Постоянно растящото търсене на природни ресурси и високите нива на въглероден диоксид, изпускан в атмосферата от все по-многобройното световно население, оказват огромен натиск върху биоразнообразието на планетата. Всичко това е сериозна заплаха за сигурността, здравето и благоденствието, се посочва в годишния «Доклад за живата планета» на международната природозащитна организация WWF.
Документът е продукт на двугодишно изследване на здравето на Земята. Според изследването от 1970 година досега популациите от риби, птици, бозайници, земноводни и влечуги са намалели с 52% в световен мащаб. Видовете, обитаващи сладководните басейни, са намалели със 76%, което средно се равнява на почти два пъти по-голяма загуба, отколкото при сухоземните и морските популации.
Един от индикаторите за състоянието на планетата – екологичният отпечатък, показва, че 27 държави-членки на ЕС, които са били изследвани (Хърватия не е включена, защото се присъединява след 2010 г. и за нея не са събирани данни), живеят над нивата, необходими за живот на цяла планета. Освен това те значително разчитат на природните ресурси на своите страни. Ако всеки човек средностатистически живее като един гражданин на ЕС, човечеството ще се нуждае от 2,6 планети, за да издържи натиска върху природата, се посочва в изследването.
Екологичният отпечатък за България макар и по-нискък от средния за ЕС е по-висок, отколкото планетата Земя може да поддържа - българите живеят като че ли разполагат с 1,7 планети.
„Българските реки от много векове са подложени на нечовешки натиск и почти не са останали истински реки", коментира Веселина Кавръкова, програмен ръководител на WWF България. Обликът на реките непрекъснато се променя, което унищожава тяхната естествена среда и живота в нея.
Около 80% от долните течения на големите реки в България са преградени, безпланово застроени, изправени и силно замърсени. «Затова WWF започна кампания за реките, за да можем да постигнем отговорно управление на този безценен ресурс. Надяваме се, че повече хора ще подкрепят нашата петиция, за да можем заедно да запазим реките на България“, посочи Кавръкова.
Връзката с климата
Световните емисии на въглероден двуокис, които са главната причина за глобалното затопляне, вече оказват влияние върху биоразнообразието и биологичния капацитет, най-вече по отношение на осигуряването с храна и вода. Въглеродният отпечатък на Европа заема почти 50% от крайния екологичен отпечатък поради използването на изкопаеми горива като въглища, петрол и природен газ.
Все пак съществуват решения, тъй като докладът е готов в един важен момент за ЕС и световната климатична и енергийна политика. Европейският Съвет, който ще се проведе в Брюксел на 23 и 24 октомври, ще събере държавните глави на европейските държави, за да одобрят Климатичния и енергиен пакет на ЕС до 2030 г.
На глобално ниво конференцията по промените в климата на ООН в Лима през декември и особено срещата в Париж през 2015 г. ще са местата, където правителствата ще се опитат да постигнат световно съгласие да обуздаят опасните последици от глобалното затопляне.
Най-висок и най-нисък екологичен отпечатък в ЕС
WWF има сериозни притеснения, че опазването на околната среда не е сред приоритетите на предложената нова Европейска комисия. Това, което виждаме, е липса на фокус върху зелената икономика, създаването на зелени работни места и адекватна политика за околната среда.
Напротив, в така определените мандати на новите комисари е предвидено да се намали законовата защита на биоразнообразието, като се ревизират директивите за птиците и хабитатите.
От всички изследвани страни-членки на ЕС Белгия, държавата – домакин на европейските институции, има един от най-високите в световен мащаб екологични отпечатъци на глава от населението, като се нуждае от 4,3 планети.
Белгия е на пето място в света след държави като Кувейт, Катар и ОАЕ. Това принципно се дължи на въглеродния отпечатък на Белгия, който допринася с 43% към крайния екологичен отпечатък на страната.
Румъния има най-ниския екологичен отпечатък в ЕС, който се равнява на 1,4 планети. „Резултатът е свързан много повече с разпадането на индустрията, отколкото със стратегическата визия на правителството“, казва директорът на WWF Дунавско-Карпатска програма Румъния Магор Чиби.
Докладът за живата планета е десетото издание на двугодишната емблематична публикация на WWF. Под темата „Видове и пространства, хора и места“ Докладът проследява повече от 10 000 популации на гръбначни видове от 1970 до 2010 г. чрез Индекса за жива планета - база данни, която се поддържа до Общността на зоолозите в Лондон. Измерването на човешкия екологичен отпечатък в Доклада е предоставено от глобалната мрежа за отпечатък (Global Footprint Network).
Тазгодишният индекс за жива планета се отличава с обновена методология, която по-прецизно проследява световното биоразнообразие и предоставя по-ясна картина на здравето на нашата природна среда. Докато откритията показват, че състоянието на видовете в световен мащаб е по-лошо отколкото в предишните доклади, резултатите също по-ярко фокусират наличните решения.
Докладът за Жива планета 2014 също така показва, че екологичният отпечатък, който е мярка за човешкия натиск върху планетата, продължава да се засилва. Взети заедно, загубата на биоразнообразие и неустойчивият отпечатък заплашват природните системи и човешкото благосъстояние, но също така могат да ни насочат към действия, чрез които да променим настоящите тенденции.
