За да сте здрави, на ден трябва да похапвате поне 400 грама пресни плодове и зеленчуци. У нас обаче средно се падат по 297 грама на човек, което е с 50% под световните норми. Това е записано в доклад за състоянието на пазара на плодове и зеленчуци в страната, разработен от тематичната работна група 12 на Националната селска мрежа. Според нормите на Световната здравна организация е препоръчително на ден да се консумират 400 грама пресни продукти, но заради ниската покупателна способност на българина хората са лишени от тази здравословна храна.
Немалка роля за това състояние оказва и кризата в сектора, която от мащабен износител се превърна във вносител на плодове и зеленчуци.
През 2013 г. например общото потребление на плодове е зеленчуци е било 1 196 824 тона. От тях на родното производство се падат само 661 924 тона, докато вносът достига 44,6%, или 534 900 т, сочи статистиката. Данните са представени в анализ, подготвен от Мариана Милтенова, изпълнителен директор на Съюза на градинарите в България.
Тенденцията на внос се запазва, като само за периода януари – юли 2015 г. в страната са внесени 142, 5 хил. т зеленчуци и 153,3 хил. т плодове, което е повече съответно с 19,7% и 3,7% от предходната година.
Целта на администрацията е с новото подпомагане основната част от субсидиите да се насочат към изоставащите сектори. Още повече че България има традиции и разполага с идеални климатични условия, за да възстанови старите си позиции.
Нереалистично е да се мисли, че ще бъдат възстановени производствата от преди 36 години.
Само да припомним, че през 1989 г. България е произвеждала 780 хиляди тона домати. За същото време сме изнасяли 70 хил. тона белени домати, 84 хил. т пресни домати и 40 хил. т доматен сок.
За последните 15 години обаче производството на домати се е свило почти три и половина пъти. И през 2013 г. площите със зеленчуци са заемали само 1% от обработваемата земя..
От годината преди присъединяването на страната в ЕС през 2006 г. площите със зеленчуци активно намаляват, като през 2014 г. вече са заемали едва 60% от площите преди членството.
Така се стига до последните данни от статистиката през 2014 г., когато са произведени само 524 хил. зеленчуци. От тях близо 93 хиляди тона са оранжерийни.
Малко по-добро е положението с плодовете, но там инвестициите са основно в орехи, лешници и череши. Общо овощните градини с плодове са върху 467 хил. дка. От тях обаче реколта се получава само от 266 670 дка, което е два пъти по-малко от 2002 г.
Хубавото е, че има нови градини от 120 хиляди декара, но през 2014 г. те все още не са встъпили в плододаване. От тях най-много са орехите – 42,6%, лешниците – 17,2% и черешите – 13,5%
Според икономисти през първия период от членството на страната в ЕС 2007-2013 г. има трайно намаление на приноса на крайната стойност на произведената продукция в земеделието. При плодовете тази стойност е паднала от 7% на 4%, при зеленчуците – от 16% на 3%, при картофите – от 3% на 1%.
Затова и усилията на бизнеса са насочени към онези ниши, които биха повишили доходите на заетите в сектора. Биопроизводството е едно от направленията, което би спасило фермерите. Затова и надеждите са отправени към новия програмен период, където този сектор е приоритетен в подпомагането.
Според последните данни от статистиката ако през 2006 г. площите с биокултури са съставлявали само 46 910 дка, то през 2014 г. вече са достигнали 503 160 дка. А заедно с площите в преход към биосертифицирлане тези ниви и градини вече са 743 510 дка.
Ръст има и при диворастящите култури – през 2006 г. те са били върху 1,118 млн. дка, докато през 2014 г. достигат 6, 942 близо 7 милиона декара.
Според браншовици основните проблеми пред градинарството са липсата на напоителни системи и логистична система за съхранение и търговия на продуктите.
Затова и предложенията на бизнеса са за насърчаване на инвестициите в тези направления. В това отношение новата селска програма дава възможности за създаване на организации на производителите, които биха съкратили пътя за общо предлагане на продукцията на пазара.
Днес в София се провежда изключително важна среща между фермери, консервни заводи и търговци, чиято цел е да улесни партньорството между отделните звена от системата, така че българските продукти да стигат по-бързо до трапезата ни.
