Коалицията от неправителствени организации и граждански групи "За да остане природа в България" предупреждава, че съдбата на Витоша - най-стария природен парк в България и на Балканите - се решава далеч от хорските погледи, сред горите на ловно стопанство „Витошко-Студена“. На семинар днес пред институции, експерти и заинтересовани страни се представя плановия документ, който до голяма степен ще предопредели бъдещето на планината. Актуализацията на плана се извършва със средства от еврофондовете, но в разрез с принципите за прозрачност – експертните срещи се провеждат извън населено място, като информация не се предоставя предварително.
Най-големият проблем с проекта за нов план на управление на Природен парк Витоша е, че без изрично да разрешава строителството, той не въвежда ясни правила и оставя вратата към ново застрояване широко отворена. Според данните, с които разполагаме до момента, цялата висока и средна част на Витоша от север и от запад се отваря за застрояване в т. нар. „Зона за хижите, сградите за подслон, административните центрове за управление и поддръжка на парка и спортните съоръжения“ и „Зона за туризъм с крайселищен краткотраен отдих“.
Въпросните зони са обширни и в тях са включени много гори и други природни местообитания. Характерните за Витоша каменни реки също са в зона за сгради и съоръжения. На пръв поглед е предложена забрана за строителство: на „хотели, вилни, производствени, складови и инфраструктурни сгради“. С това се отваря врата за всякакъв друг вид строителство, каквото досега не е било допускано. Това е така, защото авторите на новия проект на план са премахнали забраната за смяна на предназначението на горски територии, която предпазваше парка от застрояване в сега действащия план за управление.
Допълнителен проблем е, че заради липсата на ясни забрани решението за ново строителство в северната и западната част на Витоша става зависимо единствено от подробни устройствени планове (ПУП), изготвяни от инвеститорите. Това е недопустимо, тъй като параметрите за устройството на парка зависят от управленските цели на парка и по закон трябва да са ясно разписани в плана за неговото управление, а не да се определят единствено от главния архитект на Община София с отделни ПУП. Липсата на подобни параметри в плана за управление на парк Витоша развързва ръцете на недобронамерени кръгове да застроят планината, прокарвайки интересите си с послеващи ПУП с мотива, че тези дейности не противоречат на плана за управление на природния парк.
Подобен опит беше направен праз 2011 г., когато чрез ПУП беше предвидено трикратно разширяване на съоръженията на ски зона Алеко в парка, в нарушение на ограниченията в настоящия план за управление на Витоша.
Припомняме, че в социологическото изследване, възложено от Столична община през 2013 г., 88,2% от респондентите заявяват желанието си на Витоша да се развива пешеходен туризъм. Според проучване на Националния център за изучаване на общественото мнение от 2004 г. „типичните посетители на парка го използват за излет и разходка (63%) или за пешеходен туризъм (33%)“, а около една десета (11%) заявяват, че практикуват ски спорт.
Коалицията „За да остане природа в България“ настоява за публичност при обсъждането на така важния за Витоша план за управление, както и за ясни гаранции, че най-старият природен парк на България ще бъде съхранен, а няма да бъде жертван заради икономически интереси на тесен кръг хора.
