България трябва да привлича повече инвестиции в семепроизводство и растителна защита, тъй като тези разходи са критично високи и вдигат себестойността на родното производство. Този извод се налага от последния доклад на Центъра за икономически анализи на селското стопанство към Института за аграрна икономика, изследващ пазара и производсвото на зърнените и маслодайни култури до 2020 г. Синор.БГ ще представи част от основните изводи в този доклад.
Анализът сочи, че през календарната 2015-2016 година производствените разходи за зърнопроизводство са били едни от най-ниските, тъй като сривът в цените на петрола повлечече надолу и цената на изкуствените торове. Не така стои въпросът с останалите разходи за семена и за растителна защита, посочват икономистите. И препоръчват нови инвестиции в тези индустрии.
Прогнозите за развитието на сектора да 2020 г. показват, че зърнените и маслодайни култури ще продължат да заемат основна част от обработваемите площи в страната.
Поради ниското вътрешно потребление страната остава в челната десетка при износа на пшеница, царевица и слънчоглед в света.
Според икономистите до 2021 година площите с пшеница ще продължават да се движат около стойностите от 2016 година, но се предвижда леко понижение.
Ако през 2014 г. житните полета са достигали 12,6 млн. декара, то през 2016 г. те вече са 11,5 млн. дка. Очакванията са до 2021 г. площите с пшеница да бъдат 11,2-11,3 млн. дка.
Поради повишената производителност обаче добивите ще нарастват.
И ако през 2014 г. при 12 милиона декара реколтата от пшеница е била 5,3 млн. т, то през 2016 г. при доста по-малко площи се очаква да се приберат около 4,8 млн. т. Според прогнозите през 2021 г. годишно страната ще добива 5,1 млн. то пшеница при много по-ограничени площи от тези през 2014 г.
Износът се предвижда да остане на същите нива, тъй като вътрешното потребление е ниско, а това зависи от развитието на животновъдството. Годишно от страната ще се експортират между 3 милиона тона (през 2016 г.) и 3,3 млн. тона (през 2021 г.)
Производството на ечемик определено ще намалява като площи през следващите години, но като добиви ще остава почти като досегашните. Ако през 2014 г. в страната са засети 215 хиляди декара с ечемик, то през 2016 г. те вече са 188 хил. и ще се задържат около този размер през следващите пет години.
Ечемикът основно се ползва за пивоварната промишленост, като малки количества се изнася. Поради повишената себестойност на продукцията добивите ще се движат между 751 хиляди тона през 2016 г. до 806 хил. т през 2021 г.
При царевицата експертите предвиждат намаление в площите и добивите, което е свързано и с по-слабото търсене. Ако през 2015 година засетите площи са достигнали 491 хиляди декара, то през тази година те падат до 417 хиляди. Според икономистите до 2021 г. тези площи ще се движат около 441 хил. дка Сушата от миналата година се отрази върху добивите и те паднаха до 2,4 млн. тона. За тази година очакванията са за 2,3 млн. т. След пет години годишно реколтата се очаква да бъде около 2,5 млн. т.
Вътрешното потребление на царевица ще се запази годишно около 1 млн. тона, а износът ще расте, се посочва още в доклада.
Производството на слънчоглед като площи също леко ще намалее, но като добиви ще расте.
Ако през 2014 г. засетите площи са били 844 хиляди, през 2016 г. 789 хиляди, като до 2021 г. ще останат почти същите 788 хил.
Според експертите добивите от 2016 г. до 2021 г. ще се движат около 1,724 млн. т и 1,926 млн. т.
Износът на маслодайно семе също ще има постоянни нива – през 2016 г. той ще бъде около 808 хиляди тона, а през 2021 г. – 987 хиляди тона.
Най-голям е отливът от производството на рапица, където вече втора година се сеят близо 150 хиляди декара.
Годишно поризводството ще варира между 360 хил. т и 390 хил. т.
