Една от най-упоритите фискални илюзии на последните стотина години е, че облагането на корпорациите и юридическите лица подпомага събирането на данъци и обществената справедливост. Такова подпомагане просто не може да се случи, всъщност корпоративният данък е по-скоро вреден. Това е така поради следните самоочевидни причини. Юридическите лица, фирмите, корпорациите, включително международните са създадени и се състоят от отделни хора, от физически лица.
Доходът на корпорацията е доход на нейните собственици (учредители, акционери и пр.) и от него се формира доходът на работещите в корпорацията индивиди, както и доходът на нейните доставчици на стоки и услуги, на които корпорацията ги заплаща. Данъкът върху този доход е данък върху вторична и до голяма степен изкуствена личност. Тя е създадена по други причини и с други намерения, а не с идеята да плаща данъци.
Това е двойно облагане – един път на юридическата личност и втори път на индивидите, които са я учредили или работят в нея. То намалява и инвестициите на корпорацията, и дохода на нейните индивиди, уврежда потенциала й за създаване на работни места в самата компания, и при доставчиците й.
Дължимият от корпорацията данък се финансира по два начина: когато данъкът се отделя от дохода собствениците и работещите или когато, чрез включването му в цените, данъкът се заплаща от потребителите на нейните стоки и услуги. Когато това не може да стане, т.е. когато потребителите не могат да бъдат принудени да платят по-високи цени, компанията съкращава инвестициите и работните места.
Разбира се, има и трети, нелегален начин на финансиране на данъка: той да не се плаща. Както гласи една стара счетоводна поговорка: „продажбите са пари, а печалбите - концепция“.
Това се случва в рамките на една юрисдикция. Корпорацията може да поиска от правителството да приложи различни политики, които ограничават свободата на избора за потребителите й или доставчиците й. Но тя може и изобщо да се измести в друга юрисдикция, с по-ниски данъци.
Това се случва дори в рамките на данъчната система на САЩ, където правителството действа на принципа на екстериториалност: правителството събира данъците от всички свои регистрирани субекти независимо къде е произведен дохода.
Колкото и законодатели да рафинират начина на изчисление на облагаемия доход на корпорациите, печалбата винаги може да се окаже измислена величина.
Собствениците на компаниите би трябвало да изискват от управителите на компаниите да „оптимизират“ данъците. Ако управителите не правят това, те най-вероятно трябва да бъдат уволнени поради несправяне с работата. В юрисдикции като американската те могат да пренесат управлението в други ръце – на представители на друга юрисдикции, макар и само фиктивно.
В крайна сметка правителството с този данък създава стимули за неплащане на данъци, за бартери, сива икономика и други форми на поведение, които противоречат на първоначалния замисъл.
Спестените пари обаче не изчезват - те или биват реинвестирани, или се разпределят като доход на собствениците и работниците, финансират потребление и други данъци.
Често акционери на компаниите са пенсионни фондове или индивидуални инвеститори, които, при намаляване на доходите им, могат да се превърнат в политически проблем на правителствата.
Иначе казано, оптимизиращите данъци компании са съществен благодетел на социалната политика, само дето работят на това поприще самостоятелно, извън правителствения монопол в тази област.
Както казва в една своя статия Грегори Манкю – модерен кейнсианец по убеждение и без съмнение най-популярният съвременен автор на учебници по икономика, „корпорациите повече приличат на данъчни инспектори, отколкото на данъкоплатци; тежестта на корпоративния данък в крайна сметка се понася от хората“.
Ако корпоративният данък бъде премахнат, това не означава, че правителствата ще съберат по-малко приходи в държавните бюджети. По-скоро обратното: това е данък върху труда, съзиданието и трудовите доходи. В крайна сметка хората ще забогатеят, ако той бъде премахнат.
Никак не е случайно, че от началото на данъчното облагане са минали цели 42 века преди да бъде въведено облагането на корпорациите.
Осъзнала част от казаното по-горе, на 1 април т. г. Великобритания ще намали корпоративния данък от 26 на 20% и ще продължи да го намаля с 1% на година до 2018 г.
Ако правителството на България, актуализира бюджета за 2016 г. и въведе нулев корпоративен данък, то ще загуби само 1/19-та част от приходите. Но е почти напълно сигурно, че тогава, ако не се вършат политически глупости, ръстът на икономиката ще е над 4% от БВП.
Направо е за чудене защо приятелите на народа и радетелите на социалната политика у нас не препоръчват такава политика.
Красен Станчев, Институт за пазарна икономика
