Гребеновидният житняк (Agropyron cristatum) е многогодишна житна трева. В Русия има 13 вида житняци, които растат в естествените ливади и пасища на Западен и Централен Сибир, в Далечния изток и в Централна и Средна Азия. Като култура се отглеждат още от края на ХІХ век, откъдето по-късно са пренесени в САЩ и Канада.
У нас се срещат 9 вида житняк, едни от които са ценни фуражни треви, а други са опасни плевели. Гребеновидният житняк в природните си местообитания се среща в житните и житно-пелиновите степи върху кафяви почви, но не образува плътни тревостои.
Притежава гъста мрежа от корени и брадести разклонения, проникващи на дълбочина в почвата до 2 м. Стъблата са високи от 25 до 75 см и понякога формират пълзящи издънки.
Листата са теснолинейни, завити или плоски, отдолу гладки, а отгоре с повече или по-малко власинки. Съцветието е гъст и сплеснат клас. Класчетата са сиво-зелени или виолетови, плътно доближени едно до друго.
Поради силно развитата си коренова система гребеновидният житняк е сухоустойчив. Има висока зимоустойчивост, като се развива добре при различни неблагоприятни почвено-климатични условия.
Растението е изключително дълготрайно, като възрастта на тревостоя може да достигне 35-40 години. Понася изпасване и утъпкване от животните и тъй като отраства бързо, осигурява ранна паша в период, когато другите треви започват развитието си. За получаването на максимални добиви от зелена трева пашата трябва да е интензивна.
Гребеновидният житняк може да се използва и за производството на сено, но трябва да се окоси преди изкласяването. Ако се закъснее, растението бързо загрубява и качеството на тревата се понижава. Добивите на сено могат да достигнат 100 кг/дка, а на семена - до 10-12 кг от декар. В резултат на извършената селекция в Русия се използва сортът Онохийский, а в Западна Канада и в САЩ - сортовете Fairway и Parkway.
