Още преди началото на тази есенна сеитба земеделските производители не само че трябва да планират отглежданите култури за следващата 2015 г., но са длъжни да определят и размера на екологично насочените площи, за които от следващата година ще получават зелени плащания.
За това предупреди изпълнителният директор на асоциацията на зърнопроизводителите Наталия Тодорова, представяйки резултатите от обучителните семинари, организирани от браншовата организация.
Преди два месеца администрацията на министерството на земеделието изпрати в Брюксел концепцията за прилагане на първия стълб на общата селскостопанска политика. Успоредно с нейното изработване чиновниците трябваше да подготвят и наредбите, без които прилагането на новата селскостопанска политика ще бъде невъзможно. До този момент обаче наредбите не са факт. В същото време земеделските дейности за следващата година вече са в ход и ако фермерите не се подготвят от сега, това означава, че от март 2015 г. не биха могли да отговорят на европейските изисквания за опазване на околната среда.
Затова и зърнопроизводителите информираха своите членове за най-важните стъпки, необходими да се предпиремат още тази есен.
От следващата година земеделските производители, чийто размер на обработваемите площи надхвърля 150 декара, са длъжни да заделят 5% от терените за така наречените екологични площи. В тях освен угарите влизат и различни особености на ландшафта, чиито размери обаче се изчисляват по определен коефициент.
Този коефициент трябва да се отрази в наредбите, за да могат фермерите да се подготвят навреме. При заделяне на земя под угар един декар съответства на един декар екологично насочена площ, но ако решите да сеете площите си с люцерна например, тогава коефициентът на изчисление е 70%, което означава, че вие трябва да очертаете повече от един декар, посочиха експерти.
За големите стопанства с над 300 дка изискването е да се отглеждат най-малко три различни култури, като от тях основната не трябва да заема повече от 75 % от общата площ, а двете основни култури заедно - не повече от 95 % от нея.
Фермери, които притежават от 100 до 300 декара обработваема земя, са длъжни да отглеждат върху нея минимум две култури, като основната трябва да се разпростира върху 75% от общата площ.
Farmer,bg припомня кои площи влизат в определението за екологично насочени.
Земя оставена под угар, на която не се отглежда земеделска продукция.
Тераси, които са обект на опазване със стандарт за добро земеделско и екологично състояние (Запазване на особеностите на ландшафта, включително, където е приложимо, живи плетове, езера, канавки, дървета в редица, в група или изолирани, синори и тераси, включително забрана за рязане на живи плетове и дървета по време на размножителния период и периода на отглеждане при птиците и по възможност мерки за избягване на инвазивни растителни видове.
В момента в България има задължение за запазването и поддържането на съществуващите трайни тераси в блока на земеделското стопанство и/или земеделски парцел и сключването на споразумения между земеползвателите на даден физически блок), а също и други тераси, за които България трябва да определи параметри, включително и минимална височина, в националното си законодателство.
Елементи на ландшафта, които са обект на опазване със стандарт ДЗЕС 7 (Стандарт за запазване на характеристиките на ландшафта – за България в момента се прилага изискване за запазване на съществуващите полски граници (синори) в блока на
Един земеделски стопанин може да декларира една площ или особеност на ландшафта само веднъж в рамките на дадена кампания. Задължително условие е земеделският стопанин да разполага с правно основание за ползване на тези елементи.
Елементи на ландшафта са още:
живи плетове или обрасли с дървесна растителност ивици с максимална ширина до 10 м.
изолирани дървета с минимална ширина на короната от 4 м. Изключение за дървета с по-тясна корона се допуска само ако са признати от България за ценни особености на ландшафта.
редица от дървета с допиращи се (или разстояние между короните не повече от 5 м.) корони с минимална ширина на короната от 4 м. Изключение за дървета с по-тясна корона се допуска само ако са признати от България за ценни особености на ландшафта.
група от дървета или полски горички с допиращи се корони на дърветата и максимална площ 0.3 ха.
синори (гранични площи в края на парцела)/полски граници с широчина между 1 и 20 м. (или по-малка по решение на България), върху които не се произвежда земеделска продукция.
естествени езера (изкуствени резервоари от бетон или пластмаса не се допускат в тази група) с природна стойност за дивата природа и площ не повече от 0.1 ха. България може да вземе решение в размера на езерата да се включи разположена по протежението на водата ивица с крайречна растителност с ширина до 10 м.
канали и открити водни течения (канали с бетонни стени не се допускат в тази група) за целите на напояването или отводняването с ширина до 6 м.
традиционни каменни стени, за които параметрите трябва да бъдат определени от България в съответствие с национални и регионални особености, включително граници по отношение на височината и ширината, в националното законодателство.
Буферни ивици са тези около водни течения съгласно стандарт ДЗЕС 1 (Изграждане на буферни ивици по продължението на водните басейни) и ЗИУ 1 (Буферни ивици съгласно Програмата за ограничаване на замърсяването с нитрати от земеделски източници) и ЗИУ 10 (Буферни ивици съгласно Регламент (ЕО) № 1107/2009 на Европейския парламент и на Съвета от 21 октомври 2009 г. относно пускането на пазара на продукти за растителна защита и за отмяна на директиви 79/117/ЕИО и 91/414/ЕИО на Съвета), а също и други, за които България трябва да определи минимална ширина не по-малка от 1 м., които са разположени на или непосредствено до обработваеми земи по такъв начин, че дългата им страна е успоредна на водното течение. Буферните ивици могат да бъдат заети с крайречна растителност с ширина до 10 м., но без да се реализира земеделска продукция. България може да разреши паша или коситба за фураж, при условие че буферната ивица остава различима от съседната обработваема земя.
Горско-земеделски системи са допустими хектари обработваеми земи, на които съвместно се отглеждат дървета и за които се отпуска подпомагане съгласно чл. 44 от Регламент (ЕС) № 1698/2005 или чл. 23 от Регламента за развитие на селските райони.
Ивици допустими площи на границата между обработваеми земи и гори с ширина между 1 и 10 м. – България може да реши върху тях да има земеделска продукция, да въведе изискване върху тях да няма земеделска продукция или да предостави на земеделските стопани и двете възможности. Когато България реши да не позволява земеделска продукция, може да разреши паша или коситба, при условие че съответната ивица продължава да бъде различима от съседната ѝ земеделска земя. Площи с дървесни култури с кратък цикъл на ротация са площите, засадени с дървесни видове, определени от България (като се изключат видовете, за които е известно, че не са местни), които се състоят от дървесни многогодишни култури, чиито корени или дънери остават в почвата след прибиране на реколтата, като през следващия сезон се появяват нови издънки и с максимален цикъл на реколтиране, определен от страната. България определя също така изискванията по отношение на използването на минерални торове и продукти за растителна защита.
Залесени площи съгласно чл. 32 (2) (б) (ii) от Регламент 1307/2013 – за залесяване на земеделски земи, което е приспособено към местните условия и съвместимо с околната среда в съответствие с чл. 31 от Регламент (ЕО) № 1257/1999 или за първоначално залесяване на земеделски земи съгласно чл. 43 от Регламент (ЕО) № 1698/2005, или за залесяване и създаване на горски масиви съгласно чл. 22 от Регламента за развитие на селските райони или съгласно национална схема, чиито условия съответстват на член 43 (1), (2) и (3) от Регламент (ЕО) № 1698/2005, или чл. 22 от Регламента за РСР за периода на поетия от фермера ангажимент.
Площи с междинни култури или зелено покритие включват такива площи, създадени съгласно изискванията на ЗИУ 1 (Програмата за ограничаване на замърсяването с нитрати от земеделски източници), както и други площи с междинни култури или зелена покривка, при условие че същите са създадени чрез засяване на смес от видове култури или чрез подсяване на трева в основната култура. България определя списъка на смесите от видове култури, които трябва да се използват, и периода за засяване на междинните култури или зелената покривка, който не може да продължава след 1 октомври.
Площите с междинни култури или зелена покривка не включват площи, засети със зимни култури, които се засяват обикновено през есента с цел получаване на реколта или използване като паша. Те не включват също така площите, върху които се прилагат еквивалентни практики за междинни култури или зимно покритие на повърхността на почвата.
Площи с азотфиксиращи култури, които са включени в списък, определен от България. обогатяващи почвата с азот и за които страната счита, че спомагат за подобряване на биологичното разнообразие. Тези култури трябва да бъдат налични през вегетационния период. България определя правилата относно местата, на които могат да се отглеждат култури, които обогатяват почвата с азот, и които отговарят на критериите за ЕНП. Правилата трябва да бъдат в съответствие с целите на Нитратната директива (91/676/ЕИО) и Рамковата директива за водите (2000/60/ЕО), като се отчита потенциално увеличаване на риска от освобождаване на азот в подпочвените води през есента.
Площите с култури, които обогатяват почвата с азот, не включват също така площите, върху които се прилагат еквивалентни практики за междинни култури или зимно покритие на повърхността на почвата.
С изключение на залесените площи съгласно чл. 32 (2) (б) (ii) от Регламент 1307/2013 и площите с междинни култури или зелено покритие, всички изброени по-горе ЕНП трябва да бъдат в рамките на земеделските парцели с обработваеми земи. Единствено за елементите на ландшафта и буферните ивици се допуска да бъдат прилежащи на парцела, т.е. непосредствено да се допират до него. Кандидатите за подпомагане трябва да разполагат с правно основание за ползване на съответните площи, за да ги заявят като ЕНП в заявлението си за съответната кампания.
Изброените изисквания за екологично насочени площи не се прилагат за стопанства:
а) където повече от 75 % от обработваемата земя се използва за производство на треви или други тревни фуражи, представлява земя, оставена под угар, която е засята с бобови култури, или съчетава тези употреби, при условие че обработваемата площ, която не се използва по посочените начини, не надхвърля 30 хектара;
б) където повече от 75 % от земеделската площ, отговаряща на условията за подпомагане, представлява постоянно затревена площ и се използва за производство на треви или други тревни фуражи или е засята с култури под вода през значителна част от годината или през значителна част от цикъла за отглеждане на културите, или съчетава тези употреби, при условие че обработваемата площ, която не се използва по посочените начини, не надхвърля 30 хектара;
С цел да се опрости администрацията и да се вземат предвид особеностите на видовете ЕНП, както и да се улесни тяхното измерване, съответната държава може да използва коефициенти за преобразуване и/или тегловни коефициенти, посочени в приложение X от Регламент (ЕО) № 1307/2013. За ЕНП с тегловен коефициент 1 или по-голям прилагането на коефициента е доброволно, а за тези с тегловен коефициент по-малък от 1 е задължително. Съответната държава може да избере за кои ЕНП от тези с коефициент 1 или по-голям да приложи превръщане и кои да измерва точно.
Държавата може да поддържа до 50% от ЕНП на регионално ниво с цел формиране на съседни ЕНП (чл. 46 (5) от Регламент 1307/2013). В случай, че реши да се възползва от тази възможност държавата трябва да определи районите и задълженията за участващите земеделски стопани или групи земеделски стопани. Първоначално се обособяват региони, които се състоят от единни и хомогенни по отношението на видовете почви и надморската височина географски райони със сходни селскостопански и екологични условия. В рамките на определените региони след това се определят районите, в които трябва да бъдат постигнати до 50% от ЕНП. По отношение на определените райони държавата трябва да предвиди специални задължения за участващите земеделски стопани или групи стопани, с които се осигуряват непрекъснати структури от съседни ЕНП съставени от живи плетове, редици от дървета, групи дървета или полски горички и традиционни каменни стени. Задълженията включват изискване за всеки участващ стопанин най-малко 50 % от обработваемите земи в неговото стопанство, които са обект на изискването за поддържане на ЕНП, да се намират на територията на региона. При определянето на районите и задълженията, трябва да се отчитат съществуващи национални или регионални стратегии за биологично разнообразие и/или за смекчаване на ефекта от изменението на климата и за адаптиране към него, плановете за управление на речните басейни или нуждите, установени с оглед на гарантиране на екологичната съгласуваност на мрежата „Натура 2000“ или с оглед подпомагане на прилагането на стратегията за екологосъобразна инфраструктура.
