Приемът на проектите за напояване по подмярка 4,1, който ще стартира на 10 октомври, умишлено се прави още през есента на тази година, така че фермерите да имат време за набавяне на необходимите документи за инвестиционните си проекти. Според предварителните разчети бюджетът за този прием ще бъде приблизително за около 240 милиона евро. Това съобщи заместник министърът на земеделието Васил Грудев при срещата си с работната група по подготовка на наредбата за прилагане на подмярка 4,1 за инвестиции в земеделски стопанства. Самата среща се проведе на 18 август, като пълната стенограма от нея е качена на интернет страницата на агроведомството.
При кандидатстването през октомври т.г. фермерите не са длъжни да представят пълния набор от документи, затова „до март следващата година мисля, че ще осигурим необходимия толеранс за набавяне на целия пакет”, поясни Грудев по повод питане, поставено от председателя на ЦКС Явор Гечев.
Освен заявление за проектиране стопаните трябва да подготвят още разрешения от общинските съвети за сондажите, кладенците или за капковото напояване. Следва изработването на самите проекти, искане за промени в Общия устройствен план на населените места, разрешителни за строеж, разрешителни за предварително съгласуване с околната среда и последващо съгласуване с околната среда.
Браншовиците поставиха важни въпроси, свързани с наддоговарянето и за това дали некласирали се проекти от стария прием по 4,1 могат да участват при новия. Отговорът на Грудев е, че те могат да участват, но ако отговарят на новите условия в наредбата.
Едно от тези условия е да отпадне възможността за доказване на стандартен производствен обем (СПО) само с намерение от страна на фермера да достигне този обем, както беше досега. Предложението на министерството е кандидатите да докажат, че през миналата година (2015 г.) са имали СПО от 8 хил. евро и че този обем се поддържа и пред тази година.
„Цялостната философия на мярката е да се модернизират съществуващи земеделски стопанства, които имат и са постигнали ниво на своето развитие, което да съответстват на минимум 8 хиляди СПО. Защото те са се борили с трудностите, имат едно ниво на развитие и си заслужава да инвестират по подмярка 4.1”, посочи зам. министърът.
По отношение на наддоговарянето за първия прием по подмярка 4,1, зам. министър Грудев обясни, че днес 24 август резултатите от това наддоговаряне ще бъдат оповестени. До момента влизат проекти, набрали над 39 точки.
Въз основа на текущите откази от изпълнение на вече одобрени проекти експертите смятат, че могат да бъдат наддоговорени около 20-30 % от първоначалния бюджет. Договорите ще бъдат сключени под условие преди стартирането на втория прием през октомври, посочи още зам. министър Грудев.
Самият дебат по наредбата е свързан с условията за кандидатстване за хидромелиоративните съоръжения, с техническите и друг вид изисквания, които да представят допустимостта на бъдещите инвестиции.
Важен въпрос постави председателят на Съюза на градинарите Слави Трифонов, който попита дали ще бъдат приемани за валидни вече внесените за одобрение проекти в басеновите дирекции.
Владислав Цветанов от министерството на земеделието обясин, че всички проекти, без значение кога са разработени, трябва да отговарят на изискванията на подмярка 4.1., което означава, че те трябва да бъдат актуализирани. Цветанов обясни, че това е изрично изискване на Европейската комисия.
Присъстващите се интересуваха и от размера на субсидиите за колективните инвестиции, които ще бъдат одобрявани. Цветанов припомни, че добавките към базовия размер от 50 % се бъдат намалени до 10 % за всеки един от случаите, описани в текста на подмярката.
Това означава, че групи и организации могат да получат с натрупване само 70 %, а индивидуални бенефициенти не повече от 60 %.
По отношение на допустимите инвестиции в напояването, регламентирани с член 28а от наредбата, министерството е включило няколко нови изисквания, които за първи път се прилагат в ПРСР с еврорегламент 1305.
На базата на тези изисквания се предвиждат нови документа, които да се издават от регионалните структури на МОСВ и басейновите дирекции. Тук се включва и прословутият инженерен проект, който е допълнителен документ и е предложен от Световна банка.
С този документ се доказват потенциалните икономии на вода в зависимост от мястото, където е разположена инвестиция като клон на напоителни системи, речен басейн и т.н.
„Пред Еврокомисията България е пуснала искане в допустимите съоръжения да бъдат включени и кладенците, като все още се дискутира кладенецът сондаж ли е, но се върви в тази посока”, обясни Владислав Цветанов.
Самите критерии за допустимост ще бъдат обсъждани на предстоящия комитет по наблюдение.
Председателят на Института за агростратегии и иновации Светлана Боянова настоя да се даде точно определение на инфраструктурата за напояване, която ще бъде подпомагана по 4.1 и дали сондите ще бъдат допустими разход.
Владислав Цветанов обясни, че в преговорите с Еврокомисията сондажите са поставени като допустим разход.
Тяхното изпълнение обаче ще зависи от становището на РИОСВ и на Басейновата дирекция, защото за различните райони от страната те може да са недопустими.
Новите планове за управление на басейновите дирекции са на етап обществени обсъждания и се очаква до края на годината да се внесат за утвърждаване от Министерския съвет.
Самата подготовка на изискуемите документи би трябвало да отнеме 2-3 вместо 6 месеца, каквато е досегашната практика.
Обсъждането по наредбата ще продължи, така че през септември проектът да бъде готов.
