България е на първо място в Европа и на едно от челните места в света по производство и износ на билки. Според браншовата организация всяка година от страната се експортират 10-12 хиляди тона билки за около 25-30 милиона евро. Сред диворастящите видове най-продаваните са шипка, коприва, глог, липа, трънка и бъзак. При култивираните листата се води от кориандъра, следван от маточината, лавандулата, ментата, лайката и др.
Култивирането на лечебните растения е от изключителна важност за опазване на дивата природа и за създаване на подходящ бизнес за малки предприемачи, затова и Фондация „Информация и природозащита” работи по проект за популяризиране на този бизнес.
В страната има около 390 хил.дка с култивирани лечебни растения, по данни на агростатистиката. Сред тях с икономическо значение са10 вида (роза, лавандула, мента, валериана, маточина, кориандър, резене, анасон, бял трън и градински чай).
Най-голям дял от 68% се пада на кориандъра (264 000 дка), следван от лавандулата-10,59% и маслодайната роза - 9,90%. Площете с мента в страната са върху 529 дка. Следват дилянка – 229 дка, маточина – 2060 дка, градински чай – 104 дка.
Най-голям пазарен дял имат кориандър и продажбата на етерично масло от маслодайна роза. Значителни средства се получават при шипки, резене, лавандула.
На Балканите сред основните конкуренти на българските производители на билки са колегите им от Румъния, Турция, Албания, Сърбия, Македония.
Мащабът на култивирането зависи от наличните методи и технологии, които се прилагат при контрол на плевелите и заболяванията, а също и при използваната механизация при обработка и събиране на суровината.
Анализ на стопанствата в страната показва, че най-слаби доходи от декар се получават при отглеждане на лечебна ружа, невен, мащерка и бял риган.
Среден мащаб се отчита при чубрицата, валерианата, градинския чай, шипката и босилекя.
Най-сериозни добиви има при резенето, кориандъра, лавандулата, маслодайната роза, ментата, маточината, белия трън и др.
В област Пловдив могат да се култивират на малки площи - мащерка, бял равнец, мента, маточина, лавандула, шипка, лайка, дилянка, градински чай,
чубрица, босилек, джоджен.
При култивирано отглеждане на шипка в област Пловдив е доказано, че средно от декар в зависимост от сорта между да се получи между хиляди и 2 200 кг. Плюсът на тази култура е, че е многогодишен вид и нейният рандеман е около 2-2,5 към 1.
Голям е интересът и към култивирането на лайка. Тя е едногодишна култура, затова и позволява на следващата година да се сади друг вид, като по този начин стопаните могат да следят конюнктурата на пазара при търсенето на билки.
За разлика от шипката, където се ползва само плода при лайката се използва цялото стъбло. При нея има три периода на събиране от май до юни. Средният добив от декар е 130 кг суха маса, а от стрък 400-500 кг суха маса.
Рандеманът при лайката е за цвета - 5,5 към 1, стрък 4,5 към 1.
При ментата също се използват листата и стръковете. Тя е многогодишна култура, като добивите са до 2-3 години.
Всяка година се берат по три реколти през май-юни, август и септември-октомври.
Средният добив от декар при стръковете е дка 800-1 000 кг суха маса, а при листата – 300-400 кг суха маса
Рандеманът за стрък е 4.5 към 1, а за листата - 10,5 към 1.
Градинският чай е полухраст, който живее 10-15 години. Използваемата част от него са стръковете и листата.
Периодите на събиране са два - юни и септември
Средният добив от декар за стръковете е 300-350 кг суха маса, а за листата -: 200-250 кг суха маса
Рандеманът – стрък 4 към 1 и листа - 4.5 към 1.
Маточината е многогодишен вид, която дава плод 8-10 години. Използваемата част е от стръка и листата.
При нея има две-три реколти – май-юни и септември
Средният добив от декар при стръковете е 300-400 кг суха маса, а при листата – 100-150 кг суха маса.
Рандеманът е 5 към 1.
Дилянката е тревист многогодишен вид, двугодишна култура, от която лечебни са корените и коренищата.
Периодът на събиране е септември-октомври. Средният добив на декар – 200-300/500 кг суха маса
Рандеманът е 5 към 1.
