За осем години не само родните животновъди, но и администрацията в Европейската комисия нагледно се убеди в неефективността на българските чиновници, които не предприеха никакви стимули да узаконят дейността на дребните животновъди с по една или две крави. От 2007 г. досега Еврокомисията цели три пъти удължаваше сроковете, в които родните стопанства трябваше да инвестират за покриване на стандартите за качествено мляко. За това време обаче не бяха предприети никакви административни облекчения, които да насърчат бизнеса в неговото развитие. Станахме за смях пред евроспециалистите, когато преди две години за пореден държавата поиска от Брюксел дерогация за фермите, без да реализира обещавания проект за изграждане на мобилни изкупвателни пунктове по селата.
То не бяха политически декларации от управляващата левица, която в коалиция с ДПС насаждаше фиктивни насърчения в подкрепа на дребното животновъдство, то не бяха фалшиви отчети за регистрираните ферми в първа категория, където щели да се отглеждат основната част от кравите в страната.
Резултатът от цялата демагогия е плачевен - защото днес нито имаме пазарна система за изкупуване на млякото от високопланинските малки ферми, нито пък е премахнат сивият сектор сред прекупвачите. Нещо повече - и в момента този сектор извива ръцете на млекопроизводителите, които фалират един след друг заради ниските изкупни цени на суровината.
Ако обобщим, родното фермерство бавно и полека изпада на дъното в европейската класация по млекопроизводство, докато в съседните държави този процес е застопорен. Излишно е да даваме примери с Румъния, където държавната политика работи за бизнеса и благодарение на субсидиите стопаните там произвеждат за родния пазар. Нещо повече – беше дадено рамо и на директните продажби от фермите, в резултат на което дребните стопани там спокойно продават пушен бут или кисело мляко по пътища и пазари. А хората по селата имат препитание и не търсят работа в Европа, както направиха българските фермери.
Големият проблем е, че родната емиграция няма да спре, напротив - ще се засили. Защото след 31 декември 2015 г. собствениците на 100 хиляди крави няма да имат право да продават млякото си на пазара и с това ще бъде сложен кръст на микростопанствата, които сега крепяха семейния си бюджет благодарение на продажбата на мляко. Да припомним, в края на тази година изтича последният срок, даден на България от Брюксел за покриване на стандартите за качествено мляко. И понеже дребните стопани не успяха да инвестират в хладилни вани, за да поддържат качеството на суровината, след тази дата те могат да използват издоеното мляко само за домашна консумация. И нямат право да го продават на съседи и приятели, каквато беше досегашната практика.
Последните данни на Българската агенция по безопасността на храните за броя на животновъдсните ферми в страната показват, че от регистрираните 37-38 хиляди стопанства само 3 600 са в първа категория и млякото им отговаря на евростандартите. До края на годината още 500-600 ферми ще покрият изискванията и ще останат на пазара. Останалите 36-37 хиляди ферми обаче няма да стигнат до потребителите.
Данните бяха изнесени от Марин Маринов, главен експерт в дирекция "Здравеопазване на животните" в агенцията, който в интервю за националното радио обясни как проблемът не бил толкова голям, защото в регистрираните 3 600 ферми се отглеждали три четвърти от млечните животни в страната.
Кметствата в малките общини обаче много добре знаят, че проблемът е огромен, защото ще доведе до още по-голямо обезлюдяване на селата. И защото въпреки обещанията за нови защитни мерки, с които да бъде насърчено поне биологичното производство, това не се случва. Този път причината не е в чиновниците по места, а в държавната политика спрямо животновъдния сектор и биоземеделието, които за разлика от тютюнопроизводството не хранят фиктивни фирми, през които се източват държавни и европейски помощи.
Другите безсмислици, които чиновниците ръсят в изобилие, говорейки за алтернативите пред дребните фермери, са свързани с месодайното животновъдство. Според чиновника Марин Маринов малките стопанства щели лесно да преминат към този бизнес. И го казва експерт, който би трябвало да знае какви инвестиции са нужни за отглеждане на месодайни породи. Или може би се има предвид, че хората ще изколят животните си и така ще минат към месодайния бизнес. Потресаващо, би казал страничният наблюдател, който като потребител трябва да се подготви за близкото бъдеще, в което българското мляко трайно ще изчезне от трапезата ни.
Екатерина Стоилова
