Еньовден е най-таченият празник сред земеделците, който символизира преклонението пред природата и слънцето. На този ден билкари и почитатели на природата посрещат слънцето в 5,30 часа сутринта, вдъхват неземния аромат на билките и се прекланят пред великата сила на природата.
Еньовден (с народни имена Яневден, Яновден, Иванден, Ивъндън, Иван Бильобер, Драгийка) е древен празник в народния календар, който се чества на същата дата, в която източноправославната християнска църква чества рождението на Свети Йоан Кръстител.
Оттам идва и името на народния празник - Еньо или Яне са кратки форми на Йоан (Иван) — и често обредите и традициите на двата празника се преплитат. Празникът съвпада с лятното слънцестоене, затова и много от поверията и обичаите са свързани с пътя на небесното светило и култа към него.
Днес празникът ще бъде отбелязан в цялата страна с концерти, изложби и театрални постановки.
В Градската градина на Шумен от 10:30 часа започва празникът "С билки и песни на Еньовден", където ще бъде пресъздаден обичаят с бране на билки, ще има богата концертна програма, изложба на билки и еньовски венци, изложба-базар на пчелен мед и други.
Организатори са читалището "Боян Пенев 1949" и регионалният исторически музей в града. Пчелари от местното сдружение "Съюз на българските пчелари" ще се представят с изложба-базар.
ПЧЕЛА
В митологическите представи образът на пчелата е позната от епохата на неолита. Той се свързва с един от най-важните мотиви на плодородието – настъпването на пролетта. Пчелата понякога се разглежда като помощник на Бога, с което се пробужда божеството на плодородието.
В митологичната образност функциите на пчелата се свързват с идеята за Световното дърво. В скандинавската митология дървото Игдрасил е пропито с живителен свещен мед.
Пчелата участва в преданията и космогоничните митове на страната на боговете и против злите духове. В една богомилска бинарна легенда откриваме съчетание от пчелни мотиви с изображения на стрели и сватба на Слънцето на фона на двубой между Бога и дявола. Очевидна е връзката между пчелата и боговете на плодородието от рода на Великата майка или Богинята-Майка.
Пчелата е символ и на "медните" индуски образи на Индра, Вишну и Кришна. Известен е образът на Кришна във вид на пчела над главата на Вишну. В "Атхарваведа" духовното познание се свързва с производството на мед от пчелите.
В Египет пчелата е излъчвала царствена сила, виталност (жизненост) и мъдрост. Египетски мит разказва как богът на слънцето Амон Ра се разплакал, сълзите му покапали на земята и се превърнали в пчели. За древното познаване на този вид насекоми говори и едно изображение на отглеждане на пчели, произхождащо от релеф в светилище на Ра от времето на V-та династия.
Древногръцката богиня Артемида се асоциирала с образа на свещена пчела, нейните жрици в светилищата й се наричали "пчели", а жреците евнуси били "търтеи". Според библейското описание в Обетованата земя тече "мляко и мед". В раннохристиянското изкуства на катакомбите пчелата символизира безсмъртието в образа на възкръсващия Христос.
За Нозаирите от Сирия, Али, лъвът на Аллах е принц на пчелите, които според някои версии били ангели…
Пчелната майка се явява символ на върховна власт, плодовитост и плодородие. С пчелната символика се свързват такива качества, като ред, трудолюбие, грижовност, мъдрост, красноречие и предпазливост.
Пчелата е символ на душата и на нейната материализация след излизането й от тялото. Платон потвърждава, че душите на праведниците се превръщат в пчели.
Известен е митът за произхода на пчелата от сълзата, проронена от разпнатия Христос. Посредством меда и жилото си пчелата се приема и за емблема на Христос - от една страна медът символизира сладост, доброта и всеопрощение, а от друга жилото е синоним на Съдника Христос и неговото правосъдие.
Пчелата се уподобява и с "героите-цивилизатори, установили хармония чрез мъдрост и меч". Според средновековната демонология на светата Инквизиция вещерите и магьосниците, които пиели преди арестуването си пчелно млечице, можели да издържат на всички разпити и мъчения.
Българска обредност и символика: Според една легенда Бог благословил пчелата да дава най-сладкото нещо в света – меда, заради това, че попречила на Слънцето да се ожени. Оттогава медът и восъкът се смятат за лековити и имат магическата сила да прогонват злите сили и да омилостивяват болестите. В Югоизточна България господарка на пчеларството е Света Богородица, а всеобщ патрон на пчеларите у нас е Свети Прокоп.
Според поверието душите на починалите кръстени деца се превръщат в пчели, които кръжат под Райското дърво. Според друго народно поверие душите на мъртвите идват на земята във вид пчели, които обикалят цветовете на ягодите в дните от Велики Четвъртък до Спасовден.
МЕД
Медът е преди всичко символ на богатство, пълнота, сладост и мекота. Заедно с млякото можем да го срещнем да тече по всички благословени земи ( в Рая например), откъдето човек е бил изгонен. Във ведическите традиции медът се възприема като оплодителен принцип, източник на живот и безсмъртие. Почитането към меда и обредната му употреба е неразделна част от пчелата, която го произвежда и е един от обичаните символи на въздуха, небето и слънцето.
По подобие на млякото, медът е сравняван със спермата на океана. Келтите почитали медовината като питие на безсмъртието. Жителите на древна Атина умилостивявали Голямата Змия с медни сладкиши, за да си стои в пещерата. Според легендата Питагор през целия си живот се хранел с мед. Вергилий нарича меда "небесен дар на росата".
Китайската традиция свързва меда с елемента "Земя" и с идеята за центъра (виж стат. "Център"). По тази причина сосовете към ястията, сервирани на императора трябвало да съдържат мед.
В ислямската традиция медът е почитан като панацея. Той играе важна роля в обредността на пролетното пробужда не. За американските индианци медът е част от медицинските ритуали и обредни церемонии.
В психоанализата медът се счита за символ на Висшето Аз в качеството си на последно следствие от вътрешната работа върху себе си.
Медът се свързва и с религиозната култура, с мистичното познание, с духовните придобивки и разкритието за посветения. Той подчертава висшата красота, духа и състоянието на Нирвана. Медът е символ на цялата сладост и осъществява премахването на болката. Той е символ на познанието и мъдростта, олицетворение на защитеност и удовлетворение.
Българска обредност и символика. Медът заема важно място в българската празнична и погребална обредност, в обредно-магическите действия и в народната медицина. Младата невеста при влизане в новия си дом намазва вратата и прага с мед и масло С мед се намазват обредните хлябове за новородено, сватбените пити меденици, някои хлябове за погребения, помени и Задушница. Баячките и лечителките разпръскват уроки и магии с мед. Медени питки се раздават против чума, шарка и други болести, изнасят се по пътища и самодивски места, за да си отидат болести и самодиви.
На дншния ден празнуват всички с имена Яни, Яне, Яна, Янка, Янко, Яница, Янин, Янина, Янита, Янета, Яниса, Янимир, Янимира, Янислав, Янислава, Янизар, Янизара, Янилин, Янилина, Янидин, Янидина, Яник, Янек, Янико, Яника, Яно, Яньо, Янчо, Енчо, Еньо, Иван, Ивана, Иванка, Йоан, Йоана, Даян, Даяна, Дилян, Диляна, Диян, Дияна, Деян, Деяна и имена на билки. Задължителен е обичаят за масово къпане.
