Само седмица след приключването на първия прием на проекти по новата програма за селските райони ръководството на министерството на земеделието представи на семинар във Враца очакванията си за прилагането на еврофинансирането през следващия програмен период. На 8 юни беше отчетено, че при заделен бюджет от 300 млн. лв. фермерите са подали над 3 300 проекта с размер на инвестициите от 2,1 млрд. лв., по които очакваната субсидия е близо 1,1 млрд. лв., или три пъти повече от заложеното. Пред Farmer.bg зам. министърът на земеделието Васил Грудев изрази прогнозите си за усвояването на средствата и за мерките, които предстоят да бъдат отворени през тази и следващата година.
Г-н Грудев, съобщихте, че проектите само за техника в областта на зърнопроизводството нямат изгледи да бъдат одобрени при първия прием по новата програма за развитие на селските райони, което предизвика смут сред зърнопроизводителите. Какви са аргументите ви?
- При огромния брой заявления с размер на инвестициите от 2,1 млррд. лв., които се получиха във фонд „Земеделие”, смятам, че конкуренцията ще бъде оспорвана и този вид проекти трудно ще наберат необходимия брой точки. Въпреки че са допустими за подпомагане, при оценката те ще попаднат в долната част на класацията, защото са извън приоритетните области, по които се дават повече точки.
Най-много бонус точки се отпускат за секторите животновъдство, зеленчукопроизводство, овощарство и биоземеделие, за проекти в Северозападна България, при разкриване на повече работни места, за енергийно ефективни проекти и др. Заделените в момента средства стигат само за тези приоритетни области, затова и очакванията ни са, че бюджетът няма да покрие всички искания, в това число и само за комбайни и трактори за зърнопроизводство.
Какъв е шансът по мярка 4,1 тази година да се отпуснат нов бюджет извън тези 300 млн. лв., за който кандидатстват при сегашния прием?
- Разбира се, че ще има нови приеми. Знаете, че до края на годината планираме втори прозорец по тази мярка, но там приоритетите ще бъдат инвестициите в хидромелиорации и колективни проекти на организации и групи производители.
През следващата година отново ще имаме прием по мярка 4,1 за инвестиции в земеделски стопанства, защото за нас е много важно да позиционираме мерките от програмата така, че те да могат да бъдат изпълнявани. В смисъл, да се отваря прозорец за инвестиционни проекти през определен период от време, така че кандидатите да имат време да ги изпълняват.
Фермерите трябва да знаят, че ние планираме още доста приеми по мярка 4,1. Неслучайно сега фиксирахме бюджет от 150 млн. евро (300 млн. лева), за да има възможност да отваряме нови приеми през следващата и по-следващата години.
При така заложените приоритети ако един зърнопроизводител, който досега не си е купил комбайн по старата програма, има ли шансове да бъде одобрен по новата?
- Не мога да гадая, но както казах, интересът към програмата е изключително голям. Тепърва ще направим анализ на депозираните проекти и едва тогава бих бил категоричен в отговора си. На този етап при този огромен интрес към програмата смятам, че няма голям шанс за успех.
А защо още през тази година не планирахте прием на проекти по мярката 6,2 за малките млади фермери, чийто размер на стопанствата е от 2 хил. до 8 хил. стандартен производствен обем?
- Защото по тази подмярка трябва да направим изменение, за да допуснем наистина част от дребните производители до подпомагане. В началото на преговорите с Европейската комисия колегите имаха съображения срещу подкрепата за дребните фермери, които притежават една-две крави, защото те са икономически неефективни.
Мотивът им беше, че селската програма няма социален, а икономически ефект. Затова и преговорите ни с Еврокомисията по тази тема продължават и ще бъдат обект на първата нотификация (одобрение) по новата Програма за развитие на селските райони.
Има ли шансове да се получи исканото от България одобрение?
- Имаме индикации, че това подпомагане е възможно да бъде одобрено. Благодарение на нашите организации на малките фермери изработихме и изпратихме в Брюксел няколко съвместни позиции, в които производителите посочваха необходимостта от подкрепа.
Много е трудно да убедим страничните наблюдатели за реалните проблеми в българското селско стопанство, когато само ние като администрация комуникираме с Европейската комисия, а браншът комуникира единствено с нас.
Затова и заедно със сдружението на малките семейни ферми и преработватели планираме посещение в Брюксел, където да представим нашата позиция и да успеем да убедим колегите.
Смятам, че сме на правилния път, така че през следващата година ще отворим и тази мярка.
Това, че не я откриваме още сега е обяснимо, защото, съгласете се, че е невъзможно в рамките само на първата година да отворим прием на проекти по всички мерки от програмата. Това би предизвикало едно нехармонично отваряне на приемите, ще доведе до свръхнатовареност и блокиране на работата във фонд „Земеделие”.
Трябва да знаете, че колегите и в момента са на предела на капацитета си, за да довършат проектите по старата програма за селски райони и да обслужват новите приеми.
Да, ние отворихме първата мярка за инвестиции в земеделски стопанства, защото беше изключително важно да дадем глътка въздух на бизнеса за инвестиции. Ще отворим мярката „Млад фермер”, но нека никой не си представя, че ще отворим автоматично всички мерки, заложени в програмата.
Ще успеете ли да приключите в срок старата програма за селските райони?
- Както споменах, работи се на пълни обороти. Важно е и самите каниддати да осъзнаят, че колкото по-рано подадат заявките си за плащане, толкова по-добре ще бъде и за тях и за нас.
Затова призовавам в рамките на месец септември фермери, фирми и общини да подадат окончателните си заявки за плащане, за да имат възможност колегите от фонда да направят оторизациите и да направят задължителните проверки на място.
Интервюто взе: Екатерина Стоилова
