Лозата е многогодишна култура, при чието торене трябва да се съобразявате с биологичните й особености. За да е пълноценно развитието й, трябва да внасяте в почвата главно азот, фосфор и калий и в по-редки случаи микроелементи, като бор, цинк, магнезий, съветват агрономи.
Ако лозето е ново
При създаването на ново лозово насаждение, преди да риголвате трябва да внесете 4-5 тона оборски тор, 50-60 кг троен суперфосфат и 45-50 кг калиев хлорид или сулфат на декар. С това се осигурява дълбокото им заораване, равномерното им разпределение в почвата и оттам изхранване на младите растения през първите години от развитието им.
Ако не наторите преди риголването, при засаждането на лозичките, оборският, фосфорните и калиеви торове могат да се използват и с влагозадържащи кристали, които осигуряват необходимия резерв от почвена влага. Най-отдолу в ямката се поставят влагозадържащите кристали, над тях - 1-2 кг добре угнил оборски тор, 40-50 г троен суперфосфат и 20-30 г калиев тор. По този начин хранителните вещества се внасят непосредствено в зоната на кореновата система.
Дават ли плод, спазвайте определен ред
Внасянето на фосфорни, калиеви и органични торове при плододаващите лозя трябва да се прави през 3-4 години, през есента, преди дълбока оран. Използва се отворена бразда в междуредието, разположена на разстояние не по-малко от 60-70 см от реда. Пролетното внасяне силно намалява ефекта от торенето.
От органичните торове се използва добре угнил оборски тор или компост в норма 4-5 тона на декар. Птичият тор се използва в количество 400-500 кг/дка.
При добра запасеност на почвата с хранителни елементи се внасят 16-18 кг/дка троен суперфосфот и по 16-20 кг/дка калиеви торове.
Азотните торове се внасят през пролетта, не по- късно от 20-30 дни преди разпукването на пъпките. След разпръскването им по повърхността, се заорават. Може да се направят две подхранвания – първото - с първата пролетна обработка на почвата, а второто - при наедряване на ягоридата.
Пръскайте през вегетацията
По време на вегетацията може да се извърши пръскане на лозичките с течните и суспензионни торове за листно подхранване. Подхранването трябва да се извършва при облачно време или привечер, за да може разтворът да се погълне от листата. Пръсканията в топлите часове на деня могат да предизвикат пригори по листата. Те се прилагат по определена схема за всеки тор и могат да се съчетаят с борбата срещу болести и неприятели.
Повече или по-малко
Нормалното азотно хранене води до подобряване на външния вид на растенията, но ако пък има излишък, то тогава те се характеризират с буен растеж, стават неустойчиви на болести и ниски температури. Ако няма достатъчно азот обаче, листата издребняват и изсветляват, прирастът на леторастите намалява, а оттам и количеството и качеството на получената реколта.
Недостигът на фосфор предизвиква почервеняване на листната дръжка, листата стават тъмнозелени и се завиват надолу. Излишъкът му намалява разтворимостта на желязото.
При недистиг на калий листата от средната част на летораста загубват зеления цвят по периферията си, а след това и между нерватурата. При силен недостиг листата опадат преждевременно.
Особено внимание трябва да се обърне на съдържанието на калций в почвата при създаване на нови насаждения. На почви с високо съдържание на карбонати не трябва да се създават нови лозя! По растенията се появява неинфекциозна хлороза, борбата с която е много трудно и скъпо мероприятие. При нея най-младите листа по върховете на леторастите избледняват и развиват специфична междужилкова хлороза, а нерватурата остава зелена. При по-силна форма се появяват некрози, започващи от ръба на листата. Може да доведе и до изсъхване на главината.
