Родът Антуриум (Anthurium) включва повече от 900 вида, разпространени в Централна и Южна Америка. Той е най-големият род от семейство Ароидни. Антуриумите са едри, с пищни листа. Повечето от тях са наземни, но немалка част са епифити, пълзящи и увивни. Най-голяма популярност като цъфтящи стайни растения имат Антуриум Андре, Антуриум Шерцер и Кристален Антуриум. Съцветията им са красиви, с изключително ефектен оранжев или червен прицветник. След дълги години селекционна работа днес има хибриди с бял, кафяв, зелен, тъмночервен и дори почти черен цвят. При Антуриум Шерцер прицветникът често е петнист – с многобройни червени петна на бял фон.
Отглеждането на антуриум у дома има своите тънкости, но не е особено трудно. Растението ще се чувства най-добре на топло, защитено от течение място, по възможност при висока въздушна влажност. Ако въздухът в помещението е сух, можете да подредите камъчета в подложката и да я напълните с вода, така че тя да се изпарява, без да има досег с почвата в саксията. Опръскването с вода се отразява много добре, но при студено време е за предпочитане да се избягва, защото може да доведе до гъбни заболявания.
Антуриумите обичат обилната светлина, но прякото слънце е много вредно за тях. Както повечето растения, които обитават тропическите гори, те издържат на сянка. Обикновено обаче реагират на недостатъчната осветеност, като спират да цъфтят.
Оптималната температура е между 20 и 28 градуса, а резките промени на топлината са нежелателни. През зимата не бива да остават на по-хладно от 17-18 градуса.
Поливането трябва да бъде редовно, но внимателно – антуриумът понася по-добре лекото засушаване отколкото излишъка на вода. В периода на активен растеж и докато цъфти се полива, когато почвата в саксията е просъхнала на дълбочина приблизително 1/3. През зимата нуждата от вода намалява и е добре да се изчака почвата да просъхне поне до половината. Останалата след поливане вода задължително се отстранява от подложката. При преполиване или задържане на вода има опасност корените да загният и растението да загине. Антуриумът не обича варовитата вода и е желателно тя да се омекотява преди поливане, като й се добавя малко лимонена киселина. Почвената смес също трябва да бъде с кисела реакция. Ако водата е варовита, листата ще започнат да жълтеят.
Подхранването е много важно за развитието и цъфтежа на тези едри растения. В началото на вегетационния период е добре двукратно да се внесе азотен тор, а след това два пъти месечно да се използва минерален тор за цъфтящи, но в концентрация, наполовина по-малка от посочената на опаковката. За да се предпазят чувствителните корени от изгаряне, растението не бива да се подхранва на суха почва,а само след поливане. Листни торове могат да се използват всяка седмица.
Въздушните корени на антуриумите в природата растат бързо и, достигайки до почвата, се разклоняват и започват да изпълняват функции на същински корни. При отглеждането у дома развитието им обикновено е ограничено, но при висока въздушна влажност част от тях се развиват и достигат субстрата. Въздушните корени имат важно значение за снабдяването на растението с кислород.
Едно от най-важните условия за успешното отглеждане на антуриума е подходящата почвена смес.
Тя трябва да запазва влагата и хранителните вещества, да е водо- и въздухопроницаема, да осигури стабилна опора на растението. Важно е почвата да не се сляга и уплътнява бързо.
Това може да бъде например субстрат, съставен от листовка, едри торфени парчета, малко блатен мъх и пясък. Подходящ субстрат е боровата кора с размери на парчетата от 2 до 5 см, но тя се препоръчва само ако е гарантирано редовно подхранване – например при оранжерийно отглеждане. Оптималната почвена смес при отглеждане в домашни условия е съставена от две части пемза (парченца с размери от 1 до 3 см), две части борова кора (с размери на парчетата 2-5 см), една част груб влакнест торф и една част добре прегорял тор. Такъв субстрат се аерира добре, поема влагата и задържа хранителните вещества. За младите растения се използват по-дребни парченца от посочените компоненти. Добри резултати ще получите и ако използвате почва, съставена от равни части едър керамзит, груб торф и борова кора. Могат да се използват и готови смески със сходни характеристики.
Саксията трябва да бъде не много дълбока, но задължително широка – антуриумът има повърхностна коренова система. На дъното й поставете слой дренаж, за да се избегне застояването на вода и загниването на корените. Саксията не бива да е прекалено голяма – най-добре при пресаждане между корените на растението и стените на съда да не остават повече от 2-3 см.
Пресаждането е необходимо, когато саксията отеснее или при слягане на почвата. Обикновено се прави веднъж в годината, за предпочитане през март. Възрастните растения могат да се пресаждат и веднъж на 2-3 години. Почвата, която се добавя, трябва да е леко влажна. След пресаждане растението не се полива 4-5 дни, за да се избегне загниване на корените.
Антуриумите се размножават със семена и вегетативно.
Семенното размножаване се прилага, когато трябва да се получат големи количества млади растения, а също и за селекционни цели. Плодовете се обират при узряване, семената се вадят от тях същия ден и внимателно се измиват. Засяват се веднага на повърхността на субстрата, най-добре върху ситно надробена борова кора. Поставят се на влажно и светло място – може в миниоранжерия или под прозрачен капак. Младите растения се появяват обикновено до месец, но понякога покълването може да отнеме и цели 9 месеца. Посевът трябва да се полива и подхранва редовно. След година растенията се засаждат в 15 сантиметрови саксии, а на втората година зацъфтяват. Отгледаните от семе антуриуми Андре цъфтят не по-рано от третата година.
Вегетативното размножаване е по-подходящо за домашни условия. Разрасналото се растение се разделя или се вземат резници от стъблото с големина около 10 см. Те се засаждат в мъх или ситно надробена борова кора. До началото на развитието им се държат при температура 25 градуса и умерена въздушна влажност, след това се пресаждат в саксии и се отглеждат като възрастните растения.
Обикновено антуриумите не са податливи на вредители и боледуват рядко. Все пак щитоносните въшки могат да нанесат поражения на растението и борбата с тях трябва да се води своевременно. От болестите опасно е загниването на корените и стъблата, обикновено в резултат на преполиване и ниски температури. Опасна е и антракнозата, при която листата започват да изсъхват от периферията към центъра и ако не се вземат мерки растението се изтощава и умира.
Въпреки че безспорно най-красиви са цветовете му, антуриумът е ефектен и като листнодекоративно растение. Той е идеалното цвете за прозорци с източно изложение, където ще има достатъчно светлина, без да е изложен на преките слънчеви лъчи през целия ден.
За да се премахне прахта, която се събира върху големите листа на антуриума, той може периодично да се къпе. Преди това саксията внимателно се покрива с найлон, така че водата да не намокри почвата. С помощта на ръчния душ листата се измиват с хладка вода. Цветовете не трябва да се мокрят, защото по тях ще останат петна. През зимата растението се връща на мястото му чак след като капките вода по листата са изсъхнали.
