Основните ограничаващи климатични фактори за развитието на овощарството в нашата страна, освен абсолютните минимални и максимални температури на въздуха, са и късните пролетни и ранните есенни слани и мразове. Първите повреждат главно плододаващите органи, а вторите - неузрелите през есента плодове.
За решаването на този проблем има различни методи и средства - избор на подходящи месторастения, овощни видове и сортове, технологии за отглеждането им, начини на борба и други. Желаният ефект от това обаче може да се постигне само тогава, когато те се прилагат компетентно и комплексно.
При избора на месторастения за отделните овощни видове и сортове трябва да се имат предвид биологичните им особености, като се обърне внимание на фенофазите на цъфтеж, формиране и зреене на плодовете, когато те са най-уязвими от тези мразове. Следователно за целта трябва да се избират месторастения, защитени от късните пролетни и ранните есенни слани и мразове, каквито в страната има достатъчно. Освен това за видовете и сортовете с по-продължителен вегетационен период, както и за ремонтантните, трябва да се предпочитат месторастения с по-топла и продължителна есен, за да може да узряват плодовете им преди настъпването на ранните есенни слани и мразове.
Технологиите за отглеждане на отделните овощни видове и сортове също оказват влияние върху рисковете от късните пролетни и ранните есенни слани и мразове. Установено е, че вредното им влияние до голяма степен зависи от състоянието на почвата в насажденията - влажност и начини на поддържане. При добре обработена, улегнала и навлажнена почва рисковете от тези мразове са минимални, защото в такова състояние се повишава значително отделянето на топлина от повърхността й за сметка на притока от по-долните слоеве. Покритите с растителност (зачимени) площи са изложени в по-голяма степен на вредното влияние на посочените мразове.
Плодовете на ремонтантните сортове ягоди и малини от втората реколта, които зреят през есента, също страдат от ранните есенни слани и мразове. Поради това тези технологии за производство на плодове от тях трябва да се прилагат само в райони с топла и продължителна есен.
Според произхода си късните пролетни и ранните есенни мразове биват радиационни (настъпват при ясно и почти тихо време); адвективни (при нахлуване на студени въздушни маси от север, североизток и северозапад) и адвективно-радиационни (когато тези явления съвпаднат). Това е особено важно да се знае, за да може до голяма степен да се предвиди вероятността за настъпването им при конкретни условия, за да се предприемат съответни действия при липса на метеорологична информация.
Установено е, че отделните овощни видове и сортове имат различна чувствителност към ниските температури на въздуха, особено когато се формират плодните им органи рано през пролетта. Разбира се, това зависи от много фактори - степен на отвореност на пъпките и цветовете, формираните завързи, скоростта на спадане на температурата на въздуха, продължителността на мразовете и др. Обикновено критичната температура за отделните овощни видове и сортове варира в широки граници: за затворените цветове е от -1,1 (кайсия) до -6,7 градуса (праскова); за отворените цветове - от -0,6 (слива) до -3,9 градуса (праскова) и за завързите - от 0,0 до 3,2 градуса (кайсия). Твърде различна е и чувствителността на плодовете на отделните овощни видове и сортове към ранните есенни слани и мразове, като най-уязвими са тези на ягодата и малината от втората реколта, които се повреждат при първите есенни слани.
