Учени от Института по биохимия и генетика към регионалния център на Руската академия на науките в град Уфа са изобретили нов начин за борба с колорадския бръмбар чрез заразяване на картофите с микроорганизми, съобщи официалното издание на Сибирското отделение на академията „Наука в Сибир”. Новият метод е много по-безопасен и екологичен от използването на съвременните химикали за обработка на зеленчука, убедени са създателите му.
Първоначално екипът изследователи си поставил за цел да „колонизира” картофите с гъбичката Beauveria bassiana, която е патогенна за колорадския бръмбар, и с бактерията Bacillus subtilis (щам 26Д), при която няма данни за патогенен ефект, а след това да наблюдава как тези микроорганизми взаимодействат с ендосимбионтите (микроорганизми, живеещи в организъм-гостоприемник и влияещи му благотворно) във вредителя. И гъбичката, и бактерията притежават способността да проникват в тъканта на растенията и да живеят в тях като ендофити.
Най-напред в лабораторията по биохимия на имунитета на растенията под ръководството на проф. Игор Максимов отгледали стерилни картофи в епруветка, за да бъдат сигурни, че в тях няма да има никаква излишна микрофлора. После още в ранната им възраст заразили корените със спори или само на гъбичката, или на бактерията, или и с двете.
След 3 седмици, когато растенията вече заемали целия обем на епруветките, отрязали от горната им част, която не била в досег със зоната на заразяване, и ги предложили на колорадските бръмбари в стерилна обстановка, при това отделно на зрели презимували в природата индивиди и на техните личинки. Три денонощия след храненето изследователите проверили слюнката на колорадските бръмбари за реакция на бактериите и гъбичките, с които заразили картофите. Оказало се, че ферментите, които обикновено се смятат за показателни за реакция на имунната система, отразяват повишена активност. Друг фермент, показателен за дейността на невроендокринната система на бръмбара, дал интензивен отговор там, където присъствала гъбичката. След 3 седмици станало ясно, че в организма на бръмбарите явно протича патологичен процес, вследствие на който имало забележими признаци за понижаване на работоспособността им. Колкото до личинките, признаците на заразяване били видими още след 4 дни, а активността на храненето им по заразените части от растенията спаднала още през първото денонощие.
„Изследването показа, че микроорганизъм, който не е патогенен по принцип за вредителите, се оказва невероятно силен смутител на спокойствието им. Очевидно един от механизмите на това негово действие е нарушаването на баланса между различните видове ендосимбионтни бактерии в чревния тракт на колорадския бръмбар. По този начин потвърдихме част от нашите предположения – тази микрофлора е в състояние не само да колонизира растението, но и да разпространи своето действие върху опитващия се да го изяде вредител”, заяви докторът на биологическите науки и водещ научен сътрудник в лабораторията за физиологична генетика в института Галина Бенковская.
Учените се надяват, че новите изследвания ще намерят своето място във фермерската практика и че в бъдеще ще успеят да създадат нови средства за контрол върху числеността на колорадския бръмбар, базирани на използването на микроорганизми и патогенни гъбички.
