И по-малките животновъдни ферми отчитат незаменимата полза от селекцията за подновяване на стадата, затова през последните години изкуственото осеменяване все по-активно се прилага в страната.
Това съобщи пред Farmer.bg управителят на фирма «Геномика» Николай Григоров. Германската компания за търговия със семенен материал е на пазара от десет години и има добър опит с прилагането на изкуственото осемяване в българските ферми.
Ако преди десет години в страната е имало едва 3-4 фирми за осигуряване на качествен селекционен материал, днес на пазара работят дванадесет компании. И по-голямата част от тях отчитат ръст в търсенето.
Най-разпространената порода сред животновъдите е „Холщайн”,която се предпочита заради изключително добрата й млечност. В някои ферми черно- и червеношарените крави дават над 9 тона за животно и то през 305 дни от годината. Има и стопанства-рекордьори с по 10-11 хиляди литра като това на пловдивската фермерка Светла Манева, на фирма „Вароша 05” и на Тодор Узунов от бургаска област.
Средно за страната млечността се движи между 6 и 7 хил. тона, с което българските стопанства вече се опитват да достигнат средната млечност в европейските ферми.
Целта на дистрибуторите на геномен материал е да обхванат повече от малките производители, за да могат да постигнат по-голяма ефективност и да увеличат доходите си.
Обикновено с големите ферми вносителите на селекционен материал търгуват директно, а при малките стопанства се ползват услугите на осеменителите. Цените за едно осеменяване варират между 25 и 30 лева, като в някои региони тази услуга се предлага дори за 20 лева. В тази цена влизат освен дозата и манипулацията също и транспортните разходи до фермата.
Тенденцията за намаляване на броя на отглежданите животни в страната е показател, че малките стопанства постепенно се отказват. Според експертите в новия програмен период би трябвало да има насърчения и за по-дребните стопанства, които осигуряват работа на семейните ферми в отдалечените краища на страната.
Добрата новина е, че големите ферми все повече се разрастват и инвестират в подобрения, така че да осигурят повече суровина за мандрите. Ако се въведат субсидии, покриващи разходите за изкуствено оплождане, това също би намалило разходите, смятат фермери.
