Последното каламитетно намножение на полевка бе регистрирано преди 5 години - през 1999 г., когато бяха нападнати 2,4 млн. дка люцерна и есенници. Според специалистите оттогава РЕДОВНО е констатиран подем на числеността през лятото до разселване през есента на годината. Като в този период нападението достига около 1,3 млн. дка с плътност над прага на вредност и с последващ спад на числеността през зимата...
И така зимите ни успокояват! Но статистиката е показателна и трябва да е достатъчна за една национална програма, в която да се напише какво правим срещу трайния подем на един траен неприятел... Явно мерките трябва да влязат и в технологията на есенно-зимните култури с последващ контрол от регионалните служби по растителна защита. Защото само с подсещането на стопаните за дълбока оран и пространствена изолация явно резултат не се постига. Пък и не всички производители са добросъвестни да го сторят. А един съсед ти стига и се получава нещо като лъжичка катран в кацата с мед... Сега е редно НСРЗ да пусне консултантите си из нивите и на едрите, и на средните, и на дребните стопани. Да излязат от канцелариите и направят калкулация и на разходите за борбата.
И да кажат на ръководството на МЗГ какво ще отхапе мишката от фермерските доходи и поносимо ли е. Защото това си е национално бедствие и ако беше се случило в европейска страна, да са опищели орталъка за помощи или безплатно третиране... А нашите стопани стоически мълчат и всеки сам се спасява. Да, ама полевката точно това ще използва и занапред.
