Последните опити за преструктуриране на Селскостопанската академия показват, че и в областта на аграрната наука липсва държавна политика, а редките опити за намеса само влошават състоянието. От години се говори за взаимодействие на науката с бизнеса и в момент, когато някои институти като този в Костинброд и Стара Загора тръгнаха да го изпълняват, се оказа, че те могат и да излязат от структурата на академията. Това е нашият кратък коментар по повод предстоящото закриване на Института за животновъдни науки и Земеделския институт, чието решение се очаква да бъде взето през октомври.
Farmer.bg публикува и становището на Румяна Василева, която като представител на Селскостопанска академия много по-точно представя ефекта от предстоящото закриване за бъдещето на селскостопанската наука.
Като че ли през последните години някой умишлено води Селскостопанска академия към разпадане. Всяка година бюджетът й се намалява драстично, заплатите не са повишавани от 8-10 години и са близки до минималната за страната. Ако държавата цени интелектуалния си потенциал, би трябвало този труд да се заплаща много по-високо от обикновените изпълнителски и чиновнически дейности. За съжаление в момента е точно обратното.
Като че ли учените и специалистите от академият са оставени на доизживяване, принудени да работят при тежки финансови, материални и кадрови условия.
Като че ли се очаква сами да напуснат това нелеко и отговорно поприще. Въпреки това голяма част от тях остават, тъй като си обичат работата, това е тяхната мисия, призвание и съдба.
И вместо заслужена награда, оценка и признание всяка година получават орязване на бюджета, съкращения на персонала, а сега и закриване на цели структурни звена.
Кой има интерес от това?
Защо държавата не защитава собствената си аграрна наука, а допуска навлизането на чужди семена и продукти, въпреки че нашите са с доказано високо качество и са адаптирани към българските условия?
Може би има влиятелни сили, които не искат българската аграрна наука да се развива, да произвежда качествени сортове и хибриди, да създава нови технологии. Може би българските земеделски продукти застрашават реализирането на някои чужди.
Може би има сили, които искат да се закрие академията, за да завземат апетитните й земи. Може би има и други причини, но до момента никой не е поел отговорност за тежката съдба на Селскостопанска академия. А тя продължава да функционира, да печели проекти и награди, да подготвя млади учени и докторанти.
Крайно време е държавата да се погрижи за Селскостопанска академия. Не е вярно, че няма пари! За всякакви други дейности се отделят милиони, а за аграрна наука няма!
Дори в БАН положението е сравнително по-добро. Разбутването на ССА няма да доведе до нищо добро, напротив – то ще се отрази негативно на българското земеделие, от което зависи прехраната на страната. Нека не допускаме това да се случи!
Румяна Василева
