Еуфорията от грандиозния протест, състоял се на 7 септември в Брюксел и организиран от европейската конфедерация на фермерите „Копа Коджека”, отмина. Над 6 хиляди фермери, съпровождани и от 2 холяди трактора показаха на Европа, че сектор мляко е в тежка и продължителна криза. В протеста се включиха и над 50 български фермери, които настояваха в защита на правата си. И най-важното от това първо участие е, че българските фермери се проведоха ползотворна среща с ръководството на „Копа Коджека” и с делегациите на много европейски държави.
Веднага идва и вторият въпрос - доволни ли сме от решенията на Съвета по земеделие и предложеният пакет от мерки за подпомагане на сектора.
Нищо повече от активизъм не е да се демонстрира политически отговор на кризата. За да не се получи като в поговорката „Планината се напъна и родила мишка ", както каза председателят на Германските млекопроизводители. Ромуалд Шабер.
Организаторите от Копа Коджека публикуваха писмо, с което приветстваха някои от решенията , но те все още са недостатъчни за да се подобри положението на фермерите.
Положителната стъпка е създаване група на високо равнище, която да погледне в бъдещето на млечния сектор и осигури необходимите инструменти за стабилизирането му.
Предложения в пакета от мерки на ЕС :
• Програмата за частно складиране ще бъде продължена: Последните няколко месеца са показали, че тази мярка е практически неефективен. Въпреки използването на частно складиране няма ръст на цените на млякото.
• Промоция на млечни продукти в рамките на ЕС и в трети страни, включително чрез разширяване на споразумения за свободна търговия, допълнителното насърчаване на млечни продукти в ЕС и в трети държави, по-нататъшното засилване на усилията за намаляване на нетарифните бариери в трети страни: това обаче е свързано с риска от увреждане на осигурени в момента пазари в трети страни.
• Ранни изплащане на директни помощи.- като спешна мярка те могат временно да подкрепят производителите. В същото време обаче количеството произведено мляко трябва да бъде намалено, за да се регулира се пазарът, така че положението в сектора на млякото да се стабилизира.
• Укрепване на агенцията за мониторинг на пазара за мляко и млечни продукти, създаването на група на високо равнище за подобряване на функционирането на веригата на добавената стойност и по-добро прилагане на така наречения „пакет мляко” и подготовката на доклада за резултатите за 2016 г.
Отпуснатите 500 млн. евро вероятно ще предизвикат големи спорове при тяхното разпределение . Те не трябва да се използват в никакъв случай за компенсиране намаляване доставките на мляко. Парите трябва да отидат директно при млекопроизводителите, тоест точно там където са необходими спешно.
Какви изводи трябва да се направят:
- Фермерите от цяла Европа не са отишли на протеста само за субсидии, а за решаване на проблемите в сектора в дългосрочен план.
- Ясно е, че независимо от големите усилия на нашият министър за България ще бъде даден малък дял от тези пари.
- Кризата у нас има структурен характер и веднага като организациии трябва да започнем работа по изготвяне на пакет от мерки за преодоляването й.
В противен случай още през януари ще сме в сегашната ситуация. В тази връзка може да се почерпи опит от гръцкия и италиянския сектор мляко, които успешно преодоляват кризата и вероятно не са взели участие в протестите.
- мрежата за сигурност трябва да се разшири за спешни и ефективни антикризисни мерки. Ние имаме една напълно остаряла предпазна мрежа, която не може да предотврати кризи от такъв характер още повече, че фермерите не могат да поемат отговорност и осигуряват възстановяване на пазара по време на криза, чрез коригиране на доставките.
- създаването на групи мляко за подпомагане сектора.
- продължаване дебата по отношение сектор мляко до решаване на проблема.
В повечето участвалите в протеста Европейски държави още на осми септември дебата за кризата в сектора продължи - германските млекопроизводители са най-недоволни от решенията на съвета и продължават да предлагат нови решения на проблема.
У нас обаче чакаме да видим какъв ще е финансовият помощен ресурс, за да реагираме.За да не се окаже, че накрая нито ще получим така необходимата ни финансова инжекция, нито ще имаме решения за първи стъпки за преодоляване на кризата.
Михаил Михайлов- изпълнителен директор на НСГБ
