В интервю пред специализираната телевизия „Агро ТВ” председателят на Института за агростратегии и иновации Светлана Боянова и Николай Вълканов, икономист в Института за пазарна икономика, представиха становища си по досега представените проекти за прилагане на директните плащания и новата програма за селските райони.
Българската концепция за директните плащания за следващия програмен период беше изпратена в Брюксел часове преди изтичане на крайния срок на 1 август. По въпроса за прехвърляне на средства Вълканов смята, че то не е предложено, тъй като така е по-лесно за администрацията, която за една година не представи икономически анализ за това кое е по-добро за България – проектното финансиране или директните плащания.
Светлана Боянова, която е работила и ръководила Програмата за развитие на селските райони, смята, че досега директните плащания са били по-лесни за усвояване, но в момента неизвестните са много и големият проблем е, че самите фермери тънат в неведение.
„България успя да си избере инструментите за подпомагане, но дали ще се постигне целта за постигане на конкурентно земеделие”, коментира още Боянова.
Тя за пореден път предупреди колко важно е да се извършва регистрацията на правните основания за ползване на земята за следващия програмен период. Досега правното основание се проверяваше само при застъпване с друг парцел. Идеята на законовата поправка е да се внесе яснота в поземлените отношения, но за целта трябваше да се подготви обществената поръчка за създаване на геоинформационна система, която да обедини регистрите, припомни Боянова.
В преразпределителното плащане може да има проблем, обезпокоена е Боянова. „От 2014 г. сме приложили схемата за първи път и вече имаме нови 16 000 заявления. Това ни дава индикация, че може да има роене сред средните стопанства, което води до раздробяване вместо нужната комасация на земята”, припомни Светлана Боянова.
Двамата експерти са категорични, че ефективно земеделие се прави от големите и средните производители. „Малките стопанства могат да произвеждат местни бутикови продукти, да заемат ниши, говорим предимно за животновъди и затова трябва да се подкрепят по друг начин”, обясни още Боянова.
Тя попита защо липсва нотификация за младите фермери. „Защо да не вземем първите 90 хектара и да подпомогнем младите фермери”, риторично попита Боянова. Тя припомни, че отговори на тези въпроси не е получила и по време на работните групи.
Според Вълканов има възможност досега взетите решения да бъдат преразгледани и част от тези схеми да бъдат отменени. „Ако се види, че с тях се злопотребява, аз бих призовал земеделските производители да се въздържат да използват тези схеми по начин, който не е предвиден от закона”, посочи още Вълканов.
„Като цяло всички схеми са много добри и биха могли да работят идеално, но сме обезпокоени от факта, че нашите земеделски производители не са информирани”, посочи Светлана Боянова. за целта трябва да се подготвят и контролните механизми, за да няма злоупотреби и субсидиите да се ползват от реално действащи стопани.
„Ние сме затворени като бизнес за нови играчи, не подкрепяме младите и затова грешните стимули лека полека трябва да се премахват,” заяви Вълканов.Според него над определен доход стопаните нямат нужда от повече субсидии, затова големите играчи няма нужда да бъдат подпомагани.
Светлана Боянова оспори твърдението с мотива, че тъкмо големият производител произвежда за България и не бива да бъде лишен от субсидии на 100 %, а по-скоро трябва да бъде стимулиран да диверсифицира дейността си и да добави стойност към производената продукция и респективно да бъде реализирана на българския пазар
И двамата участници в дискусията се съгласиха, че схемата за екологично насочените площи е разписана добре. Вълканов смята, че схемата е разписана късно и контролът ще бъде много труден.
Светлана Боянова отново припомни, че ще има трудности с прилагането на тази схема каза, защото липсват анализи по темата с екологично насочените площи.
В заключение Светлана Боянова посочи, че директните плащания са много добър инструмент за България и ако през следващите месеци се работи смислено, още през 2015 г. може да се откроят и премахнат дефектите. Преди това обаче е важно „да оправим поземлените си отношения, без които прилагането на първия стълб би бил невъзможен”.
