Три български ферми от Троянско, Разградско и Пловдивско вече са стопили разходите си за топла вода и отопление, след като инсталираха модерни системи, финансирани по линия на българо-норвежката програма, изпълнявана съвместно с фондация “Биоселена“. Автори на проекта са учени от Тракийския униреситет в Стара Загора, разработили метод за отнемане на топлината от издоеното мляко и превръщането й в ток. Допълнително се изпозва и енергия от слънчеви панели плюс горивна инсталация на дървени пелети, в резултат на което фермата годишно разполага с достатъчно количество топла вода, която на практика за тях е безплатна.
В резултат на проекта всяка година животновъдите ще намаляват с около 70% разходите си за ток, което означава около 2 хил. лева годишно, поясни доц. Рашко Георгиев от Тракийския университет. Заедно с колегата си доц. Кънчо Пейчев той представи новата енергийна система в деня на откритите врати, проведена във фермата на семейство Данчеви от троянското село Добродан.
Норвежкият проект се изпълнява втора година и по план ще приключи през април 2016 г., проясни и Стоилко Апостолов от „Биоселена”. Общият бюджет е в размер на 220 хил. евро.
С тази помощ трите стопанства на Иван Данчев от село Добродан, на семейство Матански от пловдивското Момино село и на биволовъда от Цар Калоян Боян Йотков ще разполагат с почти безплатна топла вода и отопление за своите ферми. Техният опит желаят да последват и много други животновъди от страната, но до този момент финансовите програми включват основно големи проекти с минимален размер на субсидията над 30 хил. лева.
Средната стойност на тези енергийни проекти се изчислява на около 20 хиляди лева, от които 80% се поемат от норвежкото правителство. За българските животновъди това е есериозна подкрепа, тъй като те нямат нужда от крупни инвестиции, които се залагат по програмата за развитие на селските райони, коментира Стоилко Апостолов.
Заради ниските изкупни цени на млякото фермерите трудно заделят средства за модернизация, затова и хората са благодарни на двустранните проекти за сътрудничество, които са насочени към малките ферми и се изпълняват по програми на норвежкото и швейцарското правителства.
По линия на програмата за развитие на селските райони за инвестиции в енергийни проекти се дават допълнителни точки, но обикновено бюджетите се изчерпват от големите ферми, които ползват и други преференции и чиято основна цел е да се модернизират с техника, не толкова за енергийни поректи, затова парите почти не стигат до дребните стопанства, обясниха експерти.
Дали тази практика ще се промени с мерките по новата селска програма, ще се разбере едва през 2020 г., когато бъдат оповестени резултатите от ефективността при подпомагането по тази порграма.
