Има дефицит в законовите механизми за гражданско участие, контрол и достъп до правосъдие за опазване на черноморското крайбрежие, зелените градски площи и за изграждане на нови сметища. Това са основните изводи от срещата на граждански неправителствени организации от цялата страна (7 града и над 20 организации) по повод невъзможността да бъдат опазени последните незастроени плажове по българското Черноморие и зелената градска среда.
Изненадващо за участниците в гражданският форум „Участие за природа“, които предварително планираха да се разделят в няколко паралелни групи, присъстващите откриха, че въпреки различните казуси, причинителите за унищожаване на черноморското крайбрежие, зелените градски площи и при изграждането на сметища са едни и същи.
Основната е несъобразяването на местната власт с българското и европейско законодателство, с обществения интерес и интереса на жителите. Често общините се държат като държава в държавата, а общинските съвети разпределят обществените ресурси като лични блага.
Недемократичните закони, които възпрепятстват гражданите да участват реално в процесите на взимане на решения и да оказват граждански контрол, включително и чрез достъп до правосъдие (като общ причинител и на застрояването на Черноморието и на унищожаването на зелените площи и на безсилието на хората пред решението на институциите да построят сметища в родните им места, беше посочен и настоящия Закон за устройство на територията, който забранява на гражданите да обжалват устройствени проекти, тъй като не са заинтересована страна)
Неработещи или недостатъчно добре работещи механизми за гражданско участие (напр. обществените обсъждания са на крайния етап, вместо на ниво задание; непрозрачност, недостъпност или вменяване единствено на наблюдателни функции на гражданите в обществените съвети).
Така, в София гражданите нямат достъп до заседанията на общински съвети и могат да ги наблюдават единствено на екран, за разлика от Пловдив, които са си извоювали правото не само на присъствие, но и на изслушване в общината.
Некомпетентност, неподготвеност и зависимост на представителите на институциите и регионални медии, както и непознаване на нормативната уредба, отговорностите на институциите и ниска ангажираност на самото общество, което няма сили да се бори за правата си. Местата на сметищата например не се избират за база най-подходящо място спрямо отстояние от населени места, ниво на подпочвените води, екологична експертиза или напредничава технология, а на база борба за усвояване ан европейски средства.
Бяха разкрити и откровени нарушения на процедурите за достъп до информация като това да се изисква такса или се разрешава само разглеждане на документи от стотици страници, а получаването по електронна поща, което е безплатно по закон, е мит. В допъление, част от групите водят дела за отказ на достъп до информация.
След общата дискусия представителите на НПО и граждански групи се фокусираха върху специфичните проблеми на всяка група.
Групата за опазване на последните черноморски плажове обсъдиха законовите трудности да се защитят де факто незастроените територии край черноморието (голяма част от районите на Корал, Иракли, Карадере напр. са предвидени като урбанизирани територии в устройствени документи с оспорими или липсващи екологични оценки).
Групата за зелена градска среда обсъди законовите пропуски във връзка с липсата на дефиниция на понятието зелена площ и лиспата на възможност гражданите да се регистрират като заинтересовани страни. Обсъдена бе необходимостта от закоонови промени в Закона за устройство на територията и за обществена кампания за информиране на обществеността за правата им във връзка с участие във вземането на решения за случващото се в техните градове и села.
Групата от инициативни групи, борещи се срещу изграждане на сметища в близост до населени места, които увреждат замеделски площи, туристически дестинации и питейна вода, а по този начин – здравето и поминъка на хората, обсъдиха необходимостта от проучване на закононарушенията, свързани с неспазване на най-добрите европейските практики и представянето пред широката общественост и европейските институции на непрозрачната процедура за избор на място, технология и политики с сферата на управлението на отпадъците.
Всички групи обсъдиха необходимостта от общи канали за комуникация, което показва адекватността на проведената обща среща. Всички присъстващи бяха категорични, че това не бива да е последната им обща дискусия и че е необходимо да се търсят всякакви начини за общи действия, които да доведат до промяна на средата и общата законова рамка, което ще реши и регионалните им проблеми.
Гражданският форум се организира от Българска фондация Биоразнообразие по проект „Участие за природа”, финансиран в рамките на Програмата за подкрепа на НПО в България по Финансовия механизъм на Европейското икономическо пространство 2009-2014 www.ngogrants.bg.
