Въпреки непоклатимата позиция на кабинета Борисов да не променя ставката върху потребителския данък (ДДС) за храните, българският бизнес продължава да изисква корекции в данъчната политика, които биха омекотили загубите, породени от спадащото потребление в страната.”Апелирам към колегите да воюват за намаляване на данъка върху добавената стойност (ДДС), който би извадил на светло незаконно действащите фирми и би дал глътка въздух за индустрията“, съобщи на конференция в София Симеон Присадашки, собственик на млекопреработвателното предприятие „Жоси” и представител на асоциацията на млекопреработвателите.
Заедно с колегите си от Асоциацията на земеделските производители в България, Съюза на преработвателите на плодове и зеленчуци и асоциацията на месопреработвателите Присадашки представи пред министъра на земеделието Десислава Танева основните пречки пред бизнеса, довели до липсата на български храни на трапезата.
Като припомни, че от от първи юни 2015 г. румънското правителство намали ДДС-то върху храните драстично на 9 процента, Присадашки обясни, че потреблението рязко се е покачило, а незаконно действащите фирми са се регистрирали, така че сивият сектор е намалял.
Затова и фирма като „Жоси” е предпочела да изнася основно в Румъния, където вече реализира 80 на сто от продукцията си. Българските потребители от северните части на страната също пазаруват в пограничните крайдунавски градове оттатък границата, обясниха предприемачи.
Присадашки припомни още, че само с още две държави в ЕС България налага най-високия данък върху храните, с което се ощетява преработвателния сектор. На фона на общия спад в потреблението и кризата след руското ембарго родният бизнес видимо не среща подкрепа.
Министър Танева припомни, че данъчната политика на страната е сложен механизъм, при който всяка промяна на един закон би трябвало да е свързана с аналогична промяна в друг, за да не пострада приходната част на бюджета.
„Както министър Владислав Горанов не се меси в политиката на министерството на земеделието, така и аз не мога да влияя върху данъчната политика”, посочи Танева.
Министърът припомни, че кабинетът е благосклонен спрямо аграрния сектор, което се вижда от проектобюджета за 2016 г., където са заложени с 20 млн. лв. повече средства за министерството на земеделието. Сравнено с останалите сектори от икономиката, видимо селското стопанство и хранителната индустрия са сред приоритетите, посочи още Танева.
Тя припомни, че ведомството е взело бързо становище по така наречения "данък вредни храни", където работна група е стигнала до общо становище за вредите, които подобен данък би нанесъл върху индустрията.
