Организацията ИнтелиАгро, която изследва развитието на земеделския сектор в България и по света, всеки месец разработва анализи по различни актуални теми. Преди седмица със съкращения беше препечатана статията на Алън Матюс за ефекта от разнообразяване на културите (така наречената диверсификация) „Scrap the crop diversification greening requirement and find a sensible replacement“, чрез която експертът търси разумна подмяна на този начин на подпомагане на европейските фермери. Подобни становища изказват експерти от различни европейски държави, които по всяка вероятност ще инициират и бъдещи дискусии по тази тема. Farmer.bg препечатва изследването на експерта Алън Матюс.
С реформата на Общата селскостопанска политика от 2013 г. бяха въведени т.н. „зелени“ плащания, превеждани на фермерите при изпълнението на определени екологично насочени мерки. Едно от трите направления в тях е диверсификацията на отглежданите култури.
Фермите с между 100 и 300 дка площи трябва да отглеждат поне две култури, като основната не бива да надвишава 75%. Тези с над 300 дка пък трябва да отглеждат поне 3 култури, като основната да е до 75%, а двете най-застъпени – до 95% от общата обработваема земя.
Европейският съюз ще изразходва по тази мярка приблизително 6 млрд. евро годишно. Не само че ефектът от нея върху околната среда е практически нулев, но администрирането ѝ е скъпо и сложно, както за стопаните, така и за публичните институции.
Преди реформата националните разплащателни агенции са харчели около 5 млрд. евро годишно (8,5% от разходите по цялата ОСП) само за контролни дейности. Прогнозите са, че след нея, стойността по това перо вероятно ще се удвои.
За липсата на ефективност при диверсификацията се говори и в последния доклад на Съвместния изследователски център (JRC) към Европейската комисия за развитието на Индивидуален модел за анализ на влиянието на ОСП върху стопанствата. Моделът е базиран върху данни за 60 000 ферми, представителни за 5 млн. пазарни стопанства в ЕС.
Чрез него може да се симулира и анализира влиянието на различни мерки, насочени върху специфични групи стопанства или такива, чиито ефекти варират значително между различните пазарни участници.
Според JRC 31% от фермите в Общността са засегнати от новото изискване. Между отделните страни-членки този дял варира от 10% в Словения до 90% в Дания. По-висок е там, където има повече средни, големи и специализирани стопанства.
По данни от извадката, 13% от българските земеделски производители попадат в обхвата на регулацията.
Изследването съдържа хипотетичен сценарий, изключващ реформата в ОСП, при който през 2020 г. 15% от засегнатите ферми няма да отговарят на настоящите условия за диверсифициране на културите.
Анализът включва разходите (под формата на намалени субсидии и административни санкции), които те биха направили, ако не се съобразят с текущите изисквания. В определени случаи на високодоходни култури или незначителни отклонения от лимитите е твърде вероятно стопаните да предпочетат тези разходи пред разнообразяване на посевите си.
Крайното заключение на доклада е, че мярката ще има ефект върху едва 4% от стопанствата. Пазарните стопанства са по-малко от половината от общия брой стопанства в Общността, което означава ефект върху едва 2% от всички земеделски производители.
Тези резултати са до голяма степен сходни с оценката на въздействието на промените в ОСП, направена от ЕК преди представянето им. Според нея, диверсифицирането на отглежданите култури ще засегне 8% от пазарните стопанства, но тя приема, че всички стопанства, попадащи в обхвата на мярката, ще отговорят на новите условия.
По-показателно е влиянието, що се отнася до обработваеми площи. JRC посочва, че неотговарящата на условията земя ще намалее наполовина, пред опасността стопаните да загубят част от директните си плащания.
В абсолютни стойности обаче площите извън лимитите са едва 1% от засегнатите (между 0 и 6,5% за отделните страни-членки) и 0,6% от цялата обработваема земя в 27-те страни-членки. Дори ако 50% от тях станат диверсифицирани, то това означава, че на цената на 6 млрд. евро всяка година ще се въздейства на 0,3% от обработваемата земя.
Прогнозата на Европейската комисия е, че мярката ще даде отражение върху 2% от всички площи в ЕС (и то, ако всеки фермер се съобрази с изискванията).
Съдейки от горните оценки, то може да се заключи, че общият екологичен ефект от диверсификацията ще бъде пренебрежимо малък.
Друг проблем с диверсификацията е изключително сложния начин за изчисление на санкцията при неспазването й.
Тя се формира по две основни направления – намаление на зелените плащания в зависимост от степента на отклонение и административна глоба. Намалението на зелените плащания се осъществява чрез съкращаване на площта, за която те ще бъдат получавани. То се изчислява като произведение от цялата обработваема земя в стопанството (ОЗ) -коефициент на разликата (надвишението над лимита на основната/ите култура/и към размера на диверсифициращите култури) и фиксиран коефициент от 0,5.
Така например, ако един производител обработва 100 дка, от които 80 с пшеница, то площта, за която няма да получи зелено плащане ще се изчисли по следния начин:
Намаление = 100*((80-75)/25)*0,5 = 10 дка
От формулата следва, че максималната площ, която може да бъде изключена от екологично подпомагане е 50%.
Административната глоба се определя от съотношението (коефициент на глоба) на вече сметнатото намаление към площта за зелено подпомагане след начисляването му: Санкция/(ОЗ-Санкция). Тя няма да се прилага през 2015 и 2016 г. За 2017 г. ще се дели на 5, а от 2018 г. нататък – на 4.
Ако коефициентът е до 3%, то наказание няма да се налага. До 20% глобата ще е в двоен размер на вече изчисленото намаление под формата на санкция. В примера по-горе това означава 20 дка, които за 2018 г. ще се разделят на 4. Така общите последствия за фермера, който е надвишил с 5 дка лимита на основната култура, ще се изразяват в неполучаване на зелени плащания за 15 дка (намаление + административна глоба).
Ако коефициентът на глоба е между 20 и 50%, то производителят няма да получи зелено плащане за цялата площ след първоначалното намаление. Глобата отново се разделя на 4 (от 2018 г. нататък) и така той ще получи подкрепа за ¾ от подлежащата земя след първоначалното намаление.
Пример: Основна култура = 85 дка от 100 дка обработваеми общо. Първоначално намаление = 100*((85-75)/25)*0,5 = 20 дка. Коефициент на глоба = 20/(100-80)=25%. Административна глоба = 80дка/4 = 20 дка. Общо намаление, поради надвишаване с 10 дка на лимита основна култура = 20 дка + 20 дка = 40 дка.
Ако коефициентът на глобата надхвърли 50%, то административната глоба се изразява с намаляване на зелените плащания за цялата обработваема площ (преди първоначалното намаление), отново разделена на 5 за 2017 г. и на 4 от 2018 г. натам.
Освен всичко, споменато дотук, диверсификацията е и несправедлива мярка спрямо различните категории стопанства. Малките са изключени напълно от изискванията, а най-големите обикновено разпределят площите между повече култури дори без допълнителна регулация. Така тежестта и разходите за изпълнение на изискванията падат основно върху средно големите стопанства.
Става ясно, дори от собствените анализи на Европейската комисия, че диверсификацията на земеделските култури в едно стопанство е екологична мярка с твърде малък положителен ефект (ако изобщо съществува) на фона на разходите и усложненията, които носи на фермерите.
Вероятно организациите, посветени в опазването на околната среда ще посочат, че това се дължи на изключването на голяма част от площите от обхвата на мярката, както и на занижен контрол и санкции по спазването ѝ. Фактите, обаче, показват друго – включването на малките стопанства ще увеличи пренебрежимо крайния ефект, докато разходите биха се увеличили в значително по-голяма степен. Съмнително е и доколко затягането на една почти неразбираема система за контрол ще повиши ефективността.
Безспорно е, че има нужда от по-добра стратегия за управление на почвеното плодородие, но първата стъпка към нея трябва да бъде признанието, че настоящата диверсификация практически не работи.
