В млечния бранш качеството е застрашено от масовото навлизане на аналоговите суровини, които заместват традиционните. Някои потребители обаче харесват имитиращите продукти и ако на етикета коректно е упоменато съдържанието им, всичко е наред, казва зам.-председателят на Асоциацията на млекопреработвателите в България (АМБ) и собственик на "Жоси" - Симеон Присадашки. Въпреки усилията млечните продукти да бъдат категорично разграничени от ерзаците недоверието към бранша продължава и това се дължи на липсата на гласност кои фирми са злоупотребили коментират в материал на страницата си от асоциацията.
Добрата новина по думите на Присадашки е, че около 20 компании в тези условия успяват да спечелят доверието на потребителите. Това, което им помага, според него е минимизирането на компромисите и убеждението, че ценностната система е водеща пред икономическата изгода в бизнеса.
"Опитваме се да се самоконтролираме, но в България няма закон за браншовите организации. От десет години всяко следващо правителство се бие в гърдите, че ще вкара такъв закон, но страховете от силни браншови структури, които ще могат да влияят на политиките, надделяват", смята зам.-председателят.
Въпреки това асоциацията се опитва да пречи на некоректните участници на пазара. "Подали сме до контролните органи много сигнали за лоши практики, но досега казусите не са разнищени", съобщава Присадашки. От браншовата организация са настоявали включително за съвместен контрол с агенцията по храните по подадените от тях сигнали, предлагали са също да финансират изследвания на проби в чуждестранни лаборатории, но без резултат.
Съответствието с изписаното на етикета е най-добрият ориентир за качеството на млечните продукти. Всеки продукт има почитатели и такива, които го отричат. Важното е, смята управителят на "Жоси", потребителите да са правилно информирани.
В млекопреработвателния бранш най-голям проблем е суровината. Показателите й варират, което пречи на бранша да типизира продуктите, тоест те да излизат от производството винаги с едно и също качество. Причината е в ниската култура на добиване на сурово мляко в България, която е далеч от средноевропейската, обяснява Присадашки. Има и ферми, които са се развили много добре, но сивият сектор в бранша е над 40%.
Продуктите по БДС имат своя пазар - над 20 фирми произвеждат по стандарта и продажбите им са стабилни, макар че няма особен ръст. Някои потребители са припознали тези продукти и си ги купуват.
По думите на зам.-председателя на АМБ културата на търсене се променя, респективно някои параметри на качеството, най-вече вкуса. Българинът все повече харесва по-алкалните продукти. Старото кисело мляко, с типичната за него киселинност, почти не се търси. Много хора забравиха и класическия вкус на сиренето (нито твърдо, нито меко, с хубав лом), днес се предпочитат по-кремообразните сирена", отбелязва той.
Според Симеон Присадашки въпреки ниските доходи на голяма част от населението конкуренцията не е преобладаващо ценова. Немалко компании са наложили успешно свои марки в по-високи ценови сегменти, което показва, че българският пазар търси не само евтините млечни продукти, а и доброто качество.
