Българската асоциация на консултантите по европейски програми редовно представя анализи, свързани с ефекта от прилагането на европейската солидарност и усвояването на средствата от структурните фондове, Кохезионния и земеделския фонд на ЕС.
Представяме със съкращения анализа на Евгений Иванов, магистър по Европейска интеграция от Нов български университет, който е с над 15 годишет опит в управлението на проекти.
Последните 7 години фокусът в работата му е поставен върху икономическото и регионалното развитие, както и върху управлението на средства от европейските фондове.
През последните години постоянно се говори, че без европейските фондове страната не би могла да се развива и че те имат съществено значение за икономическия растеж. Действително, финансирането от структурните и Кохезионния фонд, както и от Европейския земеделски фонд за развитие на селските райони има съществена роля за развитието на определени сектори и предприятия, както и на регионите в страната, но дали те са решението на всичките ни проблеми?
През 2006 г. точно преди началото на предишния програмен период (2007-2013 г.), България стартира с брутен вътрешен продукт от около 26,5 млрд евро (НСИ). През 2013 г., БВП достигна около 40 млрд евро. Или за седем години се наблюдава увеличение от около 13,5 милиарда евро.
Всичко това се случва на фона на поредицата от 7 години на висок икономически растеж на БВП в рамките на 5-6% в периода 2002-2008 г., последвал силен спад с -5,5% през 2009 г. и средногодишно нарастване от малко под 1% в периода 2010-2013 г.
По данни на единния информационен портал www.eufunds.bg, поддържан от Министерския съвет, до 31 декември 2013 г. реално изплатените суми към бенефициенти по различните оперативни програми, по Програмата за развитие на селските райони и по Оперативната програма за развитие на сектор “Рибарство” възлиза на 6,3 млрд евро.
Ако направим съпоставка между двете цифри (увеличението на БВП за 7 години двукратно надхвърля обема на усвоените европейски средства), като вземем в предвид, че до края на 2015 г., когато изтича периодът за извършване на разплащания по предходния програмен период следва да бъдат усвоени още 5 млрд евро, а новите европейски средства до края на 2020 г. са около 10 млрд евро, значи през 2020 г. БВП на България следва да е 70-80 млрд евро.
Да приемем също, че световната икономическа криза най-сетне приключи, потоците от преки чуждестранни инвестиции в страната върнат предкризисните си нива от 3-4 млрд евро годишно, а държавното и местното управление подобрят своята ефективност.
Комбинацията от всички тези фактори би означавала през 2020 г. да имаме 100 млрд евро брутен вътрешен продукт. В момента, БВП на глава от населението в България спрямо средното за ЕС-28 (изчислен според пари-тета на покупателната способност, ППС) е 47% (Евростат).
Ако горната прогноза се случи, през 2020 г. следва да сме на ниво от 75-80%, където в момента са Чехия, Гърция, Португалия и Словакия. Вече няма да сме най-бедната страна в ЕС, няма да ни сочат с пръст и българите ще са значително по-спокойни за бъдещето си. Нещо повече, дори и в момента. БВП на град София, изчислен по горния критерий, е 120% от средното ниво за ЕС! Югозападен район, обхващащ пет области: област София, Софийска област, както и областите Перник, Кюстендил и Благоевград, е на ниво от около 75% от средното за ЕС-28.
Възможно ли е да бъде постигната драматична промяна за 7 години? Да, стига всички системи в държавата да заработят по начин, който да осигури спокойствие и прогнозируемост на икономиката, ресурс за нейното развитие и законодателна рамка, която да насърчава бизнеса. В началото беше споменато за ролята на европейските фондове за националната ни икономика. Да, те са важни и несъмнено от голяма полза, но в никакъв случай не следва да се смята, че са единственото решение. То е комбинация от множество фактори. Дори в момента частните инвестиции в дълготрайни материални активи на годишна база са многократно повече от преките чуждестранни инвестиции (ПЧИ) и усвоените европейски фондове взети заедно, като за 2012 г. са били 9,7 млрд евро (НСИ). Това означава, че страната ни разполага с немалък вътрешен ресурс за развитие. ПЧИ след същественото им нарастване в периода 2005-2008 г., достигайки 25 млрд. евро за четиригодишния период. за съжаление паднаха значително до твърде умерените нива от около 1,5 млрд евро средно годишно за периода от 2009 до 2013 г. (БНБ, Българска агенция за инвестиции).
Основните генератори за икономическия растеж на българската икономика са следните:
Местните инвестиции;
Реализирани от частните предприятия;
Публичните инвестиции на държавата;
Инвестициите на 0бщините;
Преките чуждестранни инвестиции;
Средствата от европейските финансови инструменти;
Усилията, които ще бъдат положени през следващите 7 години, трябва да бъдат насочени към насърчаване развитието на частния бизнес, привличането на чуждестранни инвестиции и ефективното използване на средствата от европейските фондове в българските региони. Защото на фона на бурното икономическо развитие на гр. София, останалите пет статистически района в България от ниво 2 са все още на нива от 28-36% от средното за ЕС (БВП на глава от. населението според Г1ПС), което не им позволява да излязат на пътя на растежа. Предвидените в споразумението за партньорство интегрирани териториални инвестиции и по-специално такива за развитието на Северозападния район, най-слабо развития в целия ЕС, следва да бъдат облечени в конкретни мерки и инструменти, за да може да имат очаквания ефект.
Развитието на частния бизнес следва да представлява комбинация между предоставянето на подкрепа за конкурентноспособните сектори, на тези, които генерират висока добавена стойност и запазването на традиционни за страната ни производства, които осигуряват заетост. Също така. в рамките на дейностите за насърчаване на устойчивото градско развитие, следва да бъдат инвестирани публични средства (както национални, така и от европейските фондове) за развитието на промишлени зони и паркове, които могат да концентрират в себе си голямо количество финансови, производствени и човешки ресурси. Едновременно с това, следва да бъде насърчено бизнес инкубирането, както и процесите на технологичен трансфер от научно-изследователските институции към предприятията.
В допълнение, всяка промяна в законодателството следва да бъде предшествана от оценка на въздействието й върху бизнеса и икономическите процеси. Във връзка с използването на европейските фондове, следва да бъдат положени всички усилия за облекчаването на процесите на кандидатстване и управление на проектите, както и за осигуряването на ресурс за тяхното изпълнение. Това включва създаването на инструменти за финансов инженеринг, различни от съществуващите в момента, позволяващи лесен достъп до мостово финансиране за изпълнението на проектите, операционализиране на съществуващите гаранционни схеми и тяхното активно включване за осигуряването на ресурс за бизнеса.
По отношение на преките чуждестранни инвестиции, необходимо е активизиране на ролята както на Българската агенция за инвестиции, така и на местните власти за активното привличане на външен капитал. Това включва не само промоцията на България като инвестиционна дестинация, но и цялостно прилагане на методологията за привличане на инвеститори. Този процес включва много повече елементи, отколкото понастоящем се използват най-вече от държавната администрация, т.к. общините традиционно са пасивен реципиент на интереса, проявен от страна на външни фирми. Необходимо е да се потърси промяна на профила на инвеститорите от такива, търсещи природни ресурси и пазари, на такива, търсещи ефективност и специфични активи.
Средствата от европейските фондове следва да бъдат усвоени изцяло за постигане на търсения от тях ефект. Всяка загуба на ресурс от Европа представлява отказване от налична възможност за национално икономическо развитие, което не бива да се толерира. Държавната администрация, управляваща използването на тези огромни финансови средства, е необходимо да полага всички възможни усилия да подпомага бенефициентите във връзка с достъпа им до инвестиционните възможности, предоставяни от различните фондове.
В заключение, България разполага с всички предпоставки през следващия програмен период (2014-2020 г.) да докаже, че разполага с мотивация и потенциал да бъде една от най-бързо развиващите се държави в Европейския съюз, да постигне намаляване на икономическите различия в рамките на страната, както и да осигури висока заетост и доходи на населението. Европейските фондове може да помогнат това да се превърне в реалност в комбинация със силна политическа воля и здрава работа от всички.
Евгений Иванов, Генерален мениджър на “Евроконсултантс България С.А.” Д4 и член на УС на Българската асоциация на консултантите по европейски програми.
