Димитър Димитров се захваща със земеделие в далечната 1997 г., когато върху десетина декара започва да отглежда дини в хасковското село Динево, откъдето е и неговият род. Преориентира се към отглеждането на калифорнийски червеи, станали впоследствие негов основен бизнес. Започва да учи за агроном, като записва специалността лозаро-винарство в Аграрния университет. Наученото реализира в практиката, като преди пет години създава 24 декара винено лозе в близост до Перперикон, което отлежда по биологичен начин. Насадил е и десертно грозде. Идеята е да съчетае селския и исторически туризъм със земеделие, като осигурява чиста продукция за туристите, посещаващи тракийското светилище. На изложението Агра 2015 в Пловдив Димитров, който е и председател на Националната асоциация на младите фермери в България, представи дейността на организацията. Пред Farmer.bg Димитър Димитров представи очакванията от новия програмен период и дейността на организацията, която действа в подкрепа на бизнеса.
Г-н Димитров, вие сте един от малкото млади фермери, които развиват разнообразен бизнес в доста райони на страната. Лесно ли се прави земеделие, особено в областта на биопроизводството, където основно сте се насочил?
Въпрос на организация и интереси. Освен с калифорнийските червеи аз бях и сред пъривте, които се решиха да гледат лозя край Перперикон. Преди доста години в този регион е имало голям лозов масив от 3 хиляди декара и мястото е подходящо. Осъзнах, че районът е благоприятен за лозарство и евентуално винен туризъм.
Занимавам се и с овощарство. В Кърджалийско отглеждам лешници, череши и кайсии. Отделно съм арендовал и 37 дка сини сливи. В Свиленградско пък имам ферма с 270 кози.
Цялото това производство е биологично, защото според мен бъдещето е в екологичната продукция. Все още не съм сертифицирал десертното грозде, но го отглеждам по метода на биоземеделието. Целта е да направя необходимите опити, защото болестите при тези насаждения са упорити и е нужно време да се произвеждат по биологичен начин.
Ползвали ли сте евросубсидии и за какво?
Лозовият масив с десертното грозде го създадох с проект по мярката за модернизацията на земеделските стопанства. По агроекология също съм бил подпомаган. Не съм имал проблеми с проектите, но пък е важно да постигаме постоянна комуникация с администрацията, затова и през през 2009 г. учредихме нашата асоциация.
По какъв начин тя подпомага младите фермери?
Целта на обединението беше да защитаваме интересите си в диалога с администрацията от министерството и фонд „Земеделие” и смятам, че го постигнахме. Участваме редовно в комитета по наблюдение на програмата за селските райони, в тематичните групи и по този начин влияем при написването наредбите касаещи фермерите и в частност младите фермери.
Ние сме една от малкото браншови асоциации с право на глас в мониторинговия комитет, защото сме учредени като организация в обществена полза. Повечето браншови асоциации са учредени в частна полза (на техните членове) и в момента разполагат с право съвещателен глас при обсъждане на законодателството.
Смятате ли, че с новата програма за селските райони младите фермери ще бъдат насърчени в кандидатстването им за модернизация на стопанствата?
Регламентът за 10-процентното увеличение на субсидиите за млад фермер на практика няма да подпомага такива фермери като мен, защото тази преференция се отнася само за новостартиращи млади фермери. Странно е, защото по старата програма почти не стигна бюджет за младите фермери, а сега се стимулират само ограничени стопанства. Голяма пречка е и искането за минимален производствен обем от 8 хиляди евро.
Трябва да ви кажа, че преди 18 години, когато стартирах като млад фермер, аз започнах не със 100, а с 10 декара. И това е нормално, защото всеки млад човек, който няма подкрепата от роднини, не може да развива голям бизнес. Той не би могъл дори да получи банкови заеми, защото е биз кредитна история, а и обезпеченията са почти непосилни. Според новите еврорегламенти, при които като минимум на тавана за млади фермери се поставя максимумът, изискан като икономически размер за едно малко стопанство, са непосилни за начинаеща фирма. Никой млад фермер не може да докаже производствен обем от 8 хиляди евро. Този стандартен икономически обем е изключително висок за младите фермери и на практика изключва повечето колеги от подпомагане, което е парадоксално. Какъв млад фермер ще си, ако имаш толкова голямо стопанство?
Може би тези регламенти не са съобразени с българските стандарти на малките ферми?
Не е така. И в Брюксел начинаещите започват с малко и постепенно се развиват. Не мисля, че в Германия фермери, които започват от нулата, имат голямо производство. За мен изискванията към младите фермери са абсурдни и това тотално е сбъркато като инструкции от Брюксел.
Ако ви върна към биопроизводството, може ли да дадете рецепта - какво трябва да се случи, за да имаме повече биопроизводители в страната?
За разлика от останалите държави, където биопродуктите държат достойна цена, в България е трудно да покриеш разходите си без компенсаторната подкрепа. Затова и благодарение на субсидидиите интресът към това производство през последните години нарасна. Икономическият фактор е водещ и затова ще се съобразяваме с него. Защото ако нямаше субсидии, биопроизводството в страната съвсем щеше да крета.
В тази връзка идва ли времето на сдружаването между биопроизводителите, за да намирате по-лесно пазари?
Определено да. В новия програмен период се дава достатъчно разнообразни насърчения и затова смятам, че дори изкуствено създадени, тези обединения най-после ще започнат да се развиват като в Европа. Не мога да предвидя обаче доколко устойчиви ще бъдат тези структури, защото всяко едно обединение трябва да се извършва от съмишленици, подбудени не само от икономически причини, а и от хора, които си вярват.
Надявам се това доверие наистина да се създаде, за да създадем реални структури, подпомагащи бизнеса във всяко едно отношение.
Интервюто взе: Екатерина Стоилова
