В края на жътвата пазарът на зърно изненада неприятно с ниските изкупни цени на пшеницата и вялата търговия. Подобно блокиране на сделките е имало и предишни години, но заради необходимостта от финансов ресурс при подготовката за сеитбата през август търговията бавно потръгва - нещо, което това лято не се наблюдава. Как производителите оценяват ситуацията на пазара и какви са прогнозите за сеитбата. С тези въпроси Синор.БГ се обърна за коментар към зам. председателя на Националната асоциация на зърнопроизводителите Мариела Йорданова, чието стопанство се намира в Разградско.
Г-жо Йорданова, как оценявате реколта 2016-а?
При есенниците ситуацията е почти като миналогодишната, но за пролетните култури превиждам драматичен спад. От 16 години активно се занимавам със зърнопроизводство и не помня подобно лято, при което близо 2 месеца в Северна България да не е падал дъжд с икономическа значимост за посевите. Тази година обаче се случи и обхваща един триъгълник между реките Бели Лом и Дунав и градовете Тутракан и Русе. Това са огромни площи, включващи Русенско, Силистренско, Плевенско, Шуменско и Разградско. При нас от 12 юни не са падали сериозни валежи и състоянието на пролетниците е страшно.
Дори миналата година, когато също имаше суша, положението не беше толкова зле, защото безводието започна в края на юли, когато растенията бяха в друга фаза на развитие.
Какви ще са пораженията за бранша?
Има колеги, чиято царевица изцяло е изсъхнала и няма да приберат и килограм зърно. Други пък успяха да я приберат за силаж, докато това все още беше възможно.Според мен повечето колеги ще започнат жътвата на царевицата преди слънчогледа и то с цел не да приберат някаква реколта, а просто да разорат земята и да освободят площите за сеитбата.
Какви добиви очаквате от царевицата и слънчогледа при това положение?
При царевицата, както казах, добивите ще бъдат изключително слаби. Максимум 100-200 килограма от декар. Само да припомня, че миналато лято средните добиви бяха над 540 кг.
Сушата се отрази и на слънчогледа, затова и там не се очаква добра реколта, при всички положения ще е по-зле от 2015 г. Тогава от декар бяха прибрани около 202 кг семе.
Значи като финансов ресурс изцяло ще разчитате на добивите от пшеница и ечемик?
Есенниците не пострадаха толкова сериозно. По данни на министерството на земеделието реколтата тази година ще бъде като миналогодишната – около 5 млн. тона. Данните на нашата асоциация се разминават леко, като нашите предвиждания са за по-слаби добиви. Възможно е министерството да е по-точно в оценката си, защото след като службата по зърното се разформирова и статистиката мина към земеделските служби, данните са по-точни.
Но дори и при тази реколта не можем да разчитаме на добри доходи, тъй като изкупните цени на пшеницата това лято са с 15% по-ниски от миналогодишните.
Пазарът се е свил и сделки почти не се сключват, защото всяка продажба на подобна цена означава загуба.
Какво имате предвид?
Заради пролетните дъждове тази година себестойността на зърното е изключително висока. Правеха се по няколко пръскания и за да могат хората да покрият направените разходи, при сегашните цени на зърното те трябва да са прибрали по 550-600 кг. от декар, което е трудно постижимо. Това означава огромни загуби за значителна част от бранша.
От друга страна рентите са много високи – в Северна България варират между 50 и 80 лева на декар. Затова и на много места колегите започнаха да намаляват тези плащания.
На този фон как предвиждате да започне сеитбата?
Заради сушата машините не могат да влязат за оран и сеитбата на рапица е доста под въпрос. В Разградско не съм чула колега, който да е готов за тази сеитба. Очакваха се валежи, но тук, както казах не е валяло от 12 юни и земята е суха.
Значи ситуацията изглежда почти като през 2008 г.?
Очертава се тежка криза и това ще се усети в близките месеци. Освен спада при рентите се усеща и отказ от покупка на земя. Пазарът отдавна не е така активен, както беше преди година-две. Защото освен трудния пазар със селскостопанска продукция, проблеми има и в животновъдството.
Като добавим и по-ниските субсидии за сектора, хоризонтите за бизнеса силно се ограничават. Докато през миналата година получавахме по 30 лева за дка, сега за хектар и за зелени плащания сумата е 28 лв. А в същото време административните тежести по изпълнение на ангажиментите са много големи и земеделието става нерентабилно.
Всичко това рефлектира негативно върху производството и хората постепенно се отказват от полската работа.
В Разградско вече има колеги, които разпродават стопанствата си и се опасявам, че това не е случайно явление. Тези фалити не са добър сигнал за зърнопроизводството, което доскоро беше единственият икономически ефективен подсектор от селското ни стопанство.
Интервюто взе: Екатерина Стоилова
