Днес България почита паметта на един от най-великите държавници в българската история цар Самуил. На днешния ден преди хиляда години владетелят умира, според народните легенди, покосен от инфаркт при вида на ослепената българска армия.
За ранните години на Самуил не се знае много. Надписът от село Герман край Преспанското езеро и добавките на епископ Михаил Деволски към хрониките на Скилица сочат, че бащата на комитопулите е Никола, а майка им - Рипсимия. Нейното име според някои изследователи говори за арменския ѝ произход. Според изворите Никола е бил болярин и областен управител от най-високо ниво. В латинската версия на хрониките на Скилица е наречен comes, а синовете му - comites. Титлата комит е давана на управниците на комитати, на които България е разделена от средата на 9 век.
Предполага се, че комит Никола е управител на голямата област Средец. Вероятно той се намира в близки родствени връзки с преславския царски двор — сред потомците му са разпространени имената на владетели от Симеоновия род. Самуил кръщава един от синовете си Гавраил Радомир на неговия дядо — Гавраил, брат на Симеон, а племенникът на Самуил, Иван Владислав, кръщава един от своите синове на прадядо си - Пресиян.
Цар Самуѝл е е първият владетел от династията на комитопулите и управлява България от 997 г. до 6 октомври 1014 г. От около 971 г. той ръководи страната съвместно с тримата си братя, а след тяхната смърт става действителен владетел на българите, макар че формално царската титла принадлежи първо на пленения от ромеите Борис II, а впоследствие на Роман.
През 997 г. цар Роман умира и Самуил става едноличен владетел в едно от най-трудните времена в българската история.
В продължение на десетилетия той успява да удържа атаките на византийския император Василий II и дори му нанася сериозни поражения. Това става през 986 г. при Траянови врата, когато българската армия нанася унищожително поражение на Василий.
В резултат Василий предприема редица унищожителни походи срещу България. На 29 юли 1014 година Самуил е решен да спре непрекъснатите нападения на византийците, като построява мощна преградна стена-дема при днешното село Ключ, защото се е очаквало армиите на Василий II да минат оттам.
Василий II прави много опити да превземе стената, но с неуспех и загуби на много бойци. Войските на Византия са готови да се оттеглят, когато пълководецът Никифор Ксифий намира таен път и заобикаля стената, нападайки българите в тил.
Византийските хроники съобщават, че ромеите нанасят решително поражение и пленяват 14 или 15 хиляди български войници, които са ослепени и на всеки 100 е оставен един с едно здраво око, за да води другите по пътя към дома. Гледката на ослепената армия поразила Самуил и довела до преждевременната му смърт на 6 октомври същата година.[
Останките на Самуил са открити през 1969 г. от гръцкия учен проф. Николаос Муцопулос на остров Св. Ахил в Малкото Преспанско езеро. Трите каменни саркофага и до днес може да се видят на острова при останките от средновековната православна базилика от времето, когато островът е бил българска територия. Гърция е заявила готовност да предаде останките на цар Самуил и плащаницата му срещу византийски патриаршески свитъци, съхранявани у нас.
Инициативен комитет за отбелязването на кръглата годишнина, учреден от служебния премиер Георги Близнашки, предвижда в София да бъде издигнат паметник със средствата на фондация „Българска памет”.
