Експерти от службата за съвети в земеделието представят основните практики, които стопаните трябва да прилагат през първия месец от годината. Като един от най-студените месеци, когато средната дневна температура се движи между нула и минус 3 градуса по Целзий, повечето насаждения са в състояние на относителен покой. Това се отнася както за овощните, така и за лозовите и ягодовите насаждения. Зеленчуковите култури през този месец от годината се отглеждат само при оранжерийни условия. Болестите и неприятелите през януари също се намират в зимуващ стадий, не са активни и не причиняват вреди. Борбата е насочена само към унищожаване на зимуващите форми с оглед намаляване на заразата през пролетта.
През януари средният брой на дните, през които може да се извършва селскостопанска работа, са между 7 и 9. Снежната покривка и най-вече ниските температури ограничават възможността за провеждане на растителнозащитни мероприятия.
ОВОЩАРСТВО
През януари започват резитбите, които спомагат да се отстрани заразата по клонките от брашнестта мана по ябълката и прасковата, струпясване по крушата, ранното кафяво гниене по костилковите овощни видове и др. Когато в градината има болни и засъхващи или изсъхнали дървета, те задължително се изкореняват, за да не се допусне разпростряняване на причинителя на заболяването или успешно презимуване на неприятелите. След резитбите всички изрязани клонки и клони се събират, изнасят извън градината и се изгарят.
Овощните дървета се нападат през вегитационния период от редица неприятели, като пръстенотворка, гъботворка, златозадка, бяла овощна пеперуда, педомерки, пъпко и листозавивачки и др. Те презимуват върху овощните дървета. Със събирането и унищожението на зимуващите стадии на тези неприятели се предотвратява намножаването им през пролетта и се улеснява воденето на химична борба с тях.
През този месец е необходимо да се извърши премахване на изсъхналите и мумифицираните плодове, останали от предходната година, предимно по костилковите овощни видове (череша, вишна, кайсия, слива и праскова) и най-вече по дюлевите дървета. Те са основен източник на зараза от кафяво гниене, загиване на завръзите и други болести. В тях също така презимуват някои неприятели, като хоботници, прасковен клонков молец и др. Бадемовия семеяд, най-опасният неприятел по бадема, също презимува в повредените плодове, останали предимно по дърветата след пребиране на реколтата. Събирането на тези плодаве, и тяхното унищожаване, предпазва от появата на този неприятел през следващата година.
При ягодоплодните култури през януари също се провеждат агротехнически мероприятия с растителнозащитно значение. Извършва се овработка на почвата с цел унищожаване на заразата от червени и бели листни петна по ягодите, ягодов коренов хоботник и други, които зимуват в почвата и окапалите листа. С извършването на дълбока почвообработка около малините се ограничава разпространението на ръждата, малиновия бръмбар, малинова галица, стъкленка, агрилус, малинов молец и други неприятели. Когато обработката на почвата се извършва през зимните дни, зимуващите форми на насекомите се изнасят на повърхността , където загиват от ниските температури.
ЛОЗАРСТВО
През януари в лозовия сектор се извършват сравнително малко, както агротехнически, така и растителнозащитни мероприятия. В слънчевите и по-топли дни трябва да се обследват лозите с по-високи формировки за установяване на зараза от червен овощен акар и жълт ябълков акар, неприятели които често нападат лозовите насаждения и причиняват значителна вреда. Тези неприятели зимуват, като яйца по чеповите на лозята и около пъпките на лозовите пръчки и в пукнатините на кората.
С тези проверки ще се останови плътността на вредителите и ще се набележат мерки за борба с тях през вегетационния период.
Повечето от земеделските стопани, които ще създават нови лозови насаждения, закупуват необходимият им лозов посадъчен материал през есента и го съхраняват до пролетта на следващата година. За да не се допусне заразяване от чернилка е необходимо да се създаде оптимален режим на съхранение. Трябва да се поддържа влажност на въздуха около 60-65%, и влажност на пясъка 3-5%, а температурата на въздуха да бъде от порядъка на 2-6 градуса по целзий. При повишаване на тази температура над 8-10 градуса има опастност от прорастване на пъпките.
През януари често температурите падат до много ниски стойности. Необходимо е да се знае, че температури под минус 20 градуса могат да доведат до измръзване на част от пъпките на лозовите насаждения. В края на месеца трябва да се извърши обследване за наличие на такова измръзване. Ако е на лице то пъпките и дървесината почерняват. Тази преценка е необходима за правилното нормиране на добива през следващата година чрез резитбата.
ЗЕЛЕНЧУКОПРОИЗВОДСТВО
Януари е най-студеният месец от годината. По това време зеленчуковите култури се развиват само в култивационни съоръжения – оранжерии и парници. На полето се отглеждат само някои култури, като засадените през есента чесън, лук и спанак. Всичките усилия са насочени към подготовката по отглеждането на зеленчуковите култури през следващите месеци и лятото. Подготвят се полиетиленовите оранжерии за експлоатация. Засяват се разсади на домати, пипер, красатвици и тиквички за отглеждане в парници или отопляеми полиетиленови оранжерии. Здрав разсад се получава, когато се отглежда върху обеззаразена почва или субстрат, а за сеитба се използват здрави и обеззаразени семена.
Засяването се извършва в култивационни съоръжения, когато температурата на почвата достигне около 20 градуса. До средата на месеца се засяват семената на доматите, пипера, зелето и карфиола. Започва залагането за рътене на семената на ранните картофи. Това се извършва в помещения на тъмно при температура 15-18 градуса.
Ако местата, където ще се отглежда расада са заселени с попово прасе, преди сеитбата се разхвърлят примамки. Такива се продават в агроаптеките, но може и да се приготвят от пшеничени отсевки, трици, ярма, като на 1кг. от тях се прибавят 2 супени лъжици Нуреле. Получената примамка се разхвърля, като на 1м/кв площ се слага 15-20г от нея.
