Новите правила на общата селскостопанска политика и по-специално изискванията за "екологизиране" ще повишат риска от грешки при разходването на средствата от еврофондовете през следващите няколко години. За това предупрежданат от Европейската сметна палата (ЕСП), съобщиха експерти от Института за агростратегии и иновации. Според одиторите Европейската комисия и държавите-членки са длъжни да въведат мерки за намаляване до минимум на рисковете за европейския бюджет, се посочва в нов доклад, публикуван на 25 ноември.
Споразумението за ОСП 2014-2020, което последва споразумението за "многогодишна финансова рамка" на ЕС (МФР), въведе различни реформи и по-специално обвърза 30% от директните плащания с екологизиране от началото на 2015 г.
Политиците отложиха повечето от реформите по първия стълб (Р1) за следващата година, за да се даде достатъчно време за подготовка на земеделските производители и националните органи. 2014 година беше "преходна година" и за втория стълб (P2) на ОСП, за да се гарантира, че няма да има прекъсвания на схемите за развитие на селските райони по време на преминаването към новите правила и новата бюджетна рамка.
И все пак много държави-членки се опасяват от сериозни затруднения при прилагането на реформите по директните плащания през 2015 г.. Вече има няколко искания от държавите-членки за "преходен период", в който допустимите нива на грешки да бъдат завишени, съобщиха от института.
Рискове и предизвикателства
В доклада на Европейската сметна палатасе предупреждава, че „забавянията при приемането на реформите на ОСП от 2013 и свързаните с тях регламенти ще окажат верижен ефект на забавяне на разходите по бюджета на ЕС, особено за развитието на селските райони, където държавите-членки трябва да изготвят свои планове за разходи и по отношение на прилагането на системите за контрол, предназначени за проверка на съобразността с новите условия".
Спореде одиторите „новите правила на ОСП, по-специално за екологизиране и адаптирането на системите за контрол към тези нови правила, са "високо рискови фактори" за грешки, възникващи през първите години от действащата многогодишна финансова рамка, се посочва в доклада.
В Първи стълб интегрираните системи за администриране и контрол (ИСАК), които сега само отчасти са ефективни, ще подлежат на актуализиране с цел отразяване на екологичните условия и вземане предвид на въвеждането на геопространствените заявления за подпомагане, отбелязва Сметната палата.
"При директните плащания има голям брой малки бенефициенти, като повечето от тях са с плащания на ниска стойност. Системата за контрол ИСАК е изготвена, за да извършва автоматични проверки на заявления, но само отчасти е ефективна. По отношение на съфинансираните разходи не е лесно да се получи достъпна, надеждна и съпоставима информация за управление, която да позволи на Комисията да играе ефективна роля“, допълва докладът.
Механизмите за подпомагане са сложни и в тях са въвлечени голям брой участници – Еврокомисията, управляващите органи на държавите членки и 8-те разплащателни агенции.
"Налице са множество и фрагментарни разходи с риск от припокриване със собствените програми на държавите членки, по-специално в сферата на развитието на селските райони. Следователно може да бъде поставена под въпрос добавената стойност от участието на ЕС за някои схеми“.
Законодателството по допустимостта на разходите е сложно - има до седем нива на правила относно разходването на бюджета и различните нормативни изисквания за кръстосано спазване, разпръснати в различни текстове, отбелязват одиторите на ЕС.
Самите определения, поставени от държавите-членки за добро земеделско и екологично състояние (ДЗЕС), "не са достатъчно устойчиви, за да имат въздействие върху околната среда" и „екологизирането“ ще доведе до повече условия за екологично съответствие, добавят одиторите.
Налице са допълнителни проблеми, се казва в доклада, включително и слабия административен и технически капацитет на някои държави-членки, така и "култура на разходване на средствата", т.е. държавите членки могат да бъдат подтикнати да използват бюджета на ЕС по Втори стълб, за да не изгубят средствата, заделени за тях в предварително разпределените национални финансови пакети за развитие на селските райони.
Препоръчителни действия
В доклада на Европейската сметна палата се посочва, че надзорната роля на ЕК в рамките на ОСП се влияе от липсата на своевременна и надеждна информация за управление. Качеството и своевременността на одитите от други одитори, които сертифицират разходите, могат и да не бъдат достатъчни, за да гарантират, че бюджетът се използва по законосъобразен и редовен начин.
Докладът отбелязва евентуални слабости и при оценката на риска и стратегията за контрол от страна на ЕК, заедно с натиска върху ресурсите. Затова Сметната палата призова Комисията да предприеме редица мерки за:
- предприемане на действия за насърчаване и въвеждане на култура на изпълнение при разходването на бюджета на ЕС и за обосновка на добавената стойност от участието на ЕС при всички финансирани дейности;
- прилагане на по-системен подход към рационализирането и опростяването на законови изисквания, предприемане на действия по отношение на слабостите при оценките на риска и стратегията за контрол и с цел намаляване на дълготрайния проблем със закъсненията при одитите за съответствие;
- по-голяма активност при обединяване на мрежи на административните органи в държавите членки, отговорни за разходването на бюджета в тази сфера, което да им позволи да се учат взаимно и да бъдат насърчавани най-добрите практики.
От Еворпейската сметна палата призоват управляващите органи да:
- гарантират, че лицата, които ангажирани в управлението и разходването на бюджета на ЕС, са запознати с правилата, по които се разходват средствата, както и с другите законови изисквания;
- предприемат целесъобразни и своевременни действия по отношение на слабостите, установени при одитите на Комисията и на Сметната палата,
- увеличат и ускорят усилията, за да гарантират, че базите данни на ИСАК са надеждни и актуализирани, както и да подобрят качеството на проверките на място;
- определят в по-добра степен екологичните условия, свързани с изплащането на субсидии, с цел осигуряване на по-добро въздействие върху околната среда.
Европейската организация на браншовите асоциации КОПА-КОДЖЕКА е много загрижена за изпълнението на реформите по Първи стълб на ОСП и призова за толерантност от страна на ЕК, като призова Брюксел да ускори приемането на програмите по Втори стълб на ОСП, така че земеделските производители да имат яснота за следващите години.
Последните доклади на ЕСП показват, че процентът на грешки през последната година намалява в сравнение с 2012 година и е 3,6% по Първи стълб (директни плащания и пазарна подкрепа) и 6,7% по Втори стълб.(развитие на селските райони).
