Есенното изложение БАТА АГРО в Стара Загора от години е гостопримен домакин не само на фирмите за техника, но и на производителите на семена, торове и препарати, които точно преди есенната сеитба представят най-новите си предложения. Тази година две от семенарските компании - „Сортови семена” - Разград и „Агредо”, използваха представянето си на изложението, за да организират и семинар за фермерите, изцяло посветен на новите български и френски селекции, продукт на съвременните технологии.
За сегашното състояние на пазара на семена и за мястото на иновациите в селекционната дейност разговаряме с изпълнителния директор на „Сортови семена” – Разград Мариела Йорданова.
Г-жо Йорданова, каква беше идеята да направите специалното представяне на новите технологии в семепроизводството по време на изложението БАТА?
Организирахме това събитие заедно с фирма „Агредо” на колегата Митко Петков, с който решихме да представим последните новости в селекцията, като дори включихме и проект на най-голяма селекционна компания „Момонт” (Momont). В презентацията имаше и българска, и френска селекция, като се спряхме на съвършено непознати продукти, които са подобрители в семепроизводството, включващи и биологично активни вещества.
Новото е, че те подобряват качествата на семената чрез използване на биостимулатори и биоелементи. По този начин още при заготовката на семенета ние ги вграждаме (инкорпорираме) заедно с фунгицида.
Това е нов тип технология, която набира скорост и се предлага и от крупните компании в тази област. Имаме достатъчно опит, сертифицирани сме, затова решихме да разширим номенклатурата. От друга страна ние предлагаме и консултантски услуги, защото от опит знаем, че различните типове почви изискват и различни сортове.
Кои сортове семена се търсят най-много?
При хибридните семена ние сме лидери в продажбите, защото разполагаме с реконструирана модерна база. В системата на „Сортови семена” за последните 20 години останахме единственият действащ завод за хибридна царевица. През годините успяхме да комбинираме българското производство, което беше е със затихващи функции.
Оптимистичното е, че през последните три години се наблюдава обратна тенденция, като постепенно търсенето на българската хибридна царевица беше възстановено.
Успоредно с това ние работим и с чужди компании, в резултат на което днес голяма част от продукцията ни отива за европейския пазар.
Къде изнасяте?
Имаме договори с известни компании като Singenta (Синджента) и Момонт. В момента една австрийска фирма ни е възложила семепроизводство и много скоро този износ ще се насочи към Австрия и Германия. Работим още с голяма американска компания Голдън уест (Golden west). Семепроизводството от Гърция също идва при нас за заготовка. От българските потребители големи производители от цяла Североизточна България заготвят при нас ,от Северозападна България също са наши постоянни клиенти -Ичовски, „Земко трейд” и др.
А от Румъния имате ли клиенти?
В Румъния правителството осигури големи стимули и там се разви страхотно хибиридно семепроизводство и то на най-големите мултинационални компании, чиито мощности напълно покриват търсенето.
Как върви сезонът тази година?
Започна доста трудно, но постепенно търсенето се раздвижи. Все още не сме в разгара при пшеницата, но вече са постъпили над 150 заявки от клиенти.
Заради изискванията за зелени плащания значително нарасна интересът и към протеиновите и друг вид култури като люцерната например. Най-големият бич при отглеждането на люцерната е кускутата (стъблен паразитен плевел).
В това отношение сме конкурентни, защото разполагаме с най-големия и качествен декускутор (апарат за третиране на семената). Технологията на обработка на семената е уникална и изключително ефективна и безалтернативна за почистване на семената.
Жезният прах облепва семето, след което с магнити този прах се отделя и семената са почистени.
Имаме амбицията да разширим плановете си, защото при нас вече се правят заготовки и на други култури като грах, копър, шафран и др. Особено голям е интересът към копъра, чиито семена намират приложение във фармацевтичната и козметичната промишленост. В базата ни в Разград разполагаме с достатъчни количества заготовки.
Как успяхте да запазите дейността и да останете едни от малкото български предприятия в областта на семепроизводството?
За някои може да се стори твърде консервативно, но вероятно успехът ни се дължи на следваното от нас правило да предлагаме единстствено семена, които произвеждаме в нашето предприятие. Придържаме се стриктно към тази стратегия и не продаваме семена на други компании.
Предприятието е приватизирано на търг през 1998 г. и през годините е имало и спадове, и добри години. Лично аз съм в компанията от 15 години, като за този период сме преминавали през немалко кризи. Причината е в твърде голямата непочтеност в бранша.
Имате предвид случаите на фалшифициране на семена, които сринаха имиджа на бранша?
Лошите примери са достатъчно, но ние следваме наша стратегия и вероятно това ни помогна да се развием. Имаше тежки години, за които не искам да си спомням. Били сме на кантар дали да не приключим със семепроизводството, но се преборихме.
Как се развиват продажбите ви за този период?
От 1998 г. досега ние сме произвели и реализирали на пазара 200 хиляди тона семена. Или за последните 15 години обемът ни е скочил два пъти.
Останалите дружества от системата на „Сортови семена” останаха единствено като търговски компании, които не развиват семепроизводство.
В номенклатурта ни сме включили осем сорта семена за пшеница, сред които „Болярка” „Енола”, „Кристи”, „Драгана”, „Екзотик”, „Феномен”, „Модерн” и „Мойсон”. При ечемика има три сорта - „Гига”,„Поток” и „Каскадьор 3”. Както казах, лидер сме при царевичните хибриди, където предлагаме българските сортове „Кнежа” 509, 613, 614 и 625. Предлагаме още и тритикале, което също е търсено от клиентите.
И все пак от какво зависи изборът на точния сорт?
На семинара, който провмедохме с Митко Петков, се опитахме точно това да обясним - как фермерите да направят информиран избор, за да управляват риска и да не понасят загуби.
Колкото до избора на определената селекция, със съжаление констатирам от опита, който имам, че той зависи основно от модата (казано от човек на човек) и от агресивната реклама, което не е добре, защото няма никаква връзка с прагматизма.
За тези години премина модата на толкова много сортове пшеница – „Пряспа”, „Плиска”, после „Садово”, „Победа”, „Енола”. На приливи и отливи имаше и германски селекции, последва инвазия на френска селекция и загърбване на българската селекция.
Важното е фермерът сам да разпредели риска - примерно да приложи поне три сорта пшеница, защото при лоша година като тази, ако единият сорт те провали и закопае, то другите два сорта могат да те извадят от тежката ситуация. Трябва да се познава и българската и чуждата селекция.
Годините са различни и според почвите и климатичните условия ние може да ви посъветваме какво да опитате, но е хубаво да се опитват по няколко сорта.
Интервюто взе: Екатерина Стоилова
