От октомври 2013 до октомври 2014 г. европейската система за бързо известяване на опасни вещества в храните и фуражите (RASFF) е сигнализирала за 260 случая на наличие на вредни вещества в продукти, внесени в Европейския съюз или произведени от държави-членки. В системата не съществува нито един български продукт, което показва, че родните производители спазват стриктно изискванията за качество на храните.Това показва едногодишният отчет на международната институция, предаден от Българската агенция по безопасността на храните. Най-много 206 вредни вещества са открити при храните, които не са били допуснати до пазара. От тях 115 са случаите на опити за внос на некачественипродукти, които са били върнати след съответните анализи. В 73 от случаите става въпрос за проблемни стоки, произведени от държави, членки на ЕС.
Сред най-фрапиращите са наличието на живак в риба меч от Испания и Португалия, хистамин в консервирана риба аншоа от Испания и Италия и в консервирани сардини от Индонезия, Listeria monocytogenes в пушена сьомга от Полша и пастет от херинга от Швеция, наличие на забранената субстанция нитрофуран в рибни филета от Виетнам.
При месните продукти е открита бактерията Listeria monocytogenes в шунка и мортадела от Италия и в пастет от Белгия, шигатоксин продуцираща Escherichia coli в сирене камембер от сурово мляко от Франция и замразено месо от кенгуру от Белгия, високи нива на окситетрациклин над допустимите стойности в телешко месо от Полша.
При фуражите и материали в контакт с храни е открит nthracis в телешко месо от Полша, Salmonella spp. в пушени колбаси от Белгия, наличие на неразрешения препарат диклазурил в охладени конски трупове от Португалия, олово в пастет, съдържащ фазаново и еленово месо от Германия, Salmonella typhimurium в замразено свинско месо от Германия.
Проверките при плодовете и зеленчуците са показали съдържание на карбендазим, ометоат, диметоат и тиофанат-метил в грозде от Тунис, анормална миризма и недеклариран сулфит в изсушен кокосов орех от Малайзия, Campylobacter в зеленчукови миксове от Дания, хлорталонил и диметоат в прясна ендивия (Cichorium endivia) от Белгия, афлатоксин В1 в сушени смокини от Турция, риск от химична контаминация (алуминиев
фосфид) от кафяв боб с неизвестен произход, високи нива на йод във водорасли от Испания, стъклени фрагменти във вишни от Унгария и недеклариран сулфит в сушени кайсии от Обединеното кралство.
При птичето месо са открити Salmonella enteritidis в пилешко месо от Полша и в охладено пиле от Франция, Salmonella spp. в пилешка кайма от Холандия, Salmonella Indiana в цяло замразено и охладено пиле, пилешки изрезки и вътрешности от Дания, Salmonella infantis в замразени пилешки филета от Украйна, Salmonella typhimurium в замразени пилешки бутчета от Белгия.
Нарушения има и при млечните продукти. Анализите са показали наличие на Listeria monocytogenes в сирена от Дания и в меко сирене от сурово мляко от Белгия, Salmonella Dublin в сирене от сурово мляко от Франция, високи нива на водороден пероксид в шоколадов десерт от Германия.
Нередности са открити също в диетични храни и хранителни добавки, внос от Канада и ХонгКонг.
Установени са два случая на отрови във фуражите – на афлатоксин В1 в царевица от Сърбия и на възможно наличие на Bacillus anthracis в телешки кости за фуражни цели от Словакия.
Проверките при вносните стоки сочат, че вредни вещества са засичани в стоки от Африка, Азия, Турция, Узбекистан, Северна и Южна Америка и др.
