Предложената от министерството на земеделието таблица за определяне на икономическия размер на стопанствата, които ще бъдат подпомагани по мярката „Млад фермер” от новата програма за селските райони, поставя почти непосилни изисквания към младите предприемачи, които искат да се занимават със земеделие. Това съобщи за Farmer.bg представителят на неформалната организация Кауза „Млад Фермер” Михаил Георгиев. Ако досега минималните изисквания за брой на отглежданите пчелни семейства бяха 35 кошера, то с новите изисквания младите фермери трябва да докажат, че имат 125 кошера, което е непосилно като задача за начинаещите в бизнеса. Рязко скачат и таваните за размера на обработваемата земя при отглеждане на зеленчуци, което навежда на мисълта, че малките стопани ще бъдат изключени от бъдещото подпомагане като млади фермери и ще разчитат само на схемата за дребен фермер, където желаещите са много повече, а субсидиите - ограничени.
Докато при мярката „Млад фермер” един производител ще получава по 25 хил. евро в продължение на пет години, то при дребните фермери годишно те ще могат да разчитат на около 500-600 евро. Затова от неформалната организация Кауза „Млад Фермер” настояват за среща с министъра на земеделието и храните Десислава Танева, на която да се обсъдят новите предложения.
В писмо до министър Танева, изпратено миналата седмица, от организацията, която представлява 1600 млади фермери от цялата страна, се настоява за диалог, още повече, че и новото ръководство на ведомството е отворено за дискусии.
Публикуваме основните теми за дискусия, които са отразени в писмото до министър Танева и чийто отговор се очаква от кандидатите да правят бизнес в селата.
1. Новата таблица за определяне на икономическия размер на стопанствата, качена на сайта на ПРСР (https://prsr.government.bg), показват стандартни разлики, които силно притесняват колегите. При положение, че ще се изисква минимум 8 000 евро стандартен производствен обем (СПО), за да се кандидатства като млад фермер, то възможностите на стартиращите млади фермери рязко намаляват! За пример искаме да дадем само следните няколко стойности:
• Пчелни семейства – минимум 125 за старт, и неясно колко за растеж!
• Зеленчуци – открито производство – минимум 9,7 дка и неясно колко за растеж!
• Овце-майки – минимум 110 бр. и неясно колко за растеж!
• Черупкови овощни видове – минимум 37 дка!
и така нататък…
Не по-малко важен е фактът, че по данни на агростатистиката за типологията на земеделските стопанства през 2010г. е видно, че броят на земеделските стопанства в страната със стандартен производствен обем над 8 000 евро, които отглеждат зеленчуци, е едва 19,5% (3557 бр. стопанства). Това означава, че над 80% (или 14 666 стопанства) от зеленчуковите ферми са с размер по-нисък от 8 000 евро СПО и няма да могат да кандидатстват за „стартовата помощ за млади селскостопански производители” по мярка 6.1?! Това е абсолютно дискриминационно за средностатистическия фермер, камо ли за младите фермери, коментират от организацията.
Тенденцията за нас е пределно ясна. Изискванията се увеличават, а шансовете млад фермер да стартира с подобен размер на стопанството рязко намаляват!
Ще се радваме, ако възложите на агроикономистите във ведомството да изчислят стартовите разходи за едно стопанство с размер от порядъка на посочените по-горе и посочите данните, които да сравним.
Разходите са само едната част на нещата! Следва да се отчетат рисковете при управлението на стопанство с подобни размери, тъй като те съвсем не са малки, при положение че фермерът е млад, стартиращ и като следствие от тези две обстоятелства – сравнително неопитен!
Предприемачите настояват тези стойности да се преразгледат и да се обсъдят публично, като се вземат предвид повечето фактори, които влияят върху развитието на стопанствата. От организацията припомнят, че тези стойности не се определят от Брюксел, а от компетентните национални органи, т.е. от министерството.
2. По повод реда за откриване на приемите от организацията имат още едно възражение. Те настояват първо да се стартира с мярката за млади фермери 6.1, а после с 4.1. за инвестиции в стопанствата, защото „ако те искат да се възползват от мярка 4.1.,, то те трябва да се откажат от кандидатстване по 6,1.
Нашето предложение е след като премине приемът по тези две мерки в началото на 2015 г., да има втори прием на проекти по мярка 4.1. в края на 2015 г. с възможност за гарантиран бюджет за млади фермери.
Обосновката ни за това предложение е, че младите фермери, които са стартирали по мярка 6.1, ще имат възможността да ускорят развитието си като се възползват и от правото си да участват по мярка 4.1. Ползите за родното земеделие, за ДФ – „Земеделие” като разплащателна агенция и за националния бюджет са пределно ясни.
3. Фермерите имат молба да се публикува обновената версия на текста на Програмата за развитие на селските райони 2014-2020 г., преди тя да бъде изпратена в Брюксел. Нагледахме се на потайности в работата на предходното правителство, не искаме тази практика да се продължава и от вас, се посочва в писмото.
Нашето предложение е текстът на ПРСР 2014-2020, които ще бъде изпратен в Брюксел, да се публикува една седмица по-рано в публичното пространство и да бъдат отразени евентуалните предложения от гражданското общество.
4. Надяваме се, след като видим окончателния текст на програмата, да добием и представа какви точно са изискванията за земеделските стопани и техните проекти, та да започнем да си подготвяме проектите за очаквания прием в края на първото тримесечие на 2015 г. Ако това не стане, ще останем с впечатлението че фермерите в България нямат равен достъп до информация, а напротив, някои са привилегировани да имат информация преди всички!
5. От Кауза „Млад фермер” настояват също да участват и при разработката на новата наредба по мярката за млади фермери, което е било обещано на бранша от служебния министър Васил Грудев, който е зам. министър в сегашното управление.
Ще се радваме наши представители да могат да вземат участие в дискусии по изясняване на нормативната уредба по мярката и да дадат обосновани предложения, се посочва в края на писмото.
На този етап от министерството на земеделието обясниха, че изискването за 8 хил. евро минимален икономически обем е изискване на Брюксел. Според тях дори този праг е изключително нисък и те настояват за по-висок. Българската администрация се мотивира с факта, че стопанствата под 8 хил. евро са изключително много, затова се защитава този праг.
