На днешния ден преди 140 години завършва своя път Христо Ботев, поетът-революционер и възрожденец, почитан от поколения българи заради изключителното си перо и великолепните възрожденски творби, оставил в наследство на литературата ни. Ботевият връх Вола е синоним на подвига му, без чийто пример българското освобождение не би излъчвало онази енергия, с която две години по-късно опълченците ще влизат в боя.
Днес 140 години след неговата смърт цяла България прекланя глава пред героизма не само на Ботев, но и на всички, участвали във възраждането на страната. В негова чест да си припомним една от най-личната изповед на поета.
МОЯТА МОЛИТВА
Христо Ботев
"Благословен Бог наш..."
О, мой боже, правий боже!
Не ти, що си в небесата,
а ти, що си в мене, боже -
мен в сърцето и в душата...
Не ти, комуто се кланят
калугери и попове
и комуто свещи палят
православните скотове;
не ти, който си направил
от кал мъжът и жената,
а човекът си оставил
роб да бъде на земята;
не ти, който си помазал
царе, папи, патриарси,
а в неволя си зарязал
мойте братя сиромаси;
не ти, който учиш робът
да търпи и да се моли
и храниш го дор до гробът
само със надежди голи;
не ти, боже, на лъжците,
на безчестните тирани,
не ти, идол на глупците,
на човешките душмани!
А ти, боже, на разумът,
защитниче на робите,
на когото щат празнуват
денят скоро народите!
Вдъхни секиму, о, боже!
любов жива за свобода -
да се бори кой как може
с душманите на народа.
Подкрепи и мен ръката,
та кога въстане робът,
в редовете на борбата
да си найда и аз гробът!
Не оставай да изстине
буйно сърце на чужбина,
и гласът ми да премине
тихо като през пустиня!...
