Още в първите си срещи с новото правителство представителите на браншовите организации от агросектора ще постяват за разискване въпроса с по-добрата социална защита на фермерите, която да бъде съобразена с европейските политики в тази област. Това съобщи председателят на асоциацията на земеделските производители Венцислрав Върбанов по повод предложението на синдикатите за повишаване на социалната осигуреност на заетите в селското стопанство, малка част от които се осигуряват за пенсия, и то само върху минимален праг от 240 лева. Проблемът беше обсъждан от български и европейски експерти по време на конференция, организирана от Федерацията на независимите синдикати от земеделието, в рамките на европейски проект, реализиран с участието на още 9 партньорски организации от 9 европейски страни.
Данните за броя на земеделските производители в страната, които се осигуряват за пенсия, са стряскащи, на фона на осигурителната система в останалите европейски държави. Според регистрите на Националния осигурителен институт заетите лица в земеделието надхвърлят 557 хиляди души, като от тях осигуровки плащат едва 33 574 земеделски производители. Дори 75% от останалите да са пенсионери, числото на неосигурените е изключително високо и не дава ясна картина за това защо хората не внасят дължимото за пенсия. По официални данни заетите в сектора плащат осигуровки върху заплата от 241,76 лв., което е с 36% по-малко от средния осигурителен доход на работещите в останалите сектори от икономиката, посочи Светла Василева, председател на Федерацията на независимите синдикати в земеделието.
Неотдавна беше лансирана идеята минималният праг за осигуряване на заетите в агросектора да стане 420 лева. Това е минималният праг, върху който плащат вноски за пенсия и самоосигуряващите се лица, припомни Христина Митрева, експерт към федерацията и бивш председател на Националния осигурителен институт.
Според Митрева подобна стъпка трябва да се направи постепенно и много внимателно, като се анализират всички странични ефекти и рискове. Тя припомни, че когато през 2010 г. минималният праг на работещите в земеделието беше вдигнат от 65 на 240 лева, хората масово се отказаха да се осигуряват. Преди тази дата броят на осигурените лица беше 55 хил. земеделски производители, докато през 2012 г. те паднаха на 31 хиляди. През 2013 г. имаше леко покачване до 33 574 души.
Администрацията е затруднена да обхване заетите лица и поради липсата на единен регистър на стопаните, по който да се следят доходите, получавани през годината. Подобен регистър съществуваше от 1998 до 2003 г. във фонд "Земеделие" и по него Националният осигурителен институт (НОИ) получаваше информация за осигурените лица, посочи Митрева. При предишното управление на ГЕРБ зам. министърът на земедлието Светлана Боянова започна подготовката за обединяване на всички регистри на земеделските производители в един, който да бъде свързан с НОИ и Националната агенция по приходите. Създаването на този регистър обаче беше блокирано, затова и една от първите задачи, които браншът ще постави пред новата власт е да започне работа по неговото възстановяване, обясни Венцислав Върбанов.
Синдикатите предлагат България да уеднакви позицията си с тази на европейските социални партньори. Преди това обаче е важно да се осигури пълна прозрачност на трудовите и осигурителни взаимоотношения в сектора, което не може да стане без единен регистър.
Според експертите е необходимо да се определят и диференцирани минимални осигурителни доходи, които да се определят от вида на производството. За разлика от останалите сектори от икономиката, където постъпленията са редовни и месечни, то сезонната работа в земеделието поставя стопаните при съвсем други условия, затова и социалната защите трябва да се съобрази с особеностите, обясниха експерти.
