Неизтребимият сив сектор е една от сериозните причини българските земеделски производители да не искат да се сдружават в професионални организации подобно на колегите си от останалите европейски държави. Това обявиха в интервю за специализираната телевизия Агро ТВ председателят на Института за агростратегии и иновации Светлана Боянова и Светозар Кавърджиев, член на група производители Happy Fruits, едно от малкото сдружения в страната, създадени през последните години.
В доклад на Европейската комисия от 2010 г. се посочва, че общият брой на признатите организации на производителите в 23 от държавите-членки на ЕС е бил 1 599. Тези организации са най-многобройни в Холандия, Белгия, Чехия, Швеция, Германия, Дания, Испания, Италия и Франция.
България е на опашката по признати организации заедно със Словения, Люксембург, Литва и Естония, посочи още Светлана Боянова. Според нея причината за това не е, че сме нова държава-членка, защото Полша и Чехия, които също са сред новоприсъединилите се, сдружаването е развито изключително добре.
«Ключова причина за това българските фермери да не искат да участват в организации с други производители е „неплащането на данъци (главно ДДС). Стопаните, нечленуващи в организации, имат значителни по размер печалби, отколкото членуващите в сдружения, посочи още Боянова. Становището й беше подкрепено и от Светозар Кавърджиев, според когото «няма търговец, който да иска да му издадем фактура". Затова и като сдружение те работят основно с търговските вериги, където на този етап сме принудени да предлагаме 100 % от продукцията, посочи фермерът.
Кавърджиев припомни, че всеки член на сдружението води счетоводство, затова и създаването на организации е ключ към осветляване на земеделското производство.
От практиката си на създаване на организацията Кавърджиев обясни, че самите процедури по регистрация не са толкова тежки. «Ние сме ползвали консултантски услуги, които ни улесниха при подготовката на проекта, затова според мен пътят за успех на дребния производител е точно в това сдружаване», обясни още фермерът.
От своя страна Светлана Боянова обясни, че през 2018 г. на европейско ниво се готвят законодателни предложения за нови мерки, стимулиращи сдружаването. «Европейците са откроили като общ проблем за нежеланието от сдружаване именно липсата на взаимно доверие, което съществува между земеделците», обясни още Боянова. Според нея причината вероятно се корени в миналото, когато са съществували формите на ТКЗС-та и кооперативи, където са се запазили „систематичните подозрения от възползване на част от участниците в тези организации, които ползват дадени услуги, без да се плаща за това“, обясни Боянова.
Институтът за агроиновации и стратегии е готов да подпомага фермерите при предстоящото им сдружаване, което ще се стимулира и по мярка 9 от новата програма за развитие на селските райони.
Боянова припомни, че помощта за създаване и функциониране на тези обединения ще се разпределя в рамките на пет години, като през първата година ще бъде до 100 хиляди евро и постепенно ще намалява през следващите години (втората – 90 000 и т.н.) Идеята е максимумът за тази помощ да не превишава 10% от годишните обороти на членовете на тези организации. Тези средства се предоставят, за да може да функционира самата организация.
Самите плановете за инвестиции на фермерските организации ще се подпомагат по мярка 4 (бившата 123 мярка) за "инвестиции във физически активи", чрез подмярките 4.1 или 4.2. Ако бенефициентът е група или организация по 4,1, условието е да е в нея да участват от 6 до 10 производители, а над 10 подпомагането е още по-голямо. Всеки трябва да си прецени дали иска да получава повече субсидия.
За да бъдат допустими за подпомагане групите и организациите, първо трябва да са учредени с цел съвместно предлагане, после да са регистрирани по Търговския закон или Закона за кооперациите и трето – да имат минимум четирима членове. Четвъртото изискване е годишната реализирана продукция на организацията да е не по-малко от 50 хиляди лева.
Членовете на тези организации могат да бъдат еднолични тръговци или физически лица, но всеки да има не повече от 40 процента в правото на глас. И това е много важно, защото е във връзка с изискването на регламента за организация на производителите.
Има и приоритети в процеса на оценка на проектите - с предимство ще се ползват организации от животновъди или производители на плодове и зеленчуци или когато 50 % от групата или сдружението е от млади фермери. Ако 50 % са подпомогнати по тематичната подпрограма за малките стопанства, също ще имат преимущество.
Размерът на помощта е не повече от 100 000 евро за първата година, 90 за втората, 80 и т.н. до 60 000 за петата година. Това е субсидия за разходите за съществуването на признатата организация за годината. Трябва да се знае, че в началото на кандидатстването се представя бизнес план и само ако той коректно се изпълнява, само тогава ще се получи доплащане.
