Майството във всеки занаят е да го правиш от сърце. А когато се запалиш по него още от дете, това със сигурност означава страст, която неизбежно ти носи успехи. Като при Теодор Пушкаров от монтанското село Меляне, за който пчеларството се е превърнало в начин на живот още от 12-годишната му възраст. По онова време той учи азбуката почти като на игра от баба си, покрай която се запалва по кошерите. Днес, 14 години по-късно, младият фермер е навлязъл дълбоко в сложната наука за меда. И сякаш напълно естествено семейният бизнес е станал необходимост и стремеж към усъвършенстване - безспорен ключ към всеки успех.
За разлика от повечето свои колеги, които чертаят апокалиптични картини за бъдещето на професията, Теодор е оптимист и не смята, че климатичните промени влияят негативно върху развитието на пчелите - поне не в пределите на България и Европа.
Според него болестите са резултат не толкова от измененията в климата, колкото от начина на отглеждане на пчелите, затова и простичко заключава, че „болестите са проблем единствено на пчеларя”. Неслучайно преди четири години той записва специалността „животновъдство” в Аграрния университет в Пловдив, където подробно изучава науката.
Днес младият пчелар има 150 кошера, от които годишно вади около 5 тона великолепен мед, събран от поляните в Предбалкана на Западна Стара планина. Колкото до качеството, за него гарантират всички клиенти. И което е най-важно - те все повече се увеличават.
Разширяването на пазара не идва наготово. Важна крачка изиграва българо-швейцарската програма за сътрудничество, по която младият фермер кандидатства и успява да модернизира производството си. Късметът е, че експерти от Българското дружество за защита на птиците и Световния фонд за дивата природа WWF разработват проект за подпомагане на дребни фермери във високопланински региони, чийто бизнес е дълбоко свързан с опазването на околната среда.
В резултат на помощта Теодор успява да затвори кръга на производството и след като се регистрира по наредбата за директни продажби от фермата, той продава не само на туристи, посетили село Меляне, но и редовно има щанд на фермерските пазари в големите градове, където потребителите са в пряка връзка с дребните производители.
По българо-швейцарския проект „За Балкана и хората” такъв пазар работи от юни тази година и на софийския пазар в квартал „Борово”, където всеки фермер минава сериозен подбор за качеството на продукцията, обясни и Мирослава Дикова от дружеството за защита на птиците.
Теодор е получавал финансиране и по програмата за развитие на селските райони, където е кандидатствал по мерките 121 за модернизация и 141 – за полупазарни стопанства.
Инвестирал е и в засаждането на плодни и акациеви дръвчета, за да осигури достатъчно храна за пчелите.
Подобно на много свои колеги, е преминал и през кризи – като тази от 2008 година, когато са му откраднали 11 кошера, а други 40 са били подготвени за кражба. Следва сериозна охрана, идва помощ и от местната власт, така че набезите прекратяват.
За тези 14 години практика като пчелар основната промяна, която Теодор е забелязал при пчелите, е по отношение на добивите от мед.
Докато преди десет години в рамките на едно лято от един кошер се е вадело дори по 4 реколти, днес това не се случва. Основно се вадят по три или по две реколти, което фермерът не може да обясни. Освен акация и сборен мед от билките в региона, пчеларят е произвеждал и малки количества манов мед.
Според Теодор тази година цените на продукцията няма да се отличават от миналогодишните. На едро килограм мед ще се продава около 5 лева, а на дребно – между 7 и 10 лева.
Колкото до добивите, и при пчеларството има цикличност. Обикновено след една-две хубави години следват 5-6 лоши.
Основният плюс за пчеларството е, че през последните години българинът започна да цени качеството и да търси продукти от планината. Като специалист Теодор съветва - не пазете старият мед повече от 4 години, защото започва да губи качествата си. Слънцето също вреди на продукта, затова внимавайте при съхранението му.
Екатерина Стоилова
