Начало » Важно за фермера » Растениевъдство
14.02.2016 г.

Преди сто години Трифон Зарезан се е празнувал цели три дни

Празници
Преди сто години Трифон Зарезан се е празнувал цели три дни

Sinor.bg

На 14 феврурари българите почитат празника на Свети Трифон – единствен в родния календар, отбелязван от хилядолетия, чиито корени се търсят още при древните траки. Смята се, че Трифунци, както се наричат Трифон Зарезан и двата дни след него, води началото си от Дионисиевите празници, празнувани още по времето на траките. Според народните поверия в някои части на страната Свети Трифон се смята за брат на Богородица. Веднъж тя минала покрай него с малкия Исус на ръце, докато той режел лозето, а той й се присмял, но тя продължила пътя си и отишла в дома му, като рекла на жена му: „Иди бързо на лозе, че мъжът ти си отряза носа”.

Трифоница хукнала към лозето и като го видяла читав, му казала какво са й рекли. А той, за да се похвали, казал: „Аз  не режа тъй, а тъй” и вдигнал ножиците да покаже как реже, но без да исканаистина си отрязал носа. Оттам идва и „Зарезан”, а в някои части на страната му викат и „Чипия”. Някъде на иконите той се изобразява с косер в ръка и с отрязан нос.

Тези дни са свързани с дълбока обредност, описанапреди повече от 100 години от Михаил Арнаудов в неговата книга ”Български народни празници”.

Синор.БГ ще представи някои от тези традиции.

Денят 1 февруари (по нов стил 14 февруари) се нарича Трифон зарезан. Той се празнува от лозари, кръчмари и градинари, на които светецът е покровител.

В Пловдивско още от вечерта селяните събират пари за коливо, свещи, ракия и гощавка, а на заранта бият камбаните като за голям празник. Като се съберат в черква, след литургия отиват всеки с бъклица червено вино на лозе и зарязват с наострен косер няколко най-плодовити лози, които се поливат с вино и благославят да родят много грозде.

В Скопско всеки взема от „кръстената” в черква вода, занася я с пепел на лозето си, за да „изпръхнува” гроздето, т.е. да има по-големи зърна. Като се „закроят” (зарежат) няколко лози, сяда се на веселба. В Струга и Прилеп наричат светеца „Трифон пияница” и вярват за него, че се е опил на лозе, та затова си пресякъл носа.

В Малгарско (Източна Тракия) садят овощни дръвчета, а лозята пръскат със светена вода. Когато обикалят лозовите кютюци, един пита: „Трифоне, къде си?” А друг отговаря:” Под лозата, от грозде не се видя!” Първият добавя: „ До година хич да не се видиш!”

Празнува се не само Трифон, но и двата следни дни, наричани „Трифонци”. Тогава не се работи, от страх да не пострадат хората от вълци. Жените не плетат, не предат, не тъкат и не отварят ножици, за да бъдат затворени челюстите на вълците. По разни белези се гадае времето през годината.

В Родопско домакинята удря с брадва о някой стълб и вина:”Чуеш ли ме, Трифоне?” А от къщи й отговарят :”Не чуем те от масло, от сирене” и т.н. и това се нарича „Трифоносване” (за плодородие).

В Северна България (Русенско, Търновско, Плевенско, Врачанско) на тоя ден става избор на цар на лозята. Като се съберат, именно, на лозе, лозарите слагат на трапезата китка босилек, увита с червен конец, и три пръчки от лоза, и най-старият казва: „Кой е честит, нека поеме китката и да стане Трифон (цар)”. 

Който желае, става, поема китката и всекиму честити. Царят тогава благославя: „Хайде да бъде честито и берекетлия! На всяка лоза по шиник, а от всяка гижа (пън) по чъбър!” Всичко отговарят „Амин”. Гледа се при избора да бъде царят по-заможен, защото трябва да почерпи всички, и още да е той късметлия, т.е. през неговото царуване (труфонуване) да е имало голямо плодородие. Като се свърши ядене и пиене по лозята, тръгват с гайди, цигулки и тъпани за село.

Обичаите повеляват да се омеси хляб – пресен или квасник, да се свари кокошка, която по традиция се пълни с ориз или булгур. Като се свари кокошката се препича на саджак. В нова вълнена торба се слага питата, кокошката и бъклица с вино. С такива торби на рамо мъжете отиват на лозето. Там се прекръстват, вземат косерите и от три главини всеки отрязва по три пръчки. След това отново се прекръстват и поливат с донесеното вино лозите. Този ритуал се нарича „зарязване“. След това всички се събират и избират „царя на лозята“.

Едва тогава започва общо угощение. „Царят“ е окичен с венец от лозови пръчки, който носи на главата си, и с друг венец, който слага през раменете си. Той сяда на колесар. Лозарите теглят колесаря и под звуците на гайди, гъдулки и тъпан се отправят към селото или града. Там спират пред всяка къща.

Домакинята на дома изнася вино в бял котел, дава най-напред на царя да пие, след което черпи и хората от свитата му. Останалото вино в котела се плисва върху царя и се изрича благословията: „Хайде, нека е берекет! Да прелива през праговете!“. Царят отговаря на благословията с „Амин“.

Преди сто години Трифон Зарезан се е празнувал цели три дни
4665

Коментари (0)

Моля отбележете, че не сте робот.

Последни материали
Виж
Отчет
Точно 23 560 посетиха изложенията за храни в началото на ноември
Анализ
С очакване за по-благоприятна 2019 г. за износителите на рапично семе, масло и шрот
Възможности
Китайска организация ще обучава български компании как да кандидатстват по програмата „Един пояс, един път“
НСИ
Хем харчим повече за храна, хем намаляваме покупките в кошницата
Форум
Български селекционер представя родни сортове на европейски конгрес по соргото
Практика
Да сменяме ли и кога почвата в оранжерията
Свързани материали
Виж
Християнски празници
Честит празник на лозари и винари!
Християнски празници
На Трифон Зарезан да е честит празникът на лозарите!
Празникът на лозата и виното
Да ви е честит Трифон Зарезан!
Приятели на SINOR.bg:  Стоматолог, София | Книжарница | АГРОВЕСТНИК | 
РЕКЛАМА |  КОНТАКТИ |  ЗА НАС |  ОБЩИ УСЛОВИЯ |  ПОЛИТИКА ЗА ЛИЧНИ ДАННИ
Всички права запазени
SINOR.bg 2003 - 2018

Използваме бисквитки (cookies), за да ви осигурим възможно най-добро преживяване в нашия уеб сайт. Чрез използването на нашия уебсайт Вие се съгласявате със запазването на бисквитки във Вашето устройство.

Приемам