Гроздето е не само вкусно, но е и полезно. За особено лечебни са смятани черните сортове. Зеленото грозде не е толкова полезно, а на последно място по свойства е кишмишът, защото няма семки, а съдържанието на витамините в него е с 50% по-малко от това в черните сортове. По принцип най-полезни са европейските сортове. Те обаче са доста податливи на гъбични болести, което кара стопаните често да пръскат градината, а това може да доведе до наличие на остатъчни количества отровни химикали в зърната, констатират от руското електронно издание „Стопанство”.
За най-красиви и вкусни са смятани азиатските сортове. Те също имат недостатъци – податливост на заболявания, голяма дължина на филизите, изискват повече площ за отглеждането си.
В Русия отглеждат и устойчиви на студове амурски сортове, но само в северната част на страната, тъй като не могат да се конкурират по вкус и външен вид с европейските сортове. Освен това той лесно се пробужда при пролетните затопляния, но след като започне да расте, може да се наложи да издържи върналите се студове.
Правят се опити за кръстоски между европейски и амурски сортове, за да получат хибриди с красиви големи зърна, които същевременно са устойчиви на студовете. Чревоугодниците не ги харесват, тъй като смятат вкуса им за недостатъчно изтънчен, но по лечебни свойства хибридите са сред най-добрите.
Подобно е и положението с американските хибридни сортове, които не всички градинари приемат за отделен вид. Те са получени при кръстоска на внесените европейски сортове, които не издържали, покосени от филоксерата, с местни сортове. Отличават се с характерен землист привкус и слизеста мекота, която не се харесва на всички и затова се отглеждат само от техните ценители. Вкусът им обаче е много приятен във вина, сокове, компоти и дори сладка. Освен това са особено устойчиви на заболявания.
