Начало » Новини » Коментари
29.06.2015 г.

България е на четвърто място на Балканите по производство на череши

Сравнение
България е на четвърто място на Балканите по производство на череши

Farmer.bg

В световен мащаб производството на череши расте, като тази тенденция се наблюдава през последните години и в България. Анализ на експерта от ИНТЕЛИАГРО Николай Вълканов предлага решения за развитието на този подсектор от овощарството, като представя особеностите на пазара и насочва към разрешаването на проблемите пред българските производители. Farmer.bg ще публикува със съкращения изследването, като наблегнем на препоръките, посочени в него.

Производството на череши в световен мащаб през 2015 г. се очаква да достигне 3,1 млн. тона, което е с 35% повече от рекордната 2013 г. На този етап лидер в отглеждането на череши остава Турция, а при износа първите две места държат САЩ и Чили.

На Балканите този бизнес остава популярен, като освен в турция той е силно застъпен в Гърция, Румъния, България и Сърбия, а напоследък и Албания го развива с бързи темпове.

Кризата в българското селско стопанство след 1990 година даде своето отражение върху вътрешното производство. Постепенно черешопроизводството се превърна в един от най-атрактивните овощарски сектори в България. Данните на статистиката сочат, че през 2014 г. делът на реколтираните площи с череши достига 24% от всички овошки спрямо 17,7% през 2007 г. По обем на производството то се нарежда на второ място след ябълките.

В сравнение с останалите балкански държави България се нарежда на 4-о място по поризводство след Турция, Гърция и Сърбия. През 2013 г. страната ни е произвела над 7 500 т череши при 51 131 тона в Турция, 12 хиляди тона в Гърция и 9 300 тона в Сърбия.

За да се нареди сред водещите производители на череши в света, България трябва да преодолее редица предизвикателства. На първо място е важно да се подобри сортовата и възрастова структура на насажденията, да се използватнови модерни технологии за напояване и борба с вредителите и др.

Популярният с черешите си Кюстендилски край от години е в упадък със силно раздробена собственост на градините (среден размер от 8 дка), стари насаждения и сортове.

Масовата череша, която се бере в България, не може да намери реализация на пазара за прясна консумация.към създаването на нови насаждения се забелязва и в Северна България.

България е част от общия европейски пазар – най-големият консуматор на пресни череши и един от най-платежоспособните в света. Месните производители имат възможност да се възползват от нови, но вече изпитани и доказани сортове, подложки, технологии за засаждане, формировки, средства за растителна защита.

За успешната реализация на продукция за прясна консумация на премийни пазари инвестициите в сертифициране на качеството, охлаждане, калибриране, опаковка и маркетинг ще бъдат абсолютно необходими.

За по-малките производители (под 50 дка) сдружаването единствено гарантира възможност за инвестиции в повишаване добавената стойност на продукцията.

Ролята на държавата в подкрепа на сектора следва да бъде насочена основно към преодоляване на външните за него предизвикателства – по-лекия и евтин достъп до земя, вода, енергия, както и опазване на собствеността на производителите.

Най-големият проблем, който се очертава в бъдеще, е липсата както на специализирана, така и на обща работна ръка, който ще се изостря тепърва.

При сегашното състояние на пазара между 55-60% от черешите в България се изкупуват за преработка.

Най-големият играч е компанията „Куминиано фрут”, която е на пазара от началото на 90-те години и е създадена с италиански капитал. Тя държи около две трети от пазара на преработени череши, като основната й дейност е производството на пулп. Собствениците на „Куминиано фрут” са инвестирали в 3000 дка собствени черешови насаждения в Пловдивска област през последните години, но продължават да изкупуват активно продукция, основно от централна и източна България. Компанията преработва средно между 15 и 20 хил. тона череши през всяка от последните три години, по оценки на InteliAgro.

Второто място си оспорват „Балкан фруит”, която също е с италиански капитали и подобен предмет на дейност и българската „Авиус-2003”. По-малки количества изкупуват „Серена” и „Струма фрут” и други български фирми, ориентирали се в сегмента на сушените плодове.

Ниското качество на произведените в страната череши и развитието на преработката са превърнали България в значителен износител на консервирани череши. Средногодишният износ на продукцията се изчислява на между 40 и 52 млн. лева за последните пет години по данни на НСИ.

Вътрешен пазар за прясна консумация

Пазарът за прясна консумация в страната варира значително през последните години в зависимост от климатичните условия и реколтата. Според изчисления, базирани на данни на „Агростатистика“, той възлиза на 13-20 хил. тона. По-всяка вероятност обаче, в тези количества влизат и изкупуваните количества от румънски търговци, чиято засилена активност през последните 3-4 години не намира отражение в статистиката за износа.

Въпреки липсата на точни данни, може да се заключи, че черешата остава популярен плод в страната, независимо от относително по-високата си цена сред пресните плодове. Търсенето й за консервиране под формата на компоти и сладка, особено в по-малките населени места, създава пазар и за по-нискокачествена продукция, която иначе трудно би била пласирана, освен за преработка.

Основен пазар за прясна консумация са Черноморието, Пловдив и Стара Загора.

Няколко български компании се възползват и от каналите на модерната търговия, за да пласират продукцията си на вътрешния пазар. Сред тях са Агропродукт Груп (с.Трилистник), Агротайм (Исперих), Дива Агро (Ст. Загора). Български череши могат да се намерят в Метро, Кауфланд, Билла, Т Маркет. Количествата, които минават през търговските вериги обаче, все още са незначителни за пазара.

Износ

По-съществен износ на пресни череши се наблюдава от 2010 г. насам. Между 80-90% от количествата са за страни извън ЕС – най-вече за Русия (с 57% за 2014 г.) и Беларус (18%). Спорадичен е износът за държави като Австрия, Германия, Италия, Холандия, Полша.

През последните години особено активни на вътрешния пазар са румънски търговци, но количествата, които купуват и изнасят, са трудно проследими.

Основният проблем пред износа, както вече споменахме, е трудността, която имат търговците пред съставянето на достатъчни по обем, еднородни партиди, липсата на охлаждане и калибриране. Не по-маловажни са и липсата на стандарти за качество, на които държат платежоспособните пазари.

Eдиници са фирмите, които са сертифицирани по GlobalGap (според базата данни на компанията четири – Руно-Казанлък ООД, Капатово ООД, Трон ЕООД и Агротайм ООД).

Проблеми и предизвикателства

Бихме разделили основните проблеми и предизвикателства в три основни групи, като всяка от тях има своето особено значение за развитието на сектора.

На първо място това е подготвеността, квалификацията и уменията, стремежът към търсене и получаване на нови знания от самите производители. В България липсва потомственото фермерство, заради над 45 годишното прекъсване на връзката между земята и собственика. То тепърва ще се развива при тези производители, които успеят да се преборят с грешките на растежа и останат на пазара. Все още остро се усеща дефицит на разбирането, че единственото мерило за успеха на един земеделски бизнес е задоволяването потребностите на потребителя.

Шири се схващането, че осъществяването на някаква земеделска  дейност само по себе си е ценност, която трябва да се подпомага и субсидира по всякакъв начин, без значение дали носи някакви блага за обществото. Промяната в тази нагласа и намирането на устойчив и балансиран подход към задоволяване на потребителското търсене ще бъдат в основата на развитието на успешното фермерство в страната и на черешопроизводството в частност. А това означава постоянно ангажиране на вниманието с промените, които стават в сектора и следване на новостите.

Втората група проблеми е не по-маловажна. Тя е свързана основно със средата за развитие на черешопроизводство и в нея е трудно да се даде по-голяма тежест на който и да било от въпросите. Решаването на всеки от тях представлява абсолютна необходимост не просто пред сектор „череши“, но и пред земеделието в страната като цяло.

Основен проблем е разпокъсаната собственост на земята. Този проблем ще се усложнява тепърва с увеличаване броя на наследниците. Трудностите, които това създава както пред настоящите земеползватели, така и пред влизането на нови фермери в производство, налага намирането на приемливо решение, което не изключва и ново земеразделяне и нов Закон за земята.

Съществен проблем остава напояването.

Узаконяването на стар сондаж, както и получаването на разрешително за нов, са твърде бавни и скъпи (процедурата отнема около 1 година и може да струва между 7 и 10 хил. лева). Остра е необходимостта от преосмисляне нормативната уредба в тази сфера и намаляване на съпътстващите разходи.

Следващото основно предизвикателство е свързано с опазване правото на собственост. В различни райони на страната то се проява в две основни направления:

1) Опазване младите дръвчета в новите насаждения (налице са редица случаи на кражба на току що засадени фиданки);

2) Опазване на реколтата от посегателства;

И по двете направления основен потърпевш са малките и средни стопани. Посегателите обикновено са маргинализирани групи по селата, които в повечето случаи остават безнаказани. Коментирането на правните и други аспекти на опазване правото на собственост няма как да бъде предмет на настоящото изследване. Но трябва да обърнем внимание върху факта, че защитата на имуществото на стопаните, извън пределите на населените места, може да бъде огромно предизвикателство.

Едно от основните предимства на българските черешопроизводители – евтината работна ръка, се явява също своеобразно предизвикателство пред сектора. Масата берачи са от маргинализирани групи, необразовани, без трудови навици и слабо мотивирани. С част от тях, по думите на производителите, се работи по принуда – поради липса на друга работна ръка.

Най-честите оплаквания свързани с работната ръка са за неявяване на работа, кражби на продукция, немарливо отношение към дръвчетата (чупене на клони и пр.). Средната производителност на един берач се движи между 60 кг/ден (при премийна прясна консумация) до 100 и повече килограма на ден. Надницата през последните 3-4 години се движи в рамките на 25 ст/кг-35 ст/кг, като може да достигне в единични случаи до 60 ст/кг при бране на качествен плод за прясна консумация или за износ. Масата от сезонните работници не желаят да узаконяват своите отношения с производителите, защото по този начин губят възможността да получават социални  помощи, от които са силно зависими.

Това създава съответните проблеми пред стопаните във връзка с проверки от инспекция по труда. Все още е рано да се каже какъв ефект ще има въведената от 2015 г. ваучерна система за сезонни работници, с която те ще могат да полагат легално труд без да губят социалните си придобивки. Въпреки това, основните проблеми в това отношение остават.

Системата на социално подпомагане в днешния си вид ще продължи да демотивира законното полагане на труд и търсенето на работа. Към настоящия момент не виждаме изход от трудностите с намирането на подходящи общи работници и този проблем тепърва ще се изостря.

Секторът страда и от липсата на специализирани кадри – агрономи, механизатори и експерти по растителна защита.

Липсата на връзка между бизнеса и образованието, от която масово страда българската икономика, не прави изключение и в селското стопанство. Тук единствената надежда е в интереса на заетите в отрасъла и техните деца към добиването на качествено образование и квалификация, защото масата от завършващите селскостопански специалности нямат интерес към практиката и се ориентират към сферата на търговското представителство.

Достъпът до ел. енергия е следващото сериозно предизвикателство пред една по-голяма инвестиция в черешова градина.

Разходите по прокарването на ток започват от 32 хил. лв. и могат да стигнат 80 хил. лв. по данни от сектора, а процедурата отнема 4-5 месеца (Doing Business 2014, World Bank).

Третата група предизвикателства е от по-общ характер и е свързана основно с външната среда. Потреблението на череши си остава емоционална покупка на един относително скъп плод. Търсенето ще зависи в голяма степен от общото развитие на икономиката и повишаване благосъстоянието на населението.

В допълнение на това износът се влияе от временни ограничения и санкции върху търговията. Наложеното ембарго от страна на Русия върху вноса на определени храни с произход ЕС, сред които попадат и пресните плодове, удари пазара на череши тази година. Износът намаля, в т.ч. и търсенето от Румъния и с напредването на сезона цената на масовата череша спадна с 40-50% спрямо миналата година. Това отново идва да покаже, че без висококачествена продукция, сертифицирана по международни стандарти и без разработването на нови пазари, стопаните ще разчитат на производителите на пулп.

Николай Вълканов   

България е на четвърто място на Балканите по производство на череши
6730

Коментари (0)

Моля отбележете, че не сте робот.

Последни материали
Виж
Румен Порожанов взе участие в неформалното заседание на Съвета на ЕС по земеделие и рибарство
Пържени люти лушки
На 1 октомври изтича срокът в който фермерите с недекларирани субсидии могат да подадът коригираща декларация
Заловиха бракониер, превозващ 100 килограма риба
По-големи печалби при преработката на слънчоглед по технология STET
Три пожара в Плевенско унищожиха 110 декара царевица
Свързани материали
Виж
Анализ на ИнтелиАгро
Икономисти коментират цената на черешите
Коментарът на икономиста Николай Вълканов от ИнтелиАгро
Борба с градушките ли ни обещава държавата или пари на вятъра
Вторият от серията дебати по бъдещата ОСП се провежда на 21 септември
Възможности за инвестиции и качествени храни искат фермерите и обществото
ИнтелиАгро
Мерки за управление на риска в ПРСР 2014-2020 – какво, как и къде?
Анализ
ИнтелиАгро: Защо директните плащания рано или късно ще изчезнат?
Приятели на SINOR.bg:  Стоматолог, София | Книжарница | АГРОВЕСТНИК | 
РЕКЛАМА |  КОНТАКТИ |  ЗА НАС |  ОБЩИ УСЛОВИЯ |  ПОЛИТИКА ЗА ЛИЧНИ ДАННИ
Всички права запазени
SINOR.bg 2003 - 2018

Използваме бисквитки (cookies), за да ви осигурим възможно най-добро преживяване в нашия уеб сайт. Чрез използването на нашия уебсайт Вие се съгласявате със запазването на бисквитки във Вашето устройство.

Приемам