Румънското правителство планира понижаване на основни данъци, включително на ДДС и плоския данък за физическите и юридическите лица, както и на акцизите и на плащаните социални осигуровки за периода 2016-2020 г., съобщи изданието Romania-insider. Промените са част от „План за фискални облекчения в Румъния 2016-2020”, публикуван в сряда. Правителството представи проект за нов данъчен кодекс, който ще бъде подложен на публични обсъждания през следващите няколко месеца. Премиерът на страната Виктор Понта заяви, че би желал румънският парламент да гласува новия Данъчен кодекс преди лятната си ваканция. По-голямата част от промените се предвижда да влязат в сила от началото на 2016 г., а други ще започнат своето действие от 2017, 2018 г и 2019 г. Според икономическия съветник на премиера Кристиян Сокол проектът за новия данъчен кодекс е „фискалната атомна бомба” на правителството.
Основните промени, предложени от правителството, са следните:
1.ДДС се понижава от 24% на 20% за всички стоки и услуги от 1 януари 2016 г., но за месото, рибата, плодовете и зеленчуците се предлага той да падне до 9%. За 2018 г. е предвидено второ понижение на ДДС до 18%. С нивото на настоящия ДДС Румъния е на пето място в Европейския съюз след Унгария, Дания, Хърватска и Швеция. Средното ниво на ДДС за ЕС е 21,5%. Според румънското правителство след повишаването на ДДС през юни 2010 г. от 19% на 24% е нараснало неплащането на данъци. Тогава правителството на Емил Бок предприе мярката като спешна средство за вкарване на средства в държавния бюджет. Това обаче повлия силно върху и вътрешното потребление. Изчисления на настоящото правителство сочат, че нивото на избягване на плащането на данъци е нараснало от 3,4% от брутния вътрешен продукт на страната през 2010 г. до 6,3% от БВП през 2012 г., а търсенето показа първи признаци на съживяване едва през 2014 г. Но докато оборотът в търговията на дребно през миналата година е нараснал със 7% спрямо 2013 г. по данни на румънския Национален статистически институт, приходите от ДДС са намалели с 1,8% на годишна база според данни на министерството на финансите на страната. През 2014 г. приходите от ДДС са били около 11,4 млрд. евро, което представлява 7,5% от БВП на Румъния и почти 20% от консолидираните бюджетни приходи. Плановете на правителството да понижи ДДС от догодина ще доведат до спад на приходите в бюджета с около 2,61 млрд. евро. Управляващите обаче се надяват, че тези мерки ще насърчат доброволното сътрудничество от страна на данъкоплатците, което би могло да доведе до увеличаване на обемите на декларираните търговски сделки и да помогне за създаването на нови работни места. Това би трябвало да доведе до допълнителни приходи в бюджета в размер на около 1,44 млрд. евро и по този начин да доведе неблагоприятния ефект върху бюджетните приходи до само 1,17 млрд. евро. Правителството очаква също понижаването на ДДС да доведе до увеличаване на румънския БВП с 1,1 процентни пункта и да създаде 145 хил. нови работни места.
2.Понижаване на плоския данък върху данъците на физическите лица и върху печалбите на компаниите от 16% на 14%, което трябва да влезе в сила от 1 януари 2019 г.
3.Премахване на данъка от 16% върху дивидентите, плащан от румънските компании, от началото на 2016 г. Съгласно проекта премахването на този данък ще направи по-привлекателни местните компании, чиито акции се търгуват на Букурещката фондова борса. Това би помогнало на основния фондов индекс BET да достигне нивото си от преди началото на кризата и дори да го надхвърли. Правителството цели също да стимулира подобряването на управлението в местните компании и да възбуди интереса у техните акционери към увеличаване на печалбите. Властите се надяват също, че тези мерки откажат големите чуждестранни компании от изнасянето на печалбите им извън страната. Малките и средни предприемачи също ще бъдат насърчени да се откажат от избягването на плащането на данъци под формата на укриване на истинските печалби чрез фиктивни разходи. В крайна сметка това би трябвало да доведе до увеличаване на бюджетните приходи от данъка върху печалбата. Предварителните оценки сочат, че приемането на тази мярка бе довело до спад на приходите в държавния бюджет през 2016 г. с около 193 млн. евро.
4.Понижаване на размера на социалните осигуровки от 1 януари 2017 г. - за работниците от 10,5% на 7,5%, а за работодателите – от 15,8% на 13,5%. С тази мярка правителството цели да стимулира създаването на нови работни места и да свие „сивия” сектор в икономиката. Оценките на правителството сочат, че в момента в Румъния има 1,1 млн. нелегални работници. Официалният брой на заетите на пълно работно време в северната ни съседка през септември 2014 г. е 5,2 млн. души, заяви румънският министър на труда Рована Плумб. Понижаването на размера на социалните осигуровки ще намали постъпленията в бюджета от заетите, но увеличаването на броя на работните места би трябвало да компенсира този спад. Правителството планира също да направи плащането на социални осигуровки задължително за всички, които получават някакви приходи в Румъния, включително от права върху интелектуална собственост, които засега са изключени от подобни плащания в определени случаи. Това би трябвало да разшири данъчната база. Настоящите оценки за въздействието на тази мярка върху държавния бюджет през 2017 г. сочат нетен спад на приходите с около 560 млн. евро. От октомври 2014 г. размерът на социалните осигуровки, плащани от работодателите, бе намален с 5 процентни пункта – от 20,8% на 15,8%.
5.Премахване на данъка от 1% върху строителството на сгради с изключително специфично предназначение от 1 януари 2016 г.
6.Въвеждане на нова система на облагане с данъци на дребните предприемачи, базирана върху броя на заетите служители, от 1 януари 2016 г.
7.Понижаване на акцизите върху горивата, алкохола и други продукти от 1 януари 2016 г.
8.Повишаване на местните данъци (главно за имотите, а те формират приходите на местните бюджети) от 1 януари 2016 г. Градските съвети ще имат правото на всеки 3 години да повишават местните данъци и такси с до 50%, а не с 20%, както бе досега. До момента това бе право изключително на правителството на страната. Повишаването обаче трябва да се базира на инфлацията. Освен това градските съвети ще могат да установяват нови ставки за местни данъци и такси, базирайки ес на икономически, социални и географски критерии, както и на местните нужди.
С новите промени в данъчното законодателство правителството има за цел да подобри конкурентоспособността на румънските компании, да привлече нови частни вътрешни и външни инвестиции, да намали степента на избягване на плащането на данъци, да свие размера на „сивата” икономика и да стабилизира местната власт, заяви министърът на финансите на страната Дариус Вълков. Той обаче не уточни как управляващите възнамеряват да компенсират оставащите загуби за бюджета от предложените понижения на данъците.
Мерките, които влизат в сила от началото на 2016 г., ще свият бюджетните приходи с общо около 3,66 млрд. евро, което представлява около 15% очакваното им ниво за настоящата година. От правителството изчисляват новите приходи, които ще дойдат от очакваното разширяване на данъчната база, на около 2,12 млрд. евро. Остава неясно обаче как ще бъдат компенсирани останалите 1,54 млрд. евро.
Прогнозите на правителството сочат, че предлаганите данъчни облекчения са в състояние да ускорят ръста на БВП на страната с 1,7 процентни пункта през 2016 г. и да увеличат потреблението с 1,9 процентни пункта, както и да доведат до разкриването на нови 325 хил. работни места.
