В поредица от текстове Синор.БГ ви запозна с условията за пенсиониране и за необходимия трудов стаж, който трябва да докажете пред държавата. За предприемачите е важно да се запознаят и с видовете обезщетения и помощи, изплащани от държавното обществено осигуряване при заболявания, трудови злополуки, професионални болести и др. С този материал ще ви запознаем с видовете обезщетения, които се отпускат, както и за необходимите документи, които трябва да се представят в Националния осигурителен институт.
Обезщетенията са при болест, професионална болест, трудова злополука, за санаторно-курортно лечение и при належащ медицински преглед или изследване, карантина, отстраняване от работа по предписание на здравните органи, гледане на болен или на член от семейството под карантина, належащо придружаване на болен член от семейството за медицински преглед, изследване или лечение, както и за гледане на здраво дете, върнато от детско заведение поради карантина в заведението или на детето.
Трудоустрояване пък се допуска при временно намалена работоспособност поради общо заболяване, трудова злополука или професионална болест, при бременност, раждане и кърмене, отглеждане на малко дете, осиновяване на дете от 2- до 5-годишна възраст.
Парични помощи се отпускат за инвалидност поради общо заболяване, когато осигуреното лице няма необходимия осигурителен стаж за отпускане на пенсия за инвалидност поради общо заболяване или при смърт на осигуреното лице.
Кой има право на парично обезщетение за временна неработоспособност и трудоустрояване?
Право на парично обезщетение имат осигурените за общо заболяване и майчинство, ако имат най-малко 6 месеца осигурителен стаж за този риск. Изискването за 6 месеца осигурителен стаж не се отнася за лицата, ненавършили 18-годишна възраст и за придобиване право на парично обезщетение за временна неработоспособност или трудоустрояване поради трудова злополука и професионална болест.
Въз основа на какви документи се изплащат паричните обезщетения?
Представят се:
Данните от болничните листове, приети, по реда на Наредбата за реда за представяне в Националния осигурителен институт на данните от издадените болнични листове и решенията по обжалването им (НРПНОИДИБЛРО), като се използват и данните от регистъра на осигурителите и самоосигуряващите се лица, регистъра на приходите от осигурителните вноски за държавното обществено осигуряване, регистър “Трудови договори”, регистър “Пенсии”, регистър “Трудови злополуки”, регистър “Професионални болести”, регистър “Парични помощи за профилактика и рехабилитация” и от регистър “Парични обезщетения и помощи от ДОО”.
Болничният лист се издава от органите на медицинската експертиза, както следва:
1) еднолично от лекуващия лекар /лекаря по дентална медицина – до 14 календарни дни непрекъснато за едно или повече заболявания;
2) от ЛКК – до 180 календарни дни и не повече от 30 дни еднократно;
3) от ЛКК по решение на ТЕЛК – когато временната неработоспособност е продължила повече от 6 месеца без прекъсване или 12 месеца с прекъсване в две предходни години и в годината на боледуването, при условие че са налице обективни признаци за възстановяване на работоспособността в следващите 6 месеца.
Други документи:
1) Декларация по образец за лична банкова сметка – Приложение № 7 към Наредбата за изчисляване и изплащане на паричните обезщетения и помощи от държавното обществено осигуряване;
2) Декларация от осигурителя /самоосигуряващия се относно правото на парично обезщетение – Приложение № 15 от Наредбата за изчисляване и изплащане на паричните обезщетения и помощи от държавното обществено осигуряване;
3) Анкетен лист, когато е издаден болничен лист при случаите на: умишлено увреждане на здравето с цел получаване на отпуск или обезщетение, нарушаване на определения от здравните органи режим, временна неработоспособност поради употреба на алкохол, приемане на силно упойващо средство без лечебна цел или поради прояви, извършвани под въздействието на такива средства, хулигански и други противообществени прояви, неспазване на правилата за безопасна работа;
4) Други специфични документи, в зависимост от характера на временната неработоспособност или трудоустрояването.
Как се представят данните от болничните листове в НОИ?
Данните, съдържащи се в издадените болнични листове, се представят в НОИ от:
1. лекуващите лекари/лекари по дентална медицина - лично или чрез лечебните заведения, в които осъществяват дейност;
2. лекарските консултативни комисии (ЛКК) - чрез лечебните заведения, към които са създадени.
Данните, съдържащи се в решенията по обжалването на болничните листове, се представят в НОИ от:
1. лекарските консултативни комисии (ЛКК) - чрез лечебните заведения, към които са създадени;
2. териториалните експертни лекарски комисии (ТЕЛК) - чрез регионалните картотеки на медицинските експертизи (РКМЕ);
3. Националната експертна лекарска комисия (НЕЛК).
Представянето на данните, съдържащи се в издадените болнични листове и в решенията по обжалването им, с изключение на данните, съдържащи се в експертните решения на ТЕЛК/НЕЛК, постановени по повод на обжалвани болнични листове, се извършва по електронен път чрез уеб-услуги, предоставяни от НОИ. Въведените данни се изпращат в НОИ и постъпват в електронния регистър на болничните листове и решенията по обжалването им едновременно с издаването им или при липса на техническа възможност в 7-дневен срок от издаването им.
В какви срокове се представят останалите документи в ТП на НОИ за изплащане на обезщетение за временна неработоспособност или трудоустрояване?
Документите за изплащане на парично обезщетение за временна неработоспособност или трудоустрояване се представят в съответното териториално поделение на Националния осигурителен институт в следните срокове:
От осигурителите, техните клонове и поделения и осигурителните каси – до 15-о число на месеца, следващ този, през който осигуреното лице е представило документите за изплащане на обезщетението пред осигурителя (болничен лист и/или заявление-декларация);
От самоосигуряващите се лица – до 15-о число на месеца, следващ този, през който е издаден болничният лист.
По какъв начин се изплащат паричните обезщетения?
Паричните обезщетения и помощи се изчисляват и изплащат от НОИ на правоимащите лица в срок 15 работни дни от представянето в съответното ТП на НОИ на необходимите документи и от постъпването в НОИ на данните от издадените болнични листове. Паричните обезщетения за период, обхващащ повече от един календарен месец се изплащат в срока от 15 работни дни за първия месец от периода, за останалите календарни месеци – до 5 работни дни след изтичане на месеца, за който се отнасят, а за последния месец – до 5 работни дни след изтичане срока на обезщетението.
ТП на НОИ изплаща на правоимащите лица паричните обезщетения по декларираните от тях лични разплащателни или спестовни безсрочни банкови сметки, като преводите се извършват два пъти седмично.
Ако лицето няма право на обезщетение или помощ, длъжностното лице, на което е възложено ръководството по изплащане на обезщетенията и помощите или друго длъжностно лице, определено от ръководителя на териториалното поделение на НОИ, издава разпореждане за отказ в срок 15 работни дни. Един екземпляр от разпореждането за отказ се изпраща в 3-дневен срок от издаването му на лицето, което може да го обжалва пред ръководителя на ТП на НОИ в 14-дневен срок от получаването му.
Разпореждането се отменя, ако в тригодишния давностен срок по Кодекса за социално осигуряване лицето или осигурителят представят нови или допълнителни доказателства, установяващи правото на обезщетение или помощ. Дължимите от държавното обществено осигуряване вземания се погасяват с изтичане на тригодишна давност, считано от 1 януари на годината, следваща годината, за която се отнасят.
Длъжностното лице в териториалното поделение на НОИ издава разпореждане за спиране изплащането на обезщетенията за временна неработоспособност, трудова злополука и професионална болест, трудоустрояване, бременност и раждане и отглеждане на малко дете, когато са обжалвани актовете на медицинската експертиза или когато са представени доказателства, които могат да доведат до издаване на разпореждане за отказ или прекратяване изплащането на обезщетението или когато не са предоставени данни за издадените болнични листове и решенията по обжалването им в електронния регистър на болничните листове и решенията по обжалването им. (Чл. 40, ал. 4 КСО)
Отпускането и изчисляването на паричните обезщетения и помощи се извършва въз основа на данните, свързани с осигуряването на лицата, които осигурителите ежемесечно представят в териториалните дирекции на Националната агенция за приходите и от данните в декларацията по образец съгласно Приложение № 15 към Наредбата за изчисляване и изплащане на паричните обезщетения и помощи от държавното обществено осигуряване, с попълнени данни от значение за правото на парични обезщетения.
Осигурителят изплаща на осигуреното лице за първите три работни дни от временната неработоспособност 70 на сто от среднодневното брутно възнаграждение за месеца, в който е настъпила временната неработоспособност, но не по-малко от 70 на сто от среднодневното уговорено възнаграждение.
Паричните обезщетения за временна неработоспособност се възстановяват от лицата за периода, за който им е отпусната пенсия за инвалидност за същото заболяване, с изключение на случаите, когато болничният лист е издаден при обективни данни за обостряне на състоянието, както и с интервенции, свързани с лечение на хроничното заболяване.
От какво възнаграждение се определя обезщетението за временна неработоспособност?
Дневното парично обезщетение за временна неработоспособност поради общо заболяване се изчислява в размер 80 на сто, а за временна неработоспособност поради трудова злополука или професионална
болест – в размер 90 на сто от среднодневното брутно трудово възнаграждение или среднодневния осигурителен доход, върху които са внесени или дължими осигурителни вноски, а за самоосигуряващите се лица – внесени осигурителни вноски за общо заболяване и майчинство за периода от 18 календарни месеца, предхождащи месеца на настъпване на неработоспособността.
Дневното парично обезщетение за временна неработоспособност поради общо заболяване не може да надвишава среднодневното нетно възнаграждение за периода, от който е изчислено обезщетението.
За дните, включени в 18-месечния период, предхождащ месеца на настъпването на неработоспособността се взема предвид среднодневната минимална работна заплата за страната за съответния период, ако лицето:
не е било осигурено за общо заболяване и майчинство;
е ползвало неплатен отпуск, който се зачита за трудов или служебен стаж;
е ползвало отпуск за отглеждане на малко дете;
е било осигурено по законодателството на друга държава по условията на международен договор, по който Република България е страна.
За дните, включени в 18-месечния период, през които лицето е получавало парично обезщетение от общественото осигуряване за временна неработоспособност или за бременност и раждане, се взема предвид доходът, от който е определено паричното обезщетение.
Сумата, от която се изчисляват паричните обезщетения, не може да бъде по-голяма от максималния месечен размер на осигурителния доход, определен със Закона за бюджета на държавното обществено осигуряване за периода, от който се определят паричните обезщетения. За 2015 г. той е 2 600 лв. (ЗБДОО 2015 г.)
За какъв срок се изплаща обезщетението за временна неработоспособност?
Паричното обезщетение за временна неработоспособност поради общо заболяване, трудова злополука и професионална болест се изплаща от първия ден на настъпването до възстановяване на работоспособността или до установяване на инвалидност.
Когато временната неработоспособност поради общо заболяване, трудова злополука или професионална болест е настъпила до 30 календарни дни от прекратяването на трудовия договор или осигуряването, паричното обезщетение се изплаща за срока на неработоспособността, но за не повече от 30 календарни дни. В тези случаи паричното обезщетение не се изплаща на лица, които получават пенсия или обезщетение за оставане без работа, определено съгласно нормативен акт.
Изплатените парични обезщетения за временна неработоспособност се възстановяват от лицата за периода, за който им е отпусната пенсия или им е изплатено обезщетение за оставане без работа.
Когато временната неработоспособност е настъпила преди прекратяване на срочни трудови и служебни правоотношения, договори за военна служба и договори за управление и контрол на търговски дружества, паричното обезщетение се изплаща за не повече от 30 календарни дни след прекратяване на правоотношенията или договорите.
Ако временната неработоспособност е поради трудова злополука или професионална болест, паричното обезщетение се изплаща до възстановяване на работоспособността или до установяване на инвалидност.
Паричните обезщетения за временна неработоспособност поради трудова злополука и професионална болест на лицата сключили трудов договор за краткотрайна сезонна селскостопанска работа за един ден (по чл. 114а, ал. 1 от КТ) се изплащат за срока на неработоспособността, но за не повече от 90 календарни дни.
За какъв срок се изплащат обезщетения поради карантина или отстраняване от работа?
Парично обезщетение за временна неработоспособност поради карантина или отстраняване от работа по предписание на здравните органи се изплаща съответно за:
времето, за което осигуреният е под карантина;
времето на отстраняване от работа, ако осигуреният не може да бъде трудоустроен на друга подходяща работа през това време, но за не повече от 90 календарни дни през една календарна година.
Имат ли право лицата на обезщетения за санаторно-курортно лечение?
На неработоспособните лица, изпратени от здравните органи на санаторно-курортно лечение, парично обезщетение се изплаща за целия им престой, включително до три календарни дни за пътуване, в размерите, определени съответно за общо заболяване или за трудова злополука и професионална болест.
В следващия текст четете как се определя възнагражденията при бременност, гледане на дете и др.
