във времето на цар Иван Асен II било съставено нейно българско житие, като бил написан и разказ за пренасянето на мощите ѝ в Търново. Най-големият връх в увековечаването на св. Петка Търновска е написаното от св. патриарх Евтимий житие – една новаторска, вълнуваща и дълбоко емоционална творба, станала известна далеч зад пределите на България.
За отношението към св. Петка Търновска като закрилница на българския народ и държава особено силно впечатление прави споменаването ѝ дори в държавни и международни актове.
Така например в своя известен договор с Венеция цар Иван Александър (1347 г.) се заклева и в името на Бога, Св. Богородица, в кръста, “... и в светата Параскева Търновска”.
Мощите на закрилницата на столицата Търново били отнесени от второ ѝ отечество през 1395 г. – измолил ги видинският “млад цар” Константин II Асен, син на Иван Срацимир.
Във Видин те останали до 1397 г., когато султан Баязид ги подарил на сръбския княз Стефан Лазаревич.
Св. Петка останала в Белград до 1521 г., след което мощите се озовали в Цариград. През 1641 г. Цариградската патриаршия изпратила светите мощи по молба на молдовския княз Василий Лупу, родом от с. Арнауткьой (дн. село Пороище, край Разград) в столицата му Яш. Те се пазят и днес в църквата “Три светители” в този румънски град.
Обаче сред миряните има разспространена друга версия за озоване на мощите в Яш. Според нея костите се местят във Видин, за да се бъдат спасени от турското поробване. Когато турците превземат и Видин са дадени на сърбите да ги съхраняват до отблъскване на неприятеля. Сърбите обаче имали голям дълг към власите и решили да го уредят срещу мощите.
Света Петка Търновска е най-популярната българска светица не само през XIII-XIV в., но и през следващите векове. Посветени са ѝ десетки храмове и манастири из цялата българска територия, а извън пределите на страната – в Сърбия, Молдова, Влашко и Русия. На тази светица е наименуван и храмът в Рупите, издигнат от Ванга. Образи и икони на св. Петка Търновска присъстват в българските църкви още от XIII в. Петковден се чества на 14 октомври.
Празникът е свързан и с редица народни обичаи, тъй като денят се смята за последният ден на топлите дни.
Света Петка се смята за закрилница на децата и се смята за покровителка на семейството.
Народът отбелязва този ден като начало на зимните празници - правят се оброчни курбани и сборове. Жените раздават питки за здравето на животните.
В народните легенди света Петка покровителства брака и плодовитостта.
На Петковден се месят колаци, като най-големият от тях се нарича на светицата.
Хлябът и къщата трябва да се поръсят със светена вода и цялото домочадие да се поклони трикратно на погачата.
Имен ден празнуват всички, носещи имената Петко, Петка, Петкан, Петра, Петрана, Петрина, Петрия, Петричка, Петкана, Пенко, Пенка, Параскев, Параскева, Парашкев, Парашкева, Паруш, Кева.
