Ще правиш ли ново лозе, три пъти мисли, веднъж сади. Не е случайна тази версия на народната мъдрост за меренето и рязането. Лозе се създава веднъж за много години. Затова лозарят, професионалист или любител, трябва да вземе много обстоятелства под внимание, преди да пристъпи към работа. От голямо значение са такива неща като изборът на място и сорт, подготовката на терена и обработката на почвата, начинът и разстоянията на засаждане и пр.
Избор на сорт
Сортовото разнообразие е твърде голямо. Трудно е не само да се изредят в списък, но дори да се посочи точният им брой. При това селекционерите упорито работят за подобряване на съществуващите и създаването на нови. Традициите обаче са наложили много сортове, които трудно могат да бъдат отхвърлени и се запазват непоклатими в практиката от векове.
При избра на сорта стопанинът е принуден да се ръководи от различни обективно съществуващи условия и лични предпочитания. Когато целта е повече или по-малко от продукцията да предлага за продан, първата му грижа е да прецени какво се търси на пазара. Съвсем логично е да избере онзи винен сорт, който се предпочита в района от винарските изби, защото те от своя страна разчитат на пазарен успех с определена марка и контролиран произход. Но любителят може да засади и друг сорт, който задоволява негови лични желания, въпреки възможността да не получи задоволителна цена, ако част от гроздето предлага на купувача. От условията на пазара следва да се ръководи и при избора са сортовете, чието основно предназначение не е алкохолната ферментация. Ако обаче целта е да задоволи само семейните нужди, естествено е да има предвид единствено своите предпочитания. Тук възможностите са твърде големи, защото разнообразието, особено сред десертните сортове, дава възможност за последователно узряване на грозде от средата на лятото до късна есен.
При избора на сорта следва да се вземат под внимание редица негови особености и да се съобразят с почвения тип, условията на терена, температурата, влагата и характера на валежите и други климатични фактори. Не е без значение да се познават и такива биологически характеристики на сорта като възможност за самоопрашване, склонност към изресяване или пък родовитостта, с която се съобразяват ежегодните резитби (чепчета, по-къси или по-дълги плодни пръчки).
Ампелографията (науката за сортовете лози) разделя сортовете на две основни групи - десертни и винени. Разбира се, и тук има някаква условност, защото гроздето от всички десертни сортове може да бъде подложено на алкохолна ферментация и да даде вино, макар и не от висока класа. В същото време редица винени сортове успешно служат и за консумация. В тези две групи сортове се включват и т. нар. директни сортове, които обикновено се представят отделно. Това са кръстоски с диви форми, които са устойчиви на филоксерата и могат да се засаждат направо без облагородяване, откъдето идва и названието им. Виното от тях не се цени на пазара. То задоволява вкуса на мнозина стопани, но крие повече рискове за здравето.
Като имам предвид голямото значение на сорта, надяваме се, че следното кратко описание на използвани в нашата страна български и чуждестранни сортове ще помогне на стопаните при избора им.
