Начало » Новини » Страната
22.06.2016 г.

На Еньовден билките се събират преди изгрев слънце, а жътвата е забранена

Празници

sinor.bg

Всяка година на 24 юни българите почитат Еньовден (Яневден, Яновден, Иванден, Ивъндън, Иван Бильобер, Драгийка) – празникът на билките, който най-дълбоко е свързан със славянските народни традиции. В Русия например празникът се нарича Ива́н Купа́ла и се смята за езически народен празник. В Украйна името е Ивана Купала (Купайла), в Белорусия името е Купалле.

Източните славяни отбелязват празника с традиционно нощно къпане в нощта преди Иван Купала. Също има задължително огън, който се прескача, а около него се танцува. Също както в България, се берат билки и се смята, че те имат най-голяма сила именно в тази нощ.

В Полша празникът се нарича Ноц Швентоянска (Свети Иванова нощ) и е свързан с подобни народни ритуали: палене на огньове и прескачането им, палене на сламена кукла, къпане в реките, бране на билки и закичване на девойките с венци.

На същата дата източноправославната християнска църква чества Рождение на св. Йоан Кръстител. Оттам идва и името на народния празник в България – Еньо или Яне са кратки форми на Йоан (Иван) – и често обредите и традициите на двата празника се преплитат.

В различните географски области на България името се произнася по различен начин – в Област София името на празника е Яневден, в Струга – Иванден, в Охрид – Ивъндън, във Великотърновско – Иван Бильобер или Драгийка. Първоначално празникът съвпадал с лятното слънцестоене, което е на 21/22 юни, затова и много от поверията и обичаите са свързани с пътя на небесното светило и култа към него.

Според народа на Еньовден започва далечното начало на зимата – казва се „Еньо си наметнал кожуха да върви за сняг“. Вярва се, че сутринта на празника, когато изгрява, Слънцето „трепти“, „играе“ и който види това, ще бъде здрав през годината.

Точно по изгрев, всеки трябва да се обърне с лице към него и през рамо да наблюдава сянката си. Отразява ли се тя цяла, човекът ще бъде здрав през годината, а очертае ли се наполовина – ще боледува.

Вярва се, че преди да „тръгне към зима“ слънцето се окъпва във водоизточниците и прави водата лековита. После се отърсва и росата, която пада е с особена магическа сила. Затова всеки трябва да се измие преди изгрев в течаща вода или да се отъркаля в росата за здраве.

Вярва се, че на сутринта на празника, щом изгрее слънцето, която мома първа го види – ще има пари и от здраве няма да се отърве.

Според народните вярвания нощта срещу Еньовден е изключително подходяща за т. нар. „грабене“ (крадене) и „мамене“ (примамване) на плодородието от нивите и добитъка, макар че ритуалът се прави и на Гергьовден.

Грижата за съхраняване на реколтата и страхът от природните сили са породили още един ритуал – забраната да се жъне на Еньовден. Според поверието този ден е „хаталия“, „аталия“ (лош ден) и се вярва, че Свети Еньо ще порази с гръм нивата на онзи, който не го е уважил на празника му, а е отишъл да работи.

Смята се, че на Еньовден различните треви и билки имат най-голяма лечебна сила, особено на изгрев слънце. Затова е най-добре да се берат рано сутринта преди изгрева на слънцето.

Жените – баячки, магьосници, ходят сами и берат билки, с които после лекуват и правят магии. Набраните за зимата билки трябва да са „77 и половина“ – за всички болести и за ,,болестта без име.

Денят е свързан и с обичая Еньова буля. Всички моми се събират в една къща и там обличат едно 5-6-годишно момиченце като булка - с дълга бяла риза и червена връхна дреха, наречена кават.

Забулват го с червено було. На главата му поставят сребърна пара и венец от еньовче. Една мома вдига Еньовата буля върху раменете си и цялото шествие започва да обикаля селото, нивите, градините, кладенците и чешмите. През цялото време момите пеят еньовденски песни. С тази ритуална обиколка те искат да измолят от Св. Еньо здраве и плодородие.

Наред с Нова година, Гергьовден и други празници, на Еньовден също се гадае за здраве, женитба и плодородие. Прави се обичаят напяване на китки или пръстени по същия начин, както и ладуването

На този ден своя имен ден празнуват всички с имена Енчо, Еньо, Йоан, Йоана, Йонко, Йончо, Йонка, Яни, Яне, Яна, Янка, Янко, Яница, Янин, Янина, Янита, Янета, Янис, Яниса, Янимир, Янимира, Янислава, Янизар, Янизара, Янил, Янила, Янилин, Янилина, Янидин, Янидина, Яник, Янек, Янико, Яника, Яно, Яньо, Янчо, Калоян, Ена, Една, Ина, Инка, Ива, Ивка, Ивет, Ивета, Иван, Ивана, Иванка, Ивац, Даян, Даяна, Дилян, Диляна, Диян/Диан, Дияна/Диана, Деян/Деан, Деяна/Деана и имена на билки. (В списъкът на имената са включени всички, етимологично свързани със старобългарското тълкуване на Еньовден, като Еднажден, или езически – „Летен Игнажден“). Задължителен е обичаят за масово къпане.

На Еньовден билките се събират преди изгрев слънце, а жътвата е забранена
14480
 

Последни материали
Виж
Горят вековни букови гори
Гори резерват „Стенето“ в Национален парк „Централен Балкан“
Практика
Какво да засадим след чесъна – няколко успешни варианта
ЮЗДП
Само в Югозападна България са избухнали 60 пожара от началото на годината
Предстоящо
На 21 юли в София ще сe проведе фермерски пазар с благотворителен концерт на Филип Синапов
Защита на българските месопреработватели
Производители на деликатеси питат Великобпитания защо от 1 юли е наложена забрана за внос на родни продукти
Обзор на Софийска стокова борса за периода 16-19 юли 2024 година
Търговията със зърно и слънчоглед на борсата замря
Свързани материали
Виж
Предстоящо
За Еньовден в Смилян ще се проведе Фестивалът на дивите цветя в Родопите
Християнски празници
На Еньовден наберете билка за здраве!
Християнски празници
Еньовден е – наберете си билки!
Празници и обреди
На Еньовден не се жъне!
Дирекциите на природните паркове към ИАГ са подготвили инициативи по повод празника на билкарите
Магията на Еньовден в природните паркове
Народни обичаи
На Еньовден жътвата е забранена!
Приятели на sinor.bg:  Стоматолог, София | Трактори Кубота | Книжарница | АГРОВЕСТНИК | 
РЕКЛАМА |  КОНТАКТИ |  ЗА НАС |  ОБЩИ УСЛОВИЯ |  ПОЛИТИКА ЗА ЛИЧНИ ДАННИ
Всички права запазени
sinor.bg 2003 - 2024
RSS новини