Делението на винените сортове на сортове за червени и за бели вина е донякъде условно. Бяло вино може да се приготви и от грозде с червени ципи на зърната, стига ферментацията да протича без тяхното присъствие и плодово месо да не е обагрено в червено. Все пак някои сортове са по-подходящи за бели вина, а други – за червени. Употребени по такъв начин, те изявяват най-пълно своите качества и задоволяват изискванията на познавачите.
За червено вино:
Гъмза. Местен сорт, отглеждан от незапомнени времена по нашите земи. Узрява в края на септември и началото на октомври. Гроздът е средно голям (163-236 г), цилиндрично-коничен, сбит. Зърното е малко (около 2,5 г), с тънка, крехка, тъмно-синя до синьо-черна кожица, покрита обилно с восъчен налеп. Сокът е безцветен.
Лозите са средно до силно растящи. Препоръчваната резитба при стъбленото му отглеждане е поддържането на къси плодни звена - чепове с две очи, а при много силни лози и слаба родовитост - чепове и къси плодни пръчки.
Традиционно сортът се отглежда в Северна България, а в останалите части на страната се срещат отделни лози, отглеждани от любители.
Вината от сорта гъмза се отличават с нежния си плодов аромат, свежест, смолист привкус и яркочервен, рубинов цвят.
Памид. Сортът е с двояко предназначение. От него се получават хубави трапезни вина, но е подходящ и за консумация в прясно състояние. Гроздето му узрява около средата на септември. Гроздът е средно голям (150-200 г), цилиндрично-коничен, полусбит. Зърното е средно едро (2-3 г), овално, с тънка, крехка, виненочервена кожица, сочно, с приятен хармоничен вкус, без аромат.
Лозите са силно растящи, с много добра родовитост. При всички формировки резитбата трябва да е на чепове с две очи. При формировка Мозер средният добив на грозде от лоза е 4-5 кг. Може да се отглежда и по формировката Гюйо. Средната му устойчивост на ниски зимни температури и срокът на узряване го правят непригоден за отглеждане в райони с по-висока от 300 - 350 м надморска височина.
От памид се приготвят светлочервени, розови и бели трапезни вина, които се консумират като млади. Не са подходящи за стареене.
Широка мелнишка лоза. Местен сорт, отглеждан от незапомнени времена в района на гр. Мелник. Характерни за него са големите и по-широки, отколкото дълги листа, които имат заслуга за името му. Гроздето му узрява за преработка в първата половина на октомври. Гроздът е средно голям до голям. Зърната са малки, с дебела, жилава, синьо-черна кожица, сочни, вкусни, с приятна киселинност.
Лозите имат силен растеж и добра родовитост. Препоръчваната резитба е къси плодни звена - чепчета с две очи.
Виното от Широка мелнишка лоза е плътно, с хармоничен вкус и гранатовочервен цвят.
Сортът проявява своите високи достойнства в района на Мелник, Сандански и Петрич. Не е подходящ за отглеждане в други райони, макар те и да са с добри топлинни условия.
Димят. Използва се за производството на висококачествени бели трапезни вина, но притежава и качествата на хубаво десертно грозде. В района на Пловдив започва да зрее към края на септември, а по черноморското крайбрежие (Варна) в началото на октомври. Гроздът е средно голям (около 250 г), коничен и полусбит. Зърното е едро (около 3,5 г), овално, с дебела жълто-зелена кожица, сочно, месесто, с хармоничен вкус и приятен ванилов аромат.
Лозите са средно до силно растящи, с голяма родовитост. При всички формировки подходящата резитба е само на чепове с две очи. При полувисока формировка средният добив от лоза е 5-6 кг. Сортът е слабо устойчив на ниски зимни температури. Поради тази причина може да се отглежда само в по-топлите райони на страната.
Мавруд. Стар местен сорт, отглеждан от незапомнени времена по нашите земи, както и днес, в Тракийската низина, главно Пловдивско и по малко в Пазарджишко и Старозагорско. Наблюдават се вариации и са селекционирани два клона, признати като сортове - Мавруд № 1 и Мавруд № 2. В района на Пловдив гроздето узрява в началото на октомври. Гроздът му е голям (около 400 г), полусбит до рехав. Зърното е малко, с дебела, жилава синьо-черна кожица, обилно покрита с восъчен налеп, сочно, с приятен сладък вкус.
Растежът на лозите е среден до силен на по-богати и свежи почви. Родовитостта им е умерена. Препоръчваната резитба е смесени плодни звена при наличието на повече стара дървесина. При високите формировки се извършва по-къса резитба - на чепове с две очи, но при силните лози се оставят и къси плодни пръчки (стрелки). При претоварване натрупването на захари и багрила чувствително намалява. Лозите са слабо устойчиви на ниски зимни температури. Това налага да се отглежда само в топлите микрорайони на страната, където и зрялото грозде придобива типичните си качества на оригинален винен сорт.
Виното от сорта Мавруд се отличава с ценни качества, които с отлежаването му се повишават.
Евмолпия (Тракийски Мавруд). Сравнително нов (1991 г.) сорт. По някои белези прилича на Мавруд, но се отличава от него по редица морфологични и биологични признаци, главно по срок на зреене (началото на септември). Превъзхожда го по родовитост (200-400 кг повече грозде от декар) и устойчивост на лозите на ниски зимни температури. Получените от него вина са свежи, с кристална бистрота, рубиненочервен цвят, слаб плодов аромат и хармоничен вкус - качества, по които прилича на добрите сухи стари маврудови вина. Като млади ги превъзхожда.
Каберне совиньон. Средно зреещ сорт. У нас в по-топлите микрорайони узрява в средата на септември, а в останалите - към края на месеца. Гроздът е много малък (50-83 г), сбит. Зърното е много дребно (1,20-1,32 г), кръгло, с дебела, жилава, тъмносиня до синьо-черна кожица с восъчен налеп, сочно и сладко.
Лозите се отличават с много добра родовитост. Подходящи за него са високостъблените формировки (Омбрела), което увеличава родовитостта на по-ниско разположените очи. Поддържащата резитба е къса - чепчета с две очи и къси плодни пръчки (стрелки).
Младите вина от Каберне совиньон са грубовати, но със стареенето (2 - 3 г.) стават хармонични, с висока плътност, фин вкус и букет и интензивно тъмночервен цвят.
Мерло. Узрява около средата на септември. Гроздът е средно голям (80 -150 г), крилат, полусбит до рехав. Зърното е много малко (1,32-1,50 г), почти сферично, със средно дебела, жилава синьо-черна кожица, сладко и сочно.
Лозите имат много добра растежна сила и родовитост. Препоръчваната формировка за него е Омбрела, като подържащата резитба се извършва на смесени плодни звена - чепове и къси плодни пръчки (стрелки). При претоварване отслабва растежната сила на лозите и намалява тяхната студоустойчивост. Подходящ е за отглеждане в Южна България, където развива най-добре ценните си качества и най-вече в Хасковско, Старозагорско и Кърджалийско.
Вината от Мерло съзряват бързо. Те са фини и сравнително меки.
Букет. Средно зреещ сорт. Гроздът е средно голям (134-250 г), коничен, крилат, полусбит. Зърното е много малко (1,04-1,67 г), с дебела, тъмносиня кожица, покрита с обилен восъчен налеп, сочно, с хармоничен вкус.
Лозите са средно растящи, родовити. Подходящата резитба е чепове с две очи. Сортът е чувствителен към претоварване, особено при стъблено отглеждане. Проявява повишена устойчивост на ниски зимни температури, но при претоварване тя намалява. Успешно може да се отглежда в лозарските райони на Северна и Южна България.
Вината от сорта Букет са хармонични, плътни, интензивно червени.
Пловдивска малага. Рано зреещ сорт, узрява през втората половина на август. Гроздът е малък –124-166 г, цилиндрично-коничен, полусбит до сбит. Зърното е много малко, сферично, със средно дебела, жилава синьо-черна кожица, покрита обилно с восъчен налеп, сочно и сладко.
Лозите са силно растящи, с много висока родовитост. Подходящи за него са високите формировки, а препоръчваната резитба е смесени плодни звена - чепове с две очи и плодни пръчки. Проявява висока студоустойчивост, която заедно с ранозрелостта и способността му да натрупва повече захари позволява да се отглежда в повечето лозарски райони на страната.
Вината от сорта Пловдивска малага са висококачествени, с добро алкохолно съдържание, добра киселинност, интензивно обагрени и с отлични вкусови качества.
Пино ноар. Рано зреещ сорт. В района на Пловдив гроздето му узрява в края на август. Гроздът е много малък (около 80 г), силно сбит. Зърното е много дребно (средно 1,20 г) със средно дебела, жилава, синьо-черна кожица, покрита с восъчен налеп, сочно и сладко.
Лозите са средно растящи, с много добра родовитост. Препоръчваните формировки са високостъблените (Мозер). Подходяща резитба е смесеното плодно звено - чепове и по-дълги или по-къси плодни пръчки, осигуряващи правилно индивидуално натоварване. Като рано зреещ сорт може да се отглежда и в по-хладните полупланински райони.
Средни добиви – 900-1000 кг/дка.
Вината от Пино ноар имат нежен вкус и аромат и тъмночервен цвят.
Аликант буше. Узрява в края на септември и началото на октомври. Гроздът е малък (167-272 г), крилат, полусбит. Зърното е малко (средно 2,37 г) с дебела, жилава, синьо-черна кожица, покрита с восъчен налеп, слабо месесто, сладко, с тръпчив привкус.
Лозите са силно растящи, с много добра родовитост. Може да се отглежда по формировката Гюйо, но най-високи добиви се получават при стъблените формировки.
Средни добиви – 2000-2500 кг/дка.
Вината от Аликант буше на вкус са груби и нехармонични, особено като млади.
За бяло вино:
Мискет червен. Стар сорт, отглеждан от незапомнени времена по нашите зeми. Разпространен е предимно в Подбалкана и Врачанско. Отнася се към групата на късно зреещите сортове. Гроздето му узрява в края на септември и началото на октомври. Гроздът е средно голям (141-239 г), цилиндрично-коничен, понякога крилат, полусбит до сбит. Зърното е много малко (1,96 - 2,82 г), със средно дебела, жилава, розово-червена кожица, покрита с восъчен налеп, напръскана с тъмни точици, сочно, сладко, с приятен слаб мискетов аромат.
Лозите са със силен растеж и много добра родовитост. Подходящи за него са високостъблените формировки. Склонен е към изресяване и тази му склонност се проявява повече при приземното му отглеждане, както и при по-младите и буйно растящи лози. При високите формировки за предпочитане е късата резитба, а при необходимост смесени плодни звена с къси плодни пръчки (стрелки).
Средни добиви – 1000-1200 кг/дка.
От червен мискет се приготвят хубави бели вина. Те са с хармоничен вкус и фин мискетов аромат.
Юни блан. Късно зреещ сорт. В района на Поморие и Бургас, където предимно е разпространен, узрява в края на септември и началото на октомври. Гроздът е средно голям до голям, коничен, крилат. Зърното е много малко, със средно дебела, жилава, жълто-зелена кожица, покрита с восъчен налеп и кафяви точици.
Лозите са силно растящи, високородовити. Препоръчваната резитба е къса - чепчета с две очи. Слабо устойчив е на суша и ниски зимни температури.
Средни добиви – 1200-2000 кг/дка.
Белите вина от Юни блан са с добри вкусови качества. Сортът се използва за добиване на висококачествени дестилатни виноматериали. Във Франция, в областта на гр. Коняк, от него се произвежда известният френски коняк.
Ркацители. Средно до късно зреещ сорт. В различните лозарски райони на страната гроздето му узрява от втората половина на септември до първата половина на октомври. Гроздът е средно голям, цилиндрично-коничен, най-често с едно крило, полусбит. Зърното е малко, с тънка жилава жълто-зелена кожица, покрита със слаб восъчен налеп, сочно, с приятен възкисел вкус.
Лозите са със среден растеж и сравнително ниска родовитост. Препоръчваната резитба е смесеното плодно звено - чепчета и плодни пръчки, като за целта се избират по-дебелите.
От Ркацители се добиват доброкачествени бели вина. Мъстта и виното обаче се окисляват лесно, което го прави не особено подходящ за малкото домашно лозе. Сортът служи за добив на виноматериали за естествено пенливи вина.
Ризлинг. Узрява през първата половина на септември. Гроздът е малък, най-често сбит. Зърното е много малко, със средно дебела, зелена до златистожълта кожица при добро узряване, покрита с восъчен налеп и редки тъмни точици, сочно, сладко.
Лозите са със среден растеж и много добра родовитост. Препоръчваната резитба е смесеното плодно звено - чепове с две очи и плодни пръчки с 10-12 очи. Чувствителен е към гъбните болести и често се напада от сиво гниене. Отличава се с висока устойчивост на ниските зимни температури. Не е устойчив на засушаване. За него са подходящи по-хладните райони с достатъчно влагозапасени почви.
Средни добиви – 800-1000 кг/дка.
Вината от Ризлинг са хармонични, с фин букет и жълто-зелен оттенък. От него в Германия (Рейнска област) се правят прочутите бели сухи вина.
Ризлинг италиански. Средно зреещ сорт. В района на Пловдив узрява около средата на септември, а по Черноморието в края и началото на октомври. Гроздът е малък, сбит до полусбит. Зърното е много малко, със средно дебела жълто-зелена кожица, покрита с восъчен налеп, сочно, сладко, с хармоничен вкус.
Препоръчваната резитба е смесената - чепчета и плодни пръчки при умерено натоварване на лозите със зимни очи. Сортът се отличава с добра студоустойчивост, но при претоварване тя силно намалява, тъй като леторастите не узряват добре. Не е сухоустойчив. За него са подходящи сравнително по-хладните, но проветриви хълмисти райони с по-леки, но осигуряващи добър воден режим почви.
Средни добиви - над 1300 кг/дка.
Предназначението на Италиански ризлинг е производството на висококачествени бели вина. Използва се и за получаването на естествено пенливи вина.
Совиньон блан. Гроздето му узрява към средата на септември, но леторастите не винаги успяват да узреят добре. Гроздът е малък, цилиндричен до цилиндрично-коничен. Зърното е много малко, закръглено, с жълто-зелена кожица, покрита с обилен восъчен налеп, сочно, сладко, с приятен възкисел привкус.
Лозите са със среден растеж и добра родовитост. Препоръчваната резитба е смесеното плодно звено - чепове и плодни пръчки. Проявява средна устойчивост на ниски зимни температури.
От Совиньон блан се получават самостоятелно или в купаж качествени бели сухи вина. Служи за получаването на естествено пенливи вина, дестилатни виноматериали и десертни вина.
Алиготе. Узрява през първата половина на септември. Гроздът е малък, цилиндричен, сбит. Зърното е малко, овално, с тънка жълто-зелена кожица с ръждив оттенък откъм огряваната от слънцето страна, сочно, с приятно сладък вкус.
Лозите са с добър растеж и висока родовитост. Подходящи за него са високите формировки и смесената резитба. Устойчив е на ниски зимни температури, но не е устойчив на суша. Податлив е на гъбни болести. Подходящи за него са проветривите хълмисти терени в по-хладните райони, но с дълбоки и влагоемни почви.
Средни добиви – 1200-1500 кг/дка.
От Алиготе се получават висококачествени бели сухи вина със сламено-зеленикав цвят и хармоничен вкус. Използва се за производство на виноматериали за пенливи вина.
Шардоне. Рано зреещ до средно зреещ сорт. В района на Пловдив узрява в края на август, а в Североизточна България, където е слабо разпространен, към средата на септември. Гроздът е малък, цилиндричен или цилиндрично-коничен, сбит. Зърното е малко, закръглено, с тънка жълто-зелена кожица, слабо покрита с восъчен налеп, сочно, сладко.
Лозите са със среден растеж и много добра родовитост. Подходяща е смесената резитба - плодни звена с чепчета и плодни пръчки. Трябва да се отглежда на проветриви хълмисти места, защото не е устойчив на най-разпространените гъбни болести. Проявява склонност към изресяване.
Средни добиви - около 800 кг/дка.
От Шардоне се получават бели сухи вина с хармоничен вкус, плодов аромат и фин букет.
Черноморски брилянт. Узрява през първата половина на септември. Гроздът е средно голям, коничен до цилиндрично-коничен, полусбит. Зърното е малко, със средно дебела, жълто-зелена кожица със седефен оттенък, сочно, сладко, с добре изразен мискетов аромат.
Лозите са сравнително силно растящи, с много висока родовитост. Подходящи за него са високите формировки и резитба на чепове с две очи. Не е достатъчно устойчив на ниски зимни температури.
Средни добиви – 1800- 2000 кг/дка.
От Черноморски брилянт се получават хубави бели сухи вина, свежи, с хармоничен вкус и приятен мискетов аромат и жълто-зеленикав цвят.
Орфей. Средно зреещ сорт. Гроздето му узрява в началото на втората половина на септември. Гроздът е малък и сбит. Зърното е много малко, със средно дебела, жилава жълто-зелена кожица, напръскана с редки кафяви точици, сочно, сладко, със слаб мискетов аромат.
Лозите са силно растящи, с много добра родовитост. За него са подходящи високите формировки и късата резитба - чепове с две очи.
Средни добиви – 1400-1900 кг/дка.
От Орфей се получават добри бели вина с жълто-зеленикав цвят, свежи, хармонични, с фин мискетов аромат.
Тамянка. Узрява към средата на септември. Гроздът е малък, цилиндричен до цилиндрично-коничен, полусбит до сбит. Зърното е много малко, сферично, с дебела, ръждивожълта кожица и дребни черни точици по нея, сочно, сладко, със силен мискетов аромат, който намалява в презрялото грозде.
Лозите са средно растящи, с добра родовитост. Отглежда се приземно, но по-високи добиви се получават при високостъблените формировки. Подходящата резитба е смесените плодни звена - чепчета и дълги плодни пръчки.
Средни добиви - 2,540-4,070 кг от лоза.
Сухите бели вина от Тамянка имат фин хармоничен вкус, специфичен мискетов аромат и красив златистожълт цвят. От него се приготвят и висококачествени десертни вина.
Мискет отонел. Узрява през първата половина на септември, а понякога и по-рано. Гроздът е много малък, цилиндричен, полусбит. Зърното е малко, сферично, с дебела крехка зеленикаво-жълта кожица и ръждиви петна откъм огряваната от слънцето страна, сочно, сладко, със силен мискетов аромат.
Лозите са слабо растящи, с добра родовитост. Проявяват задоволителна устойчивост на ниски зимни температури. Отглеждат се приземно, но по-високи добиви се получават от стъблените формировки и резитба на смесени плодни звена - чепчета и плодни пръчки.
Средни добиви – 800-1000 кг/дка.
От Мискет отонел се получават бели сухи вина с добри качества - умерена свежест и приятен мискетов аромат. Приготвят се и много добри десертни вина.
